„Интервенция“ е спектакъл за двама млади, които търсят пътя един към друг. Много свързани и непрекъснато разделени от думите, абсолютно различни и непреодолимо допълващи се. Между тях има високоволтово напрежение, огромно приятелство и непоносимост, каквато може да има само между най-близките. В главните роли са Илиян Стаменков и Цветина Ангелова. И в малката зала на I AM Studio в София, в която между публиката и актьорите няма дистанция, докато ги гледате, неусетно сте станали част от взривоопасната динамика
на сцената.

Пиесата на Майк Бартлет е в традициите на добрия английски театър, в който има смисъл и съдържание, характерите са ярки в сблъсъка си и образите се развиват пред очите ви. Заслужава си да се преживее този спектакъл.

Поставянето му на сцена е инициирано от Илиян, който избира драматургичния текст. Предстои да гледаме младия актьор и в премиерното заглавие “The Weels of Heaven”. Участвал е в спектакли на Сатиричния театър. Играе и в постановките „Радио Белград“ и „Сирано дьо Бержерак“ в театър „Българска армия“.

Илиян е завършил театралния колеж „Любен Гройс“ и много рано усеща актьорството като професия, от която може да се учи и която му помага да разбира много аспекти от живота. Харесва му подготовката на ролите. Една от първите му появи на сцена е в пиесата на Стефан Цанев „Истинският Ивайло“. Изработил костюма си сам от червен чаршаф с безопасни игли, повтарял: „Аз съм хан Ногай, вожд на Златната орда“.

За Илиян Стаменков ще чуваме много тепърва.

Кои са трите думи, които те описват най-добре?

Упорит, честен, разбиращ.

Къде чувстваш повече себе си като актьор – на сцената или на екрана?

Не е важно дали е на сцена или пред камера. Важно е да стигнеш момента, в който подсъзнанието ти работи в унисон с ролята и не я усещаш като нещо чуждо.

Кои са важните за теб учители по актьорско майсторство?

Първият, който ми помогна да се почувствам на мястото си като актьор, е Велизар Бинев. И до ден днешен поддържаме връзка и ми помага, когато имам нужда от помощ за някой кастинг. Иначе завърших актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро в театралния колеж „Любен Гройс“. Имах късмет да си взема по нещо и от двамата, а те са доста ярки и различни характери. Благодарение на снимките на филма “The Wheels of Heaven“ поддържам контакт и с актьора Гари Стреч, на чийто мастърклас имах честта да присъствам миналата година. Имам късмет с учителите си.

Как спечели кастинга за ролята ти в “The Wheels of Heaven“?

Дадоха ми задача да измисля монолог на английски на героя ми спрямо различни предистории за него. Записах self-tape и го изпратих. След няколко седмици, докато се прибирах от работа, забравил напълно за кастинга, тогава работех като сервитьор, по WhatsApp ми се обадиха Деси Тенекеджиева и режисьорът Бен Чарлз Едуардс. И ми казаха, че съм избран. Не мисля, че осъзнавах каква възможност ми се отваря. Аз съм от тези, които се радват чак при успешно свършена работа. Гледам да съм по-заземен преди това.

Кое беше най-голямото ти предизвикателство, свързано с тази роля?

Между кастинга и снимките имах достатъчно време за подготовка, но беше първата ми роля в киното и се притеснявах дали ще се справя. Мислех, че каквото се снима, ще остане завинаги в историята. Снимачният процес беше доста по-лек и приятен, отколкото очаквах, и се оказа, че не е чак толкова страшно.

Кой би искал да те режисира?

Няма конкретно име, което веднага ми идва наум, но като се замисля, би било яко, ако съм във филм на Уес Андерсън.

Коя е ролята, за която мечтаеш?

Следващата.

А коя е най-трудната?

Не се сещам. Най-отговорна досега е ролята ми в „Интервенция“. В пиесата сме само двама и подготовката трябваше да е безупречна. Харесва ми, че героят ми има строго определена причина да каже всяко нещо, и не ми харесва, че разумът му надделява над сърцето му.