Най-изненадващото от всичко обаче е, че през 2000 г. печели европейския конкурс за поезия в град Лече, Южна Италия. Оказва се, че предстои да излезе първата й стихосбирка. Но Аннамария твърди, че все още не е това, което иска да бъде.

визитка

Родена в Лом, израсла във Враца. Завършва с отличие балетното училище в София. 17-годишна дебютира като актриса с ролята на Неда в петсерийния телевизионен филм "Пътят към София". "Режисьорът казваше, че ме е избрал, защото имам типично българско лице." Работи като балерина в операта, после в музикалния театър. Завършва задочно балетна педагогика, снима във филмите "Семейство Карастоянови" и "Вкус на бисер". След като се омъжва и ражда, прекъсва кариерата си за четири години.

През 1988 г. отново е на екран в немско-български филм. На следващата година дебютира с главна роля в сериен филм на италианската телевизия "Раи". Междувременно преподава джаз балет в балетни школи в Италия. До миналата година има ангажименти като преподавател в Рим и в Балетния факултет към Консерваторията в София.

Госпожо Гюзелева, вашият път към голямото кино тръгва от брака ви с Никола Гюзелев. Мнозина биха казали, че това е брак по сметка. Още повече, че разликата между вас е 23 години.

Когато срещнах Никола, бях 15-годишна, за каква сметка може да става дума на тази възраст? Той вече беше звезда, беше поканен от нашата опера на гастрол във "Фауст" от Гуно. В балета играеха и ученички от балетното училище, аз бях между тях. Никола дойде за последните репетиции и се запознахме зад кулисите. Е, хареса ми, но въобще не можех да си представя, че е свободен, че ще ми обърне внимание. Представленията на "Фауст" продължиха и следващите години, той участваше от време на време и се засичахме в коридора. И така цели две години, докато при един от спектаклите гримьорът му дал моя телефон. И изведнъж в края на януари 1982 г. - вече бях завършила, впусках се в живота, хаос пълен, влизам вкъщи и майка ми казва, че ме е търсил Гюзелев. Моля, казвам, кой ме е търсил? "Никола Гюзелев, певецът." Така започнахме да се виждаме, водеше ме при негови приятелски семейства. Колкото до разликата във възрастта, тя никога не е била проблем във връзката ни.

Не беше ли женен, когато започна връзката ви?

О, не съм фаталната жена, развалила брака му. Отдавна беше разведен с първата си жена, от която са двамата му сина, сега художници. Тогава живееше с една гъркиня, певица, и през 1982 г. бяха в процес на раздяла. Междувременно приятелите започнаха да ни подхвърлят: "Абе, вие няма ли да се жените?" Като че ли кой знае колко бяхме ходили! Точно на една приятелска вечеря, на 3 юни, решихме да се оженим. Това беше през 1984 г.

Сега Гюзелев е в България, а вие в Италия. Говори се, че сте в развод…

Развеждат ни от втората година след сватбата! А този юни празнувахме 17 години брак. Може би някой умишлено пуска тези слухове. Никола е повече в България, защото има доста ангажименти в софийската опера. Аз пък непрекъснато съм ангажирана в киното, телевизията и театъра в Италия. Дори да ми предложат пътуване до Сейшелските острови, ще трябва да откажа. Освен това дъщеря ни е тийнейджърка и трябва да бъда до нея, учи в едно от най-престижните училища в Рим.

След сватбата тръгнахте по света с Никола и останахте вкъщи цели четири години. Това не е ли голяма пауза за актриса и балерина с активна кариера?

Нямаше как, иначе трябваше да сме разделени с Никола. Освен това малките деца имат нужда от мама. Рискът беше премерен и не фатален. Четири години след сватбата непрекъснато бяхме в движение, местехме се от град на град според ангажиментите на Никола в началото двамата, по-късно и с 3-месечно бебе. Спомням си, казвах, че живеем предимно в самолета. Намалихме темпото едва в последните години. Тази година Никола чества 40-годишна кариера. Вече няма намерение да се уморява до такава степен, защото е направил всичко. Сега пее само за удоволствие, отказва неща, които преди би могъл да приеме. И му е най-хубаво в къщата ни в Бояна или в апартамента ни в Рим.

Лесно ли влязохте във форма след раждането?

Да, доста бързо. След паузата веднага започнах да преподавам балет в Италия, така че поддържах фигурата си, докато работех. Постепенно, разбира се, престанах да се наричам балерина, макар че правех постановки и играех в тях. Вече не беше същото, отдадох се на други неща.

Трудно ли пробихте като актриса в Италия?

Обикновено езикът е голяма, дори непреодолима пречка. Когато отидох в Италия, знаех френски, английски и руски, но нито дума италиански. Сега знам и испански, и малко немски. Докато не работех заради детето, започнах да уча езика на място и го говоря вече 15 години. Конкуренцията в бранша е много силна. Но ме радва това, че играя роли на италианки, а не на чужденки.

 

Макар че имате "типично българско лице"?

Обаче италианците ми казват, че съм техен човек, средиземноморски тип! Веднъж пък снимах с бразилката Флоринда Блокън и тя реши, че съм типична бразилка и приличам на известната тяхна актриса Соня Брага. А други твърдят, че приличам на Флоринда. Ами с това преливане на раси по време на Римската империя, не се знае какво се е случило! Когато подбират артисти, продукциите ползват два големи каталога, които излизат всяка година в Италия. Но от голямо значение са най-вече личните контакти. Да те познават режисьори, актьори, да се сприятелите, докато снимате. Затова е много важно как си играл в даден филм, защото бързо се разчува: а, той беше много добре, или пък - игра като куче, т.е. лошо.

Защо работите? Бихте могли да се посветите изцяло на семейството си.

Е, бих могла, ама то, нашето, не е работа. То е изкуство и ти си го носиш отвътре. Трябва да излезе, иначе ще се пръснеш. На Запад е престижно някой да си позволи съпругата му да не работи. За артиста обаче това няма никакво значение. Защото когато човек е роден с нещо, за което просто изгаря, то не е задължение, а необходимост да се изразиш.

Положителни роли ли играете, или отрицателни?

Имам някой и друг отрицателен персонаж, но по-малко. Обаче не е лошо да се играят такива роли. Те са особени, изискват характер, да насилиш собственото си аз. Ако ги направиш, както трябва, значи си добър. В момента, в който виждаш, че трябва да работиш върху себе си, се получава процес. Обичам да навляза в нещо различно от мен, да го открия и да го преодолея. Иначе не е работа.

Имате тук фирма "Студио 89", която се занимава и с продуцентска дейност в киното, но досега не е много активна. Защо?

Предпочитам, докато съм в съответната възраст за актриса, активно да снимам. Защото жените са по-ощетени от времето.

Е, има роли за всяка възраст.

Да, но нека първо изиграя тези, които са за по-млади! Затова отделям повече време на актьорската работа, отколкото на продуцентската. Сега подготвям чрез фирмата си издаването на книгата на Сашо Абаджиев за Никола Гюзелев. Ще я издам с най-голямото италианско издателство за оперна литература. Ангажирала съм преводачката, която преведе на италиански Радичков. Имам и няколко проекта за филми, с които смятам да се заема сериозно и да снимам тук. Един от тях вече е в движение - българо-италианска продукция по български сюжет. Аз ще играя главната женска роля, а фирмата ми е копродуцент от италианска страна. За главната мъжка роля сме дали сценария за прочит на Франко Неро и Харви Кайтел. Продължавам да отделям внимание и на дъщеря ми Адриана. Тя е на 15 години, опасна възраст, трябва да съм около нея.

Ама вие сте като многоръкия Шива!

Какво да правя! Няма как. Не искам да изпусна нито професията, нито възпитанието на детето си.

В България имате уникална къща по проект на Богдан Томалевски. Какво е жилището ви в Италия?

Имаме апартамент от 120 кв.м на 6-7 км зад гърба на Ватикана в добър, тих, престижен квартал. Преди живеехме в Парма и след като се преместихме в Рим, продадохме апартамента там, защото три жилища ни дойдоха много. А и плащахме пари на вятъра за отопление все едно дали сме в Парма, или не.

Как оставяте жилището си в Рим, като идвате в България. Не ви ли е страх, че ще ви оберат?

Не. Оставям ключ на портиера, а и не живея на последния етаж. На последните етажи в Италия също слагат решетки, както и на партера, защото има много кражби от покрива.

Гражданин на коя държава се чувствате?

Не мога да не се чувствам българка. Това усещане е развито у мен много силно. И ме дразни например отношението на Запада към България. Защото е в сянка, още не е реабилитирана в много отношения. Но аз много държа на това, че съм българка. Не дай си, Боже, някой да ми каже, че съм сръбкиня, рускиня или румънка. Веднага виквам: Българка съм! И почвам да обяснявам. Много съм серт.

Не са ли ви убеждавали да си префасонирате фамилията, за да звучи италиански?

Имаше момент, в който искаха да префасонирам фамилията си. Даже в един филм ме изписаха Аннамария Петри. Обаче после казах не. Хората знаят, че не съм италианка, защо трябва да се правя на интересна? Освен това искам да намеря мястото си там и да очертая територията си с моето си, българско име. И изобщо аз си имам екзотично име, защо ще го променям, за да стана еднаква с всички?

На какво се опитвате да научите дъщеря си?

Че нищо не идва на готово. Защото тя има много дарби, но само с тях сме за никъде, нали? Трябва да покажеш, че можеш. Ако само искаш нещо и примерно те уреждат с връзки, върви донякъде. После трябва да докажеш, че си добър. Затова трябва много работа и да не се отказваш. Винаги трябва да се стремим към нещо повече.

Като ви гледат отстрани, доста хора мислят, че животът ви върви без проблеми. Така ли е наистина?

Да, някой мислят, че всичко ми е вървяло по вода, но не е така. Имала съм доста трудни моменти. Още от самото начало, когато дойдох от Враца в София. Беше огромен проблем да се задържиш и да живееш в този град, за който не ти даваха жителство. Майка ми получаваше временно жителство, за да може да работи, защото дъщеря й учи в София. После имах и други спънки - неудачи, малшансове, някой те е изместил за нещо, за което си бил избран…

Родителите ми не са от артистичните среди и нямах помощ, нямаше кой да ме препоръча, да ми даде начален тласък. Вярно е, че това закали характера ми, но ми беше много трудно. Даже на един конкурс ми откраднаха паспорта. Просто някой пожела да имам проблеми. По-късно преживях други тежки ситуации, предизвикани от "доброжелателни" колеги. Минали са, но благодарение на якия ми гръб. Често са ми казвали, че около мен има много завист. Чувствала съм го и съм го изпитвала.

Не се ли предпазвате с молитви, с амулети?

Давали са ми амулети, но не ги нося. Предпочитам да се справям сама. Не съм и много религиозна, режимът тук не ни възпита в тази посока. Поръчвам литургии за родителите ми, те починаха. Обичам да се усамотя пред някоя икона, но не често. Нося вярата в себе си. Дори да се натрупаш от глава до пети с амулети или да стоиш с часове в църквата, това няма да те спаси от завистта.

Явно има нещо, което не можете да забравите?

И досега има хора, които, ако могат, ще ме удавят в капка вода. Лошото е, че лично на мен не успяха нищо да направят, но баща ми си отиде без време. Просто го смазаха. Той имаше един научен труд, който не патентова, и му го откраднаха академици. Излезе от тяхно име. Упреквам баща си, че не е могъл да запази себе си и да се защити. Остави се да бъде унищожен. Това никога няма да го простя на този, който е отговорен. И си казвам, че има провидение, надявам се. Защото аз не съм направила лошо и на мравка. По-рано много се раздавах, непрекъснато помагах на някого, включително и на тези, които направиха мръсотията. С годините започнах да се затварям в себе си. Но се радвам, че въпреки пречките успях да покажа коя съм, какви ценности нося в себе си и това ми дава вяра и самочувствие.

В огледалото

Аннамария не пази диети, мрази да изчислява калориите и да се качва на кантара, но гледа да не прекалява с яденето. Ако например хапне палачинка сутрин, на другия ден закусва с кафе и сок. "Когато съм в България обаче се отпускам, хлябът ми е много вкусен. Италианската кухня е по-лека и диетична." Не се занимава с фитнес, поддържа фигурата с екзерсизи (балетна техника), които прави вкъщи или в специална зала.

Никога не ползва грим през деня. Когато излиза вечер, слага малко пудра, аркансил и червило, не обича тежкия макияж. Предпочита поддържащата козметика на Виши, Рок, Клиник и лосионите за разгримиране на Ланком. Маски за лице прави рядко, но пази кожата, като не слага често фон дьо тен. Защитава лицето от смога и студа с подходящ крем.

Косата мие с шампоани на Клоран и Келемата. Като цвят се движи между махагон, кестеняво и мед. Избрала си е за личен фризьор един от известните стилисти, който прави най-големите и престижни ревюта в Италия. Той от време на време й дава комбинация от кремове и шампоани за нейната коса.

През деня се облича спортно-елегантно, дрехите й са нещо средно между младежко и по-сериозно облекло. Харесва контрастите при материите - например копринена пола и по-
плътно сако. Почитателка е на Фере, Армани, Москино, Живанши. "Никога не можеш да кажеш не на такива имена." През лятото тоалетите й са в много свежи, живи цветове - червено, зелено, жълто, през зимата предпочита кафявата гама. Кожените дрехи са й слабост, както и белите бижута. Обича особените аксесоари, като например един френски часовник с два циферблата, с който дойде в редакцията. Има и друг, с огромен черен циферблат, на който може да види колко е часът в различните часови пояси. Красиви и полезни вещи за човек, който има приятели и делови партньори в почти всички по-големи градове по света.