Не е лесно да си аристократ. „Благородството задължава.“ Съблюдаването на определени норми се следва с религиозна отдаденост, като например преобличане за вечеря, подбор на компания, теми за разговор и маниери на масата и много други, кодирани за външните на средата. Колкото и да са размити правилата днес, интересно е да се знаят някои базови норми, а може би и да се прилагат. Защо не? Житейските ни пътища ни водят по непредсказуеми траектории.

"Като няма хляб, да ядат бриоши“ е крилатата фраза на френската кралица Мария Антоанета, която има историческата орис да се възкачи на престола на 16-годишна възраст като съпруга на крал Луи XVI, да води живот в ексцесивно разточителство, компенсиращо откритата омраза на френския кралски двор заради чуждоземния ѝ произход (тя е едно от 15-те деца на австрийската кралица Мария Тереза), с екстравагантен, помпозен и прескъп лайфстайл, който отваря огромна дупка от дефицит в бюджета на Франция, за да приключи земния си път на 37 години по един също необикновен, особено жесток начин, което някак ѝ приляга, въпреки бруталността –  гилотинирана от „децата на Френската революция“, красивата ѝ глава се търкулва в историческите анали като последната кралица на Франция. Това слага началото на края на аристокрацията. Оттогава до ден днешен продължава „заникът“ на тази социална класа. Във Франция, която е република, аристокрация официално няма. Но корените са живи и дават плод.

Критериите, нормите, поведенческите модели днес са се променили много, новите пари завладяват все по-широка територия в най-горния социален слой. Хората с благородно потекло бранят своята зона, като създават свои кодове и знаци, по които да се разпознават и отделят от останалите. Маниерите на аристократите са различни, предават се от поколение на поколение в затворени социални пространства, далеко от шума на плебса, в замъци и имения, извън големите градове, без необходимост от афиширане и показност.

Онези безкрайни увещания „свали лактите от масата“ може да са изглеждали като ужасно досадни в детството, но те всъщност подготвят добрите маниери, които ще притежаваш като възрастен – а то е много повече от това просто да знаеш коя вилица да вземеш или как да подредиш масата за вечеря. Въпреки че може да мислите, че това, което се случва насаме в домашна среда, няма толкова голямо значение, вашите навици дават пример, особено ако имате деца, които попиват и подражават на това, което виждат всеки ден. Правилата си остават същите. Хартиени салфетки и пластмасови прибори се използват и дър-жат по същия начин, както ленени кърпи и сребърни прибори.

Храненето с други хора изпълнява много важна функция, служи за социализиране.

Има причина вторите интервюта за работа да се провеждат рутинно по време на хранене. Head hunter-ът иска да наблюдава социалните умения на кандидата и да определи дали има способността да се държи подходящо пред най-важните си клиенти или партньори. Начинът, по който се държим на масата, е подобен на това как се държим в живота. Отделянето на време за фина настройка на тези умения е знак, че някой иска да се отличи и в други области.
Къде да научим добри маниери на масата, освен при най-изисканите.

Големите кулинарни промени в кухнята на Франция като цяло са свързани с пристигането на Катерина Медичи, внучка на Лоренцо Великолепни, която бива омъжена за Анри II по политически съображения. От нея, освен парфюма, французите вече знаят какво е вилица, храната се сервира последователно, има меню, приборите са подредени по определен, строго съблюдаван ред, десертът се сервира накрая. Презряната дъщеря на търговец донася като сватбен подарък на мъжа си италиански готвачи от Флоренция, тогава безусловен център на изискана и класна кулинария, отваря вратите за билките като подправки, представя пастата като новост и ред други неща, за да започне кардинална промяна и надграждане, докато френската кухня се превърне в синоним на най-фин и деликатен вкус. Новите културни добавки към традиционните местни рецепти наистина се превръщат в модел през 17. век, до голяма степен заради магнетизма на Луи XIV и Версай.

Вие сте дама, половин ден сте обличали тоалета за вечерта, корсетът ви стяга до невъзможност да дишате, въшките под перуката ви влудяват, а не върви да се чешете с пръчицата пред всички. Единственият начин е да отидете до място за усамотение. Но не може просто да станете от масата. Има си заклинателни думи, които произнасяте, за да подготвите аудиторията за предстоящото действие. „Ще отида да си напудря носа“ е фразата, която произнасяте достатъчно силно, за да чуят кавалерите на масата, да оставят приборите и чашите и да станат на крака, за да ви изпратят. Красиво, нали? Когато се връщате на масата, първият кавалер, който ви види, ще даде тон на вълната от изправящи се мъже, докато ви поднасят стола да седнете отново.