Едно от най-известните експозиционни пространства в Италия, които отдават почит на образците в натюрморта, е перлата на Асти – Palazzo Mazzetti. Посетителите на аристократичната галерия можеха да разгледат най-големите шедьоври в този жанр на изобразителното изкуство в изложба, която носи почти филмово заглавие.

„Кошницата на Караваджо, или тайните и загадките на натюрморта“ е амбициозен проект на историка на изкуството Контантино д’Орацио, който проследява еволюцията на този изобразителен жанр, стъпвайки наистина върху раменете на гигант. Основата на тази мащабна селекция от красиви картини, показващи „мъртвата природа“, е италианският художник Микеланджело Меризи, известен като Караваджо (1571–1610) по името на града, в който е роден.

Градчето Караваджо се намира в близост до Милано и се прочува именно заради артистичното име на гениалния художник, един от основоположниците на бароковата живопис.

Картината на Караваджо „Кошница с плодове“, създадена в периода 1597–1600 година, е центърът, около който е ориентирана експозицията. Творбата е поръчана на 23-годишния по това време художник от кардинал Федерико Боромео, а през 1607 година е дарена на библиотека Амброзиана в Милано. Според Д’Орацио именно тази картина е първата стъпка към утвърждаването на натюрморта като жанр в изобразителното изкуство.

Преди него всеки декоративен елемент е бил само артистична добавка към основните герои в картините – библейски, исторически или аристократични фигури. „Караваджо е първият, който заличава човешкото присъствие, като запазва само плодовете, събрани в кошница, за да предаде послание – скритите в образите на плодовете и зеленчуците метафори на тайния религиозен език на католическата църква. Затова не е изненада, че именно в платно, поръчано от кардинала, Караваджо намества препратки към символичната азбука на църквата от онова време.

И ако за необремененото око това са просто плодове и зеленчуци, за запознатия с тайния език кошницата на Караваджо е ключ към закодираната лексика на църквата. Всеки плод, присъстваш в платното, нарисувано от великия майстор, има трансцедентално значение – лимонът е символ на чистотата поради своята киселинност, прасковата, съставена от месеста част, костилка и семка, е символ на Троицата, а листата ѝ напомнят език, което е директна покана да се говори истината. Но може би най-интересни и устойчиви като смисъл изображения (появили се дори на банкнотата от сто хиляди лири, използвана в периода 1994–1998) са ябълката и гроздето. На преден план в картината на Караваджо се вижда дупчицата в ябълката, направена вероятно от червей, която приближава плода към неговото гниене.

А листата на гроздето изглеждат свежи отляво и сухи отдясно. Според изкуствоведа и куратор на изложбата това са директни препратки към естествения край на живота, когато в него се намеси изкушението или вражеското присъствие. Към метафорите, закодирани в картината, Караваджо добавя допълнителен ефект – използването на светлината, което е негов запазен знак. Листата вляво са свежи и изпъстрени с роса, а тези отдясно вече са сухи, почти сенки.

Кошницата на Караваджо се превръща във високо вдигната летва, с която измерват силите си много други италиански художници, включени в селекцията на Д’Орацио. Най-близката препратка към шедьовъра му е тази на Никола Рение, който рисува картината „Момчето с поднос със сливи“, от началото на седемнадесети век. Франческо Нолети, Ян Брьогел Младши, Орсола Мадалена Качия, Октавиан Монфор са само част от артистите, които дръзват да кръстосат четки с ненадминатия майстор в натюрморта – Караваджо.