Mария Бакалова: Не сънуваш, Мария!

Лилия Илиева 19 April 2024

Снимка: фотография Костадин Кръстев-Коко, стайлинг Августина Маркова-Тути, грим Алина Манова, коса Милена Димитрова/Fetish Hair Atelier

 В двора на киностудия „Ню Бояна“ е пусто. Посреща ме видеооператорът Дарън Едуардс (от академията Film Forge), който ще снима мейкинга на фотосесията на сп. ЕVA за корица и интервюто ни с Джон Войт. Пристига и Емил Алексиев – мениджър продукции. Той ме повежда към гримьорната, отделена за Мария Бакалова. След тях идва Ярив Лернер – гост-редактор на броя ни, първият гост-редактор на EVA. Той е диригентът на проекта EVA&Nu Boyana и благодарение на него можем да надникнем за малко зад кулисите на едно от водещите филмови студиа в Европа. Предложението за корицата на мартенския ни брой също е избор на Ярив – първата българска звезда, номинирана за „Оскар“.

Когато преди три години Брад Пит анонсира номинацията ѝ за „Най-добра актриса в поддържаща роля“, той поздрави Мария Бакалова с думите: „Добре дошла в клуба“.

„Усещам живота си като сюрреалистичен – споделя ми Мария, докато пием кафе и си говорим след снимките, – сякаш времето и случващото се се разтичат между тукашното – България, и оттатъшното – Лос Анджелис, в положителен аспект.“

Любопитна съм да разбера как се чувства, защото животът ѝ даде шанс и я предизвика. Вместо да се уплаши, тя се амбицира, вдъхнови, потруди се здраво, разпери криле и направи крачката, която никой български актьор преди нея още не беше направил. Преди много години колегите ѝ Христо Живков и Христо Шопов изиграха големи роли в номинирания с три „Оскар“-а изключителен филм на Мел Гибсън „Страстите Христови“, след това Димитър Маринов се появи за минути в „Зелената книга“ и развя българско знаме на сцената в Долби тиътър като част от екипа. Дойде ред и на Мария да бъде номинирана заедно с актриси като Глен Клоуз, Оливия Колман, Юн Ю-Джун и Аманда Сайфрид. И това е огромен успех!

„Не съм сигурна, че мога да опиша как се чувствах – казва ми тя, когато я разпитвам за церемонията на Оскарите. – Както всеки актьор и аз съм си мечтала да стигна до тази почит. Да си в компанията на тези актьори, режисьори, професионалисти звучи дръзко и нереалистично, но ми се случи и… Сякаш го приех с отворени обятия и същевременно е като моментна амнезия. Искаш да се ощипеш, да не би да сънуваш. И когато разбереш, че не сънуваш, си казваш: „Ами сега какво, сега накъде?“. След като направиш толкова голяма заявка с нещо толкова голямо, толкова отрано, трябва да продължаваш да работиш още по-отдадено, защото хората са повярвали в теб.“

Докато говорим с Мария, си мисля, че човек е голям не само колкото са мечтите му, а по-скоро колкото може да се справи, за да се сбъднат и когато се сбъднат. Защото сбъдването им е шанс да пораснеш и още по-голям шанс да продължиш към следващите.
След „Борат 2“, за който получи номинации не само за „Оскар“, но и за БАФТА, и за „Златен глобус“ и спечели наградата на гилдията на критиците в САЩ, Мария се появи на червения килим в Кан за участието си във филма „Жените наистина плачат“ на Весела Казакова и Мина Милева, излъчен в програмата „Особен поглед“. След това се снима във филмите Bodies Bodies Bodies, The Honeymoon, Fairyland и в кино блокбъстъра Guardians of the Galaxy (в който играят Крис Прат, Зоуи Салдана, Брадли Купър и Вин Дизел). Партнира си с Ева Грийн и Руби Роуз в екшън трилъра на Millennium Media – Dirty Angels, и с Педро Паскал и Дейвид Духовни в комедията The Bubble. Предстои ѝ да играе ролята на Ивана Тръмп в биографичния филм за Доналд Тръмп
„Стажантът“ (част от каста на който са Себастиан Стан („Марвел“) и Джереми Стронг („Наследници“).

Кое е най-голямото ти изпитание до момента, Мария?

Трудно ми е да определя. Изпитанията изглеждат огромни, когато си на ръба да ги прескочиш, а когато го направиш, си казваш: „Боже, това ли беше?!“. Аз следвам пътя си много дисциплинирано и много отговорно. Страхувам се, притеснявам се, съмнявам се, много често напразно, но вече съм забравила кое е било изпитание.

Помниш ли впечатленията ти от Саша Барън Коен, когато го видя за първи път?

Срещнах го на първия кастинг на живо, след поредица кастинги в продължение на два-три месеца между България и Англия. Междувременно работех по два филма тук. Току-що бях завършила НАТФИЗ и съм благодарна на екипите, които бяха толкова колегиални да ми позволят да пътувам.

Когато го видях за първи път, Саша Барън Коен беше с костюм. Не ми беше познат. Не бях гледала „Борат“. Интересувах се от скандинавско кино, старо кино, класика, харесвах драматични, тежки филми… Не бях гледала и другите му филми – нито „Диктаторът“, нито „Бруно“, само минисериала на Нетфликс „Шпионинът“. Беше вълнуващо, въпреки че като не познаваш един герой, а той се появи пред теб, ти не реагираш обичайно, като фен. Хората на изкуството искрено се радваме, когато другите са видели направеното от нас и са се припознали в него. Аз не скрих, че не съм запозната с филма. Не знам дали искреността ми беше в плюс или в минус. Впуснахме се в приключението заедно. Срещнахме хора, с които трябваше да направим няколко скеча и да видим дали ще повярват, че сме семейство… Това беше целта на кастингите, не толкова запомнянето на текст. По време на снимките работехме по-скоро с базисни точки и усет как хората могат да се почувстват максимално комфортно с нас.

Как изглеждаше продукцията, когато не ви снима камерата?

Беше със сравнително висок бюджет, но не голям екип. Филмът не е студиен, а с жив сценарий. Бяхме мобилни, движехме се с голям автобус, живеехме в един и същи хотел и помежду ни се получи много ценна връзка. Беше много интересно, защото хем искаш да опознаеш човека до теб, хем знаеш, че няма време и по-скоро трябва да дадеш максимума от себе си, за да изградиш образа си. Трябваше да се превъплътим до степен да станем други личности. Отношенията, които развихме, и днес са толкова топли и силни. Разчитам на Саша като на човек от семейството ми. Това е много специална среща в моя живот.

Разкажи повече за партньорството ти с Ева Грийн в „Мръсни ангели“ и за филма?

Винаги ми се е искало да участвам в колкото може повече и по-различни като жанр, идея и концепция филми, но в тях да има нещо, което да придвижва света в позитивна посока. Историята на „Мръсни ангели“ проследява екип от жени, които се опитват да спасят отвлечени деца. Действието се развива в Афганистан и до голяма степен е базирано на истински събития. Беше вълнуващо. Филмът е екшън, но има силен емоционален заряд, заради връзката с борбата за оцеляване на едни деца, които искат да продължат да живеят, въпреки войната. Това за голямо съжаление е проблем и до днес в много страни. Проектът се случи много бързо. Имах среща с режисьора Мартин Кембъл, чиято работа познавам от филми като „Казино Роял“, „Маската на Зоро“ и много други, и с продуцента на филма Мошеди Амант и помежду ни се получи чудесна връзка.

Работата ни с Ева беше прекрасна. Тя е изключителен професионалист и за мен е еталон за жена и актриса. Харесвам я от години, от филма The Dreamers. Убедих се отново, че добрите артисти са и добри хора. Беше изключително колегиален, красив процес. Имаше много физически тренировки. Научих, че невинаги е нужно да вербализираш нещо, за да има смисъл. Понякога жестовете, действията може да имат по-голяма тежест.

Какво беше интересно в работата ти във филма „Балонът“?

Това беше вторият ми международен проект малко след премиерата на „Борат“. Режисьорът Джъд Апатоу е страхотен професионалист. Донякъде се чувствах като по време на работата ми за „Борат“. „Балонът“ имаше много адекватен сценарий за времето, в което го снимахме. Разказва за група актьори, които отиват на локация, за да снимат проект, но по време на пандемията. Има елемент на комедия. За мен беше изключително удоволствие да работя с всички тези велики актьори – Педро Паскал, Дейвид Духовни и Фред Армисен, Лесли Мен. Снимахме в Англия и ни беше забранено да излизаме с повече от един човек за повече от час, а живеехме в един хотел. Беше тъжно, че не можехме да общуваме и да изживеем щастието да бъдем заедно.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР