Свежен Младенов и играта на смелост

„Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата (…) Спотаиха се всички (…) А и самото време беше нездраво, задушно.“

Ирина Иванова 18 January 2024

Снимка: петър драганов

„Чу се, че в долните села, далеч не повече от един ден път, дошла чумата (…) Спотаиха се всички (…) А и самото време беше нездраво, задушно.“

Така започва разказът на Йордан Йовков „През чумавото“, който вдъхновява проф. Боян Биолчев да напише сценарий за филм. Завършеният сценарий съществено се различава от оригинала, но енергията на Йовковата творба (подправена с нотка магически реализъм) все пак до известна степен продължава да живее както в историята, така и в героите. Тази енергия присъства и във филма, родил се по този сценарий – „Чума“ на режисьора Иван Владимиров („Кецове“, заедно с Валери Йорданов; „Сцени от живота на една актриса“), продуциран от „Мирамар Филм“. Премиерата на филма бе на тазгодишния фестивал „Златна роза“ във Варна, а от 19 януари 2024 г. филмът тръгва в кината в цяла България.

Снимките на „Чума“ се случват през лятото на 2022 г. – няколко дни в римския декор на киноцентъра „Бояна“ и около 25 дни – в района на село Каменица, Софийска област. Използвайки естествения декор на селото, двамата художници на продукцията Георги Димитров и Владимир Шишков възстановяват полуразрушени къщи, за да създадат типични за Йовковото художествено време къщи, църкви или селски кръчми.

В две от централните роли – на младата Елица и на нейния любим Йоно – са младите актьори Евелина Бибова, която по време на снимките на филма е все още ученичка, и Матей Мичев, в момента третокурсник в НАТФИЗ. В главната роля – на чорбаджи Юрдан, бащата на Йоно – е  героят на нашето интервю, актьорът Свежен Младенов. Познат от много сериали („Порталът“, „Откраднат живот“, „Лъжите в нас“, а сега и „Алея на славата“) и театрални постановки (има две номинации и една награда „Аскеер“ – за „Великденско вино“ по Константин Илиев с режисьор Весела Василева), той пресъздава своя персонаж – зрял мъж, който трябва да намери разрешение на трудна, дори трагична ситуация – с вътрешно самообладание и особена емоционална сила. Според самия Свежен Младенов това са качествата, които истинският мъж по презумпция трябва да въплъщава, независимо от историческата епоха, в която живее.

Свежене, откъде идва това ваше не съвсем обикновено име?  Има ли някаква история зад него?

Не, просто майка ми, малко преди да ме роди, прочела в едно списание, че има такова българско село – Свежен – и името ѝ харесало. И понеже тя не е такава, че да се ангажира с това на кого да кръсти детето си, ме е кръс-
тила на това село.  

А вие ходили ли сте в това село?

Минавал съм покрай него, но само толкова, не съм ходил в него.

А може би трябва. Възможно е да имате кармична връзка. Шегувам се. Когато решихте да се занимавате с актьорство, получихте ли подкрепата на вашите родители?

Да, въпреки че нямах нужда от тяхната подкрепа – бях на 24 години, когато кандидатствах за първи път в НАТФИЗ, и на почти 26, когато ме приеха, така че отдавна се грижех сам за себе си. Иначе реагираха нормално. Аз никога не съм имал зависимост от родителите си, не съм чакал те да ми казват какво да правя, напротив – дори ми е липсвало това като малък. Защото в нашия случай, при мен, брат ми и сестра ми, свободата е била в повече, а прекалената свобода създава несигурност в детето. Прекаленият контрол пък създава  зависимост, така че е добре да има баланс.

Вие самият сега като баща на две деца съобразявате ли се с всички тези неща?

Опитвам се, доколкото мога. Човек никога не е достатъчно мъдър като родител и никога не знае кое наистина е най-доброто. Така че… в крайна сметка ми остава само да се надявам, че давам най-доброто, пък то ще стане, каквото стане. Мисля си, че в крайна сметка, както и да ги възпитаваме, децата ни ще станат като нас. Разбира се, всяко дете си идва с неговия заряд, но се учи от родителите си.

Кое беше най-незабравимото преживяване за вас по време на снимките на филма „Чума“?

Срещата с конете – те са много интелигентни същества, много чувствителни, свързват се с човека. Ако сте гледали първата част на „Аватар“, сигурно се сещате, че там, за да язди дракона, човекът трябва да се свърже с него. Има нещо такова и при конете – те усещат много човека, който е с тях. Иначе целият снимачен период ми е вълнуващо преживяване, понеже почти през цялото време бяхме в горите, по разни диви места, което на мен много ми хареса.

Обичате гората, така ли? Защо?

От съвсем малък съм така. Тогава със семейството ми живеехме в квартал „Свобода“, точно срещу Северния парк, който в онези години не беше парк, ами си бе направо гора, може би най-голямата тук, в София. Там ние си играехме на смелост. И цялото ми детство всъщност е минало в гората.

На смелост? Как се играе тази игра?

Трябва да влезеш в гората и да излезеш от друго място.

„Ние, хората, лесно се самозаблуждаваме за това какви сме. Когато човек е в екстремна ситуация, много неща излизат наяве. Попадал съм в такива ситуации и винаги съм разсъждавал и постъпвал доста хладнокръвно, не съм се поддавал на паника.„
Харесва ми. А игра на смелост ли е да се екранизира българска литературна класика?

Самият сценарий е вдъхновен от разказа на Йовков „През чумавото“, но всъщност има огромни разлики. Да, може би е риск, понеже когато много хора са чели дадено произведение, те очакват да срещнат собствените си представи, а те невинаги съвпадат с тези на авторите на филма.

Много ми хареса тази ваша сдържаност, овладяност при пресъздаването на образа на чорбаджи Юрдан.

Винаги съм мислел, че един истински мъж, който е уверен в способностите си, който няма пред кого да се доказва, не би бил лесно пробиваем, лесно предизвикан да излезе от себе си. Защото знае, че трябва да преодолее това, което му се изпречва на пътя, да намери решение. Това хладнокръвие е много важно в живота.

А вие самият носите ли го в себе си?

Мисля си, че да, но не съм сигурен. Ние, хората, лесно се самозаблуждаваме за това какви сме. Когато човек е в екстремна ситуация, много неща излизат наяве. Попадал съм в такива ситуации и винаги съм разсъждавал и постъпвал доста хладнокръвно, не съм се поддавал на паника. Но съм имал и друг случай, при който реагирах изненадващо и за мен самия, по-скоро в негативна посока.

Следвахте ли някакъв житейски прототип при работата си върху образа на чорбаджи Юрдан? Защото все пак това е човек от друга епоха…

Нито аз, нито режисьорът Иван Владимиров сме мислили за персонажа по този начин. Според мен хората не се променят, времената се променят. Така че не съм гледал на моя герой като на достолепен чорбаджия, мислил съм го през призмата на човека изобщо – където и когато и да е, дори и днес тук.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР