„Хората, които извършват или се канят да извършат насилие, могат да бъдат насочени към промяна“, уверява Паоло Джулини. Той е клиничен криминолог, експерт в сектора за ефикасност на наказанията, медиатор, преподавател във Факултета по психология на университета Cattolica в Милано.

Паоло е наполовина българин по майчина линия и внук на Васил Радославов – политик и общественик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 г. и три пъти министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг и по време на Първата световна война. Паоло Джулини основава  фондацията „Стефан Нойков“, която създава културно-образователния център „Д-р Васил Радославов“ в ловешкия квартал Вароша. Сред проектите на фондацията е и филмът „Едно друго утре“, третиращ темата за насилието върху жени. Именно за едно друго утре, по-добро и преодоляло този ужасяващ проблем, говорим с Паоло в неговата къща в София.     

Паоло, какво означава да си специалист по клинична криминологоия?

Това е вид специализация, която обединява юридическа и криминологична подготовка за динамиката на психичните аспекти при лица, извършили или в риск да извършат актове на насилие. Нашата задача е да се грижим за тези хора и да работим с тях. Много често това се случва в затвора, където те излежават присъдите си, но работим и с лица, при които се прилагат алтернативни наказателни процедури. В Италия, както в България, има възможност за условни присъди.

Друга част от работата на клиничната криминология е превенцията – както, за да се избегне повторното извършване на насилие, така и да се предпазят уязвими лица, при които съществува риск от проява на насилие, да стигнат до извършването му. Италианското законодателство отскоро ни позволява да използваме програми за „третиране“ на извършители на насилие, при които се дава възможност на лицето да  анализира, разбере и промени смисъла, който досега е придавал на своето съществуване, както и да преосмисли своето престъпление и последиците от него.

Може ли да се разглежда насилието поотделно – физическо, психическо, вербално…

Насилието е агресивен акт, който накър-нява свободата на другия както физически, така и вербално или психически. Така че насилието може да се разбира в широк смисъл.
За вербално насилие италианският закон, член 572 от Наказателния кодекс, предвижда наказание.

Обикновено се говори за насилие от страна на мъжкия пол. Има ли разлика в причината, повода и начина на действие между насилие, извършено от мъж, и насилие, извършено от жена?

Преобладават случаите на насилие, извършено от мъже.
Според световната статистика те са 9 от 10 възможни, така че процентът на насилието, извършено от жени е минимален. В известен смисъл този факт се дължи на културни разбирания, които се коренят дълбоко в историята, както и на религията, където доминира мъжкият елемент. Счита се, че мъжът има право над жената, над нейната свобода.

В Италия излезе по екраните вашият филм „Едно друго утре“, който разглежда темата за насилието в отношенията между мъж и жена…

Премиерата на филма беше на 9 март тази година в Милано.

Продуценти са италианската „Люмиер“ и българската фондация „Стефан Нойков“, която финансира 50% от продукцията. Надяваме се филмът да излезе в близко бъдеще и по екраните в България. Режисьор на филма е едно голямо име в италианското съвременно кино – Силвио Солдини, създал и филми, вдъхновени от българската история, чийто сценарист е Дориана Леондефф, българка по бащина линия. В „Едно друго утре“ е показана нашата работа със затворници, има интервюта с жертви на насилие, филмът разглежда въпроса за травмите, предизвикани от насилието, както и ролята на силите на реда, на съдебната система в разрешаването на тези случаи. Във филма се вижда колко е деликатен този проблем и как все още няма достатъчно ефикасен отговор за него, както за предотвратяването му, така и за неговото третиране.

Кои са обикновено причините, които спират една жена, жертва на насилие, да подаде сигнал за това?

Много са, една от които е липсата на съответстваща социално-съдебна система, защитаваща правата на потърпевшия в подобни ситуации. В такива случаи и самата жертва не знае към кого да се обърне и губи надежда да бъде изслушана и защитена.
В Италия работим усилено по този въпрос, като се стараем да усъвършенстваме мерките за защита на жертвата на насилие. Немаловажен е и културният фактор в тези случаи.

В днешно време в културата на много страни доминира мъжкият елемент.

От друга страна, много от тези жени се стремят към установяване на равновесие в отношенията с партньора си, извинявайки постъпките му и омаловажавайки проблема. Най-често това се случва в семейства с деца, в името на които жената се опитва да реализира едно мирно съвместно съжителство, избягвайки намесата на трета страна в ситуацията. Всичките тези фактори обясняват сложността в разрешаването на проблема. От голямо значение е и гражданската отговорност, която би трябвало да носи всеки един от нас, ако сме свидетели или знаем за насилие, извършвано системно в съседно на нас семейство или дом. В такива случаи е много важно да подадем сигнал към съответната инстанция.
Ето защо е нужна съответстваща съдебно-правова система, която да поема подобни случаи.

Какво целите да постигате в работата си с извършителите на насилие?

Остава трудно разрешим проблемът по откриването и проследяването на насилието вътре в семейството  и дома. В Италия например, въпреки нововъведените съдебни системи, осъждащи насилието, все още не сме в състояние да проследим 85% от тези случаи. Успяваме да работим само с 15% от тях, което показва, че съдебната система все още не е достатъчно ефикасна за този вид престъпления. Голяма част от насилствените действия остават затворени между стените на дома. В този смисъл, много е важно да се разбере, че съдебната система сама по себе си не е в състояние да разреши този проблем. Нужно е насилието да бъде осъзнато като такова – както от извършителя, така и от жертвата. Този, който го извършва, трябва да разбере разрушителната му сила не само към човека, към когото насочва това действие, но и към самия себе си. От значение е също извършителят на насилие, осъзнавайки действията си, да знае, че може да бъде психически подпомогнат, а не само осъден.