Дали новият диктатор на модата при обувките след Кристиян Лубутен и Маноло Бланик няма да се окаже жена? Името на дизайнерката със смесен произход – с майка румънка и баща от Йордания, Амина Муади изгрява на звездния небосклон, след като с нейния бранд на светски събития се появяват Риана, Марая Кери, Кендъл Дженър, Дуа Липа и Джиджи Хадид. Дизайнерката има над 1,3 милиона последователи в Инстаграм и самата тя е активен инфлуенсър. Докато утвърдени брандове бяха на ръба на фалита по време на пандемията от COVID-19 и съпътстващата я социална изолация, лишила жените от удоволствието да показват новите си обувки, бизнесът на Муади не пострада.  

Какво прави марката ѝ толкова привлекателна? Всеки модел е внимателно проектиран и изработен така, че потребителят да се чувства уверен. Както скромно твърди Муади, всичко, което иска да направи, е да накара жените да се „чувстват добре“.
Но къде са корените на успеха ѝ? В интервю за Harper’s Bazaar Амина споделя: „Влюбена съм в модата, откакто се помня. Първото ми вдъхновение и икона за мен беше майка ми. Тя имаше страхотно чувство за стил и комбинираше осемдесетте и деветдесетте години. Израснала в Румъния по времето на комунизма, след като се преместихме в Йордания, майка ми винаги намираше начин да прати на семейните ни приятели красиви неща, до които те нямаха достъп. Корените ми винаги ще бъдат източник на вдъхновение за мен“.

На 16-годишна възраст Муади се премества да учи в Италия, а след това завършва Европейския институт по дизайн, което дава посока на ранната ѝ кариера като моден редактор и стилист на знаменитости в L’Uomo Vogue и GQ. В стремежа си да следва стъпките на легендарни дизайнери като Маноло Бланик Муади пътува до известния венециански квартал за производство на обувки Ривиера дел Брента, за да учи занаята. Първата компания, която основава, е в съдружие – „Оскар Тие“ в Милано. По-късно се премества в Париж и си партнира с Александър Вотие, с когото работи до днес. Влюбва се в техническия аспект на проектирането на обувки, а не само в дизайна им. И до днес предпочита да прекарва повечето време във фабриката за производството им, отколкото в офиса.  

През 2018 г., на 31 години, тя стартира едноименния лейбъл Amina Muaddi, който се превръща в най-търсената марка обувки в индустрията в края на 2019 г. според световната модна търсачка Lyst. Отличителната му черта става екстравагантният ток, който е едновременно експресивен, но и удобен за носене. Muaddi балансира игривостта с усещане за драматизъм и изтънченост. Колекциите ѝ включват от сандали до ботуши с височина над коленете, много често върху моделите има полускъпоценни камъни, превръщащи обувките в истинско бижу.

Смелият почерк привлича вниманието на една световна звезда: Риана. След като стилистът на певицата засича марката Muaddi с радара си, Риана редовно е забелязвана да носи нейни обувки, а година по-късно тя привлича Муади да проектира обувките за рекламната кампания на лейбъла ѝ Fenty. Двете се запознават на парти в Париж, където установяват, че имат сходни разбирания за модата, марките и стила. В интервю дизайнерката споделя: „Стилът на Риана е смел и женствен едновременно, така че силуетът винаги е балансиран. Моят стил е много сходен – обичам да създавам контраст и да смесвам нещата. Можете да носите моите обувки както с официална рокля, така и със спортен панталон и да изглеждате и в двата случая страхотно.“   

Друг фен на марката е Рания, кралицата на Йордания, която обува лилави Muaddi при срещата си в Лондон с вече покойната Елизабет II. Британските и световните медии слагат акцент върху тоалета на гостенката, което изстрелва мигновено бранда Muaddi на съвсем друго ниво.   

Описвани от Vogue като „обувки, с които ще се чувствате елегантни от 9 сутринта до полунощ“, стегнатият им дизайн позволява допълнения като фриволни пера, бляскави камъни или екстравагантни щампи, за да се внуши усещане за лукс. Обувките на Муади грабват окото с уникалния си архитектурен ефект, но имат и изключително комфортна основа. Произвеждат се в Италия и в тях са вложени скъп труд и суровини.

Появата на евтини имитации обаче искрено притеснява дизайнерката. Не само кражбата на дизайн е поводът за тревогата ѝ. В интервю тя споделя: „Колкото и да е ласкателно за дизайнера, когато негов продукт се копира, това все пак омаловажава стойността му. Но истински ме тревожи това, че когато копията са толкова евтини, най-вероятно условията на работа, при които се произвеждат, са нехуманни. Бързата мода не зачита човешките права. Въпреки че живеем във време на все по-съзнателно пазаруване, все още има да се извърви дълъг път, преди потребителите да спрат да купуват евтина и некачествена мода и да инвестират в продукти със стойност и дълготрайна употреба, които ще издържат изпитанията на времето“.