Това е нещо твърде различно от подхода в поликлиники и болници - "отворете уста", "дишайте", "къде ви боли". Но ние сме потърсили лекар, казват си пациентите, а не проповедник или в най-добрия случай психотерапевт, за какво
всъщност става дума? Отговорът е: става дума за холистична медицина.

болестта е приятел, а не враг

Нарича се холистична от гръцкия термин холос, който означава цялост.

За холистичната медицина човек не е диагноза или съвкупност от органи, които внезапно и кой знае защо "се повреждат". Всеки човек е индивидуалност, микрокосмос, биоенергийна система, част от енергията на Вселената. Затова холистичната медицина се нарича още енергийна.
От холистична гледна точка болестта се появява в тялото в резултат от възпрепятствана енергия, която създава напрежение на психично ниво.

Болестта е един полезен, прецизен сигнал, който ни показва къде грешим в начина си на живот, в светогледа си, какво трябва да променим. Болестта е сигнал и в този смисъл тя ни е приятел, както смятат древните китайски лечители, а не враг. В подсъзнанието ни винаги има една холограма на здравия човек, която трябва да се активира. Това не може лекарят да свърши, това трябва всеки да направи сам. Всеки трябва да се научи да познава себе си - това е основната ни специалност и мисията ни на тази земя.

Да се вслушваме в себе си, в тялото си. Да му помогнем да се излекува само.Холистичният подход включва няколко метода, които взаимно се допълват, винаги са ефикасни и безвредни и освен това са едновременно и профилактични, и лечебни. Съсредоточени са в една цел - да се активира вродената самоизцелителна система у човека.

как д-р Папазова стига до холистичната медицина

Д-р Папазова е завършила хуманна медицина през 1981г. Въпреки че била дъщеря на лекар, страдала от много хронични заболявания. Не можела да си представи, че болен човек ще излекува някого, според древните китайци докторът трябва да излекува първо себе си.

Докато работила като асистент в Института по ендокринология, усетила, че нещо концептуално е сбъркано в изучаваната традиционна медицина - тя е насочена към болестта, тушира симптомите й, стреми се да внася лечение отвън и въобще не се занимава с проблема за собствените защитни механизми на организма. Те са клетъчни и би трябвало всеки лекар да ги отчита, да им помага, да им асистира. "Вместо това, казва д-р Папазова, ние застрелваме самоизцелителните механизми с химикали."

Напуснала клиничната медицина по собствено желание през 1986 г. Отишла в БАН по покана на акад. Петков, който се занимава с мозъчна фармакология. Включила се като редовен аспирант в програмата за изучаване на човешкия мозък. Задавала си много въпроси, но успоредно с това продължавала да дава на децата си антибиотици за вирусно заболяване.

Оправдавала се с майчиния страх, както и с желанието нещата да стават бързо. "Когато се дава антибиотик, симптомите бързо се тушират и човек се успокоява. Антибиотикът може в най-добрия случай да доведе 5-те милиарда бактерии до 2,5 милиарда, т.е. да улесни имунната система да си върши работата. Докато обаче той убива милиардите, съсипва акционния потенциал на клетките на имунната система. И прави много други бели."

д-р Папазова за основните принципи на холистичната медицина

"Хубава сентенция на холистичната медицина, която веднага прави впечатление на пациента и му харесва, е, че болестите не се делят на лечими и нелечими. Принципно няма нелечими заболявания. Има нелечими хора. Още при първата среща с холистичния лекар хората разбират, че не са изпуснали последния влак.

Лекарят трябва да започне с връщането на надеждата у човека отсреща, много често съзнателно убита. Знам случай, в който пациентка с множествена склероза в начален стадий е накарана от лекуващия лекар да седне в инвалидна количка, за да свиква с нея. Това е равносилно на магия вуду. Това е омагьосване. Бих учила колегите си дори и само на това колко е силно словото и колко страшни поражения можеш да нанесеш с дума. Докторът трябва да знае, че с лицето си, с усмивката си, с една изпусната думичка може да убие пациента.

Хуманната медицина продължава да не създава лекари, а безплатни дистрибутори на химически медикаменти. Лекарствената индустрия трябва да печели, затова никой там няма интерес болните да бъдат излекувани. На лекарите продължава да се внушава, че всичко, което мирише на природа, противоречи на логиката. Докато холистичният лекар не се затваря в материалното, той приема и вярва, че душата не е "локализирана" само в мозъка и че човек е една енергийна система, която приема и отразява вибрациите във Вселената.

Холистичният лекар знае много повече за стреса и за това, как емоциите могат да се превърнат в болест. Той използва опита и лечебните традиции на собствената си страна, както и на всички известни световни лечебни практики. Холистичната медицина разполага с 30 метода, но истинското изкуство е да избереш три от тях за конкретния пациент. Един холистичен лекар, колкото и да е енциклопедичен, не може да познава в детайли възможностите на хомеопатията, на цвето-, аромо-, мануална терапия, регресивна хипноза, акупунктура…

Затова всеки от нас има няколко приоритета и кръг от специалисти, при които може да прати пациентите си в случай на нужда.

Задължително се започва с храненето - то се разглежда като среща на две енергийни системи на човека и храната, като съчетаване на определени цветове и като баланс. На хората трябва да се обяснява като приемат определени храни, какво точно се случва. Задължително работя и с позитивна автосугестия.

Не работя с хора, които не желаят активно да съдействат на изцелителния процес. Когато човек е активен и иска да върши добро, пред него аз отварям 3-4 врати, няма смисъл да чука на затворена. Основен житейски принцип ми е, че човек трябва да позволява нещата да се случват. Да не се опитва да командва, да контролира ситуацията. Да отчита сигналите по пътя, защото сега е епохата на отвореното съзнание.

разбери кои емоции ти вредят

Основна част от консултацията е да разбера кои точно емоции вредят на пациента. Къде е дисбалансът, къде е пропукана ценностната му система. Когато мислим прекалено по човешки, бъркаме. А смисълът на човешкия живот е много прост - в поредица от прераждания човек да изравни човешката си логика на мислене с божествената. Единственият ориентир е любовта. Изневериш ли на закона на любовта, бъркаш и се явяваш на поправителен.

99% от всичките ни заболявания са причинени от прекалената ни неуравновесеност. Много искаме. Желанията ни са много остри и агресивни. Ако човек се опита да превърне скромността, която не е красотата на човека, в смирение, тогава става по-различен животът.

Холистичната медицина приема, че човек е болен, защото е нещастен, макар и да не го осъзнава. Дори едно вирусно заболяване идва отвътре, от емоциите. Задавали ли сте си въпроса защо при една епидемия никога 100% от хората не се заразяват. Има такива, при които вирусът не действа. Същият е принципът и при функционалните разстройства - създадена е определена психосоматична ситуация. Пример: имам пациентка, на която беше починало дете.

Детето е част от семейството, от партньорството. Когато човек не може да партнира, се появява проблем. И при тази майка, загубила детето си, има остро отказване на бъбречните функции. Аз лесно можех да й дам само хранителни добавки и храни. Но за три часа достигнахме дотам, че в случая се касае за изчистване на родова карма - пра-прабабата бе убила сама 15-тото си дете заедно с мъжа си просто защото са били много вкъщи. Жената вече бе готова да погледне към нещастието от друга гледна точка.

основният ни враг - страхът да погледнем в себе си

Основният ни враг в крайна сметка е страхът. В това число и страхът да погледнем вътре в себе си. Но страх не се изтръгва, страх се преодолява. Стъпка по стъпка. Така се върви и към изцелението. Започва се с детоксикация, продължава се с регенерация. Докторът и пациентът се хващат ръка за ръка и започват да вървят по пътя на болестта към духовно усъвършенстване.

Когато стигнат до края виждат, че отсреща има друг връх. И започват отново. Не случайно Петър Димков, който е бил един прекрасен холистичен лекар, е карал пациентите си да вървят по пътя, да се трудят за изцелението си. Той е бил и екстрасенс, но е предписвал на болните билки, които сами да си наберат, да варят, да си правят лапи, да работят. Защото здравето е дар и той трябва да се изстрада и да се заслужи.

Диагностиката не е толкова важна за мен. По-важно е да намеря духовния корелат. Затова разпитвам пациента за детството му. Искам да разбера какъв е, за да знам какъв го иска Бог.

научете се да бъдете щастливи

Може да ви звучи смешно, но най-простите неща се оказват най-важни. Когато човек се научи да бъде щастлив от това, че е част от Космоса, той оздравява. Човек оздравява тогава, когато сутрин му се пее и изпитва чувство на благодарност. Щастлив е ей така, само защото чува птиците. Това е холистичната медицина. Тя е едно преосмисляне на живота.

Предлагам на пациентите си едно ново отношение към живота, облечено в думи, с които да работят. "Моето тяло е изпълнено с хармония и любов, всички мои клетки работят цялостно в обща система, една за друга, органите ми функционират и божествената мъдрост на моето подсъзнание изпраща свежа жизнена сила и целебна мощ навсякъде, където има нужда от нея."

Уча пациентите да се отнасят с достойнство към болестта, която е техен приятел. Това е един от сериозните уроци, които учим - обичайте болестта, защото само тогава тя напуска тялото.

Важно е и да не споделяш болестните си проблеми с роднини и приятели - в България е прието да се оплакваш непрекъснато. От енергийна гледна точка това е много вредно. Мисълта за вашата болест влиза в главата на сестра ви, която много ви обича. По този начин тя поддържа болестния процес на мисловно ниво, а това е най-сигурното ниво. Всички започват да вибрират около вашата болест, поддържайки я.

Ако ние познавахме механизмите, по които работи подсъзнанието, щяхме да мислим и действаме по съвсем друг начин. Когато една баба вика на внучето си "Не тичай, че ще паднеш", тя го кара да падне. Човек трябва да споделя проблемите си с този, който е вътре в него и чака да поеме товара - Господ вътре в нас.

Но и това се прави не по друг начин, а с благодарност: "Благодаря ти, Боже, за тази болест, която е моят учител…" И всеки ден му разказвам за болестта и докъде съм стигнала в учението си. Животът е просто нещо - само трябва да оставиш приоритетите на Бога да си ги върши той. Само че трябва да му благодарим предварително за свършената работа. Не дай ми, а благодаря ти, че ме излекува, че ми намери тази прекрасна работа и т.н. Когато благодариш превантивно, означава, че вярата ти е стопроцентова. Тя такава трябва и да бъде."