Мариан Залцман, един от петте световни наблюдатели на тенденциите, свързани с прогнозите за бъдещето и социалните промени, издаде своята нова книга - The New Megatrends („Новите мегатрендове“).

„В нея правя равносметка на тенденциите, които оформиха първите две десетилетия на този век, и на нововъзникващите промени, които ще оцветят следващите две – казва Мариан Залцман. - Докато работех върху книгата, открих, че се връщам отново към 5 тенденции, които ще проникнат навсякъде. Те са със значителен размер и въздействие, за да се смятат за мегатенденции.“

Как и кога решихте да напишете книгата „Новите мегатрендове“?

В продължение на повече от година работих по развиване на темите в книгата, преди най-накрая тя да се оформи. Започнах да пиша и да проучвам темите преди началото на пандемията, но едва когато тя връхлетя в живота ни, осъзнах, че това е повратна точка в историята на света. Това прозрение ме подтикна да се върна назад и да изследвам тенденциите, очертали първите две десетилетия от този век, както и да погледна напред към открояващите се промени, които ще бележат следващите две десетилетия.

Какво Ви накара да определите идентифицираните от Вас тенденции като мегатрендове?

Докато книгата се оформяше, аз си дадох сметка, че има тенденции, към които аз постоянно се връщам. Тези тенденции ще имат влияние върху различни неща в идващите две десетилетия – върху това как живеем, работим, мислим и се свързваме помежду си. Те са много силни, границите между тях - демографски, географски и секторни, са размити и те оказват въздействие върху свързани с тях тенденции и обратни тенденции. Реших, че тези тенденции са достатъчно силни и като размер и като ефект, и затова ги нарекох „мегатрендове“.

Какво ни очаква в следващите две десетилетия?

Независимо как ни се струва понякога, фразата „времето си върви“ е напълно вярна. През следващите 20 години ще продължим да вървим напред. Мисля, че ще има „бум“ на иновациите с ограничено въздействие - от по-финансово достъпни електромобили и електрически велосипеди до по-устойчиви хранителни продукти. Някой ден в не толкова далечното бъдеще ще използваме устройства, с които ще измерваме своя индивидуален екологичен отпечатък, така че да знаем ежедневно какъв е ефектът от нашите действия върху средата около нас и важните за нас видове.

Хората ще полагат усилия да изградят някакво подобие на семейство и връзки помежду си, включително чрез варианти за съвместно живеене и създаване на общности въз основа на споделени интереси. Ще станем свидетели как толкова популярните в университетските кампуси общности по интереси ще мигрират и ще навлязат и в света извън академичните среди. Не бива също така да се изненадвате, ако след две години в ресторантите ще трябва специално да си поискате да ви дадат менюто за „месоядни“, така както днес трябва да помолите за менюто с безглутенови и веган храни. Можем да очакваме все по-интензивно да се формират „племена“, съставени от хора, споделящи еднакви ценности, мнения и цели. И това няма да е непременно нещо лошо. За разлика от своя близък роднина – сепаратизма, трибализмът по-скоро води до формиране на групи от съмишленици, без да се очернят другите и да се създават конфликти. Това просто е още един опит да управляваме хаоса, който се вихри около нас.

Кои са петте най-важни възникващи мегатрендове, които идентифицирахте?

Ще започна с най-лесното – с мегатренд, който не може да остане незабелязан, макар че повечето световни лидери не му отдават дължимото внимание. Може би най-важният мегатренд, който съм идентифицирала е следният: Майката природа е бясна и има защо. Светът гори, вековният конфликт между човечеството и природата се превръща в битка за оцеляването на планетата и на бъдещето. На практика всяка тенденция, която ще се оформи в следващите две десетилетия, ще бъде повлияна до известна степен от промяната в климата и нейното въздействие върху начина, по който живеем, храним се, пътуваме и планираме.

Следващият мегатренд е повлиян от първия и той е: Отчаяните времена раждат отчаяни планове. Това означава, че всеки от нас е принуден да се замисли над въпроса с кого и къде ще бяга, как и с каква цел. В момент, когато семействата са разделени физически и емоционално, географските връзки се късат и все повече хора казват, че нямат близки приятели и дори не познават съседите си, към кого ще се обърнем в тежки времена? На много хора им се наложи да намерят отговора на този въпрос по време на локдауните. Някои осъзнаха, че без своите колеги, те се чувстват доста самотни.

Третият от петте най-важни мегатренда е: Хаосът е всеобхватен и поставя на изпитание психичното ни здраве и благополучие. Силите на хаоса са толкова настойчиви и силни, че ние не успяваме бързо да се приспособим към тях. Вече няма такова нещо като сигурност и спокойствие. За щастие виждаме, че не само се обръща все по-голямо внимание на темите, свързани с психичното здраве, но и стигмата, свързана с тях, започва да избледнява. На психичните разстройства все по-малко се гледа като на нещо срамно или като на недостатък. А разговорът за мозъчното здраве и „хигиената на ума“ стана нещо нормално.

Четвъртият важен мегатренд е: Малкото е новото голямо и ние се стремим към простите удоволствия и към дребните неща. Когато дните стават все по-забързани и имаме усещането, че животът ни е един постоянен хаос, искаме само да запазим поне малко контрол. И вместо да търсим решения на огромни проблеми като климатичните промени, ние се задоволяваме с нещо по-малко – да почистим и подредим дома си. Това е механизъм, който ни помага да запазим здравия си разум.

Петият мегатренд, който представям е: Собственото аз е в центъра. Тъй като нашите социални и културни институции се променят непрекъснато, ние обръщаме поглед навътре и поставяме ударението върху личните си преживявания, развитие и бранд. Хората ще се опитват да създават или да участват в институции и системи, които поставят на първо място „хората като мен“, така че да опазят своите интереси и да намерят и приложат най-добрите решения на обществените проблеми.

Коя е най-голямата заплаха, която бъдещето крие за всички нас?

Тя се състои в това, че всички ние живеем в т.нар. „ера на яростта“. Днес раздорите са нещо нормално. Но не трябва да е така. Намираме се в перфектната буря, съчетаваща следпандемични трусове, екстремизъм и екзистенциални предизвикателства – не на последно място климатичните промени. За да отговорим на предизвикателствата, породени от неспирния ни общ гняв, и да можем да излезем от трудностите по-силни като общество, трябва да подновим конструктивния диалог и да развием нагласа за търсене на консенсус. Като реакция на това, че живеем във времена, в които вече няма сигурност, хората ще възприемат най-различни тактики, които да им върнат някакъв контрол върху случващото се. Такива практики могат да бъдат свързани с психичното здраве – йога, медитация, и тай-чи, които все повече се финансират от работодателите, както и натиск за по-добри услуги за психично здраве, включително и дистанционна терапия.

Казвате, че не е късно да започнем отначало. Какво точно имате предвид?

Простичко казано, „голямата пауза“ по време на пандемията доведе до „голямо рестартиране“. Това ни дава възможност да променим посоката, в която се движи обществото. Тази промяна вече е факт. Хората вече не са склонни да се примиряват с начина си на живот отпреди пандемията. Те искат нещо повече. И искат нещо по-добро за своя живот и за живота на другите, особено за живота на групи от хора, които са били маргинализирани твърде дълго.

Какви са настоящите тенденции по отношение на работното време и организацията на работата?

Забавянето през 2020 г. по време на „голямата пауза“ ще се отрази в много голяма степен на работното място, защото все по-малко хора са склонни да приемат обичайните отпреди пандемията условия на труд. Хората настояват за повече автономия и за това да разполагат с времето си. В Китай това доведе до появата на движението tang ping, което означава „лежа по гръб“. Това е форма на социален протест, който отхвърля печално известния социален натиск за свръхнатовареност на работното място. В САЩ милиони работници напуснаха работа по време на Голямата оставка. „Гневното напускане“ е все по-често срещано явление, особено сред по-ниско платените работници и тези със социално значими професии, които прегоряха и вече са убедени, че има и по-добър начин. В основата на тези движения лежи несигурността относно това дали работата има смисъл и дали си струва да се подкрепят икономическите системи, които имаме в момента. В краткосрочен план ще станем свидетели на още промени в заетостта и на тласък за синдикализъм, за по-високо заплащане и за защита на правата на работещите. В дългосрочен план основните постулати на капитализма и модерните трудови практики ще бъдат поставени под въпрос.

Ще имат ли жените равни права с мъжете що се отнася до професионалното развитие и възнагражденията?

Последните няколко години ме убедиха, че този въпрос не търпи отлагане. Трябва да бъдем проактивни и може би по-безстрашни в това да наложим равенството между половете. Глобалната пандемия и расовото пробуждане, което видяхме в последните години особено в САЩ, преобърнаха света, но те също така привлякоха вниманието върху това колко важни за дневния ред на обществото и на бизнеса са приобщаването, многообразието и равнопоставеността. Истинската промяна няма да дойде от правителствата, а от нормализирането на силата и постиженията на жените вътре в компаниите и извън тях. Стимулирането на приобщаване и многообразие не е просто правилният път за компаниите, то е от ключово значение за развитието. Всъщност ние във „Филип Морис Интернешънъл“ имаме нужда от среда, в която служителите могат да дадат най-доброто от себе си и в която те се подкрепят, за да създават иновации и за да поставят клиента в центъра на нашата дейност, така че да можем да постигнем амбициозните си цели за изграждане на бъдеще без дим. Краткият отговор на Вашия въпрос е: Да, ако светът иска да се развива към едно по-здравословно бъдеще, жените трябва да бъдат равнопоставени на работното място.

Каква е тенденцията в момента: повече дигитализация и изкуствен интелект или желание за връщане към по-човешки практики?

Тези неща не са взаимоизключващи се. Те са по-скоро нещо като ин-ян. Все повече от нас се стремят към намаляване на въздействието ни върху природата, а умните технологии предлагат хиляди възможности за това, като същевременно виждаме и все повече усилия за възстановяване на връзката ни с природния свят, защото на хората им липсва усещането за здрава котва и привързаност към нещо „реално“ в този все по-дигитализиран и изкуствен свят. Как ще се прояви тази потребност от контрол и сигурност в следващите две десетилетия? Може да очакваме повторение на движението за по-прост живот, към което ще се прибави и ползването на по-малки по размер и по брой технологични решения. Може преди всичко да се очаква, че вместо да задаваме въпроса „Може ли да се приложи в голям мащаб?“, ще питаме „Ще има ли човешко измерение?“

Кое е най-голямото предизвикателство пред поколението Z?

Няма да изненадам никого, като кажа, че климатичните промени ще са най-голямото предизвикателство за поколението Z. За съжаление, това наистина е въпрос на живот и смърт за бъдещите поколения. С бума на природни бедствия и метеорологични катаклизми, например горски пожари, засушаване, урагани и наводнения, вече не можем да се държим така сякаш климатичните изменения ги няма или не са пряка заплаха. В нов доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени се отправя предупреждение за сериозни рискове в краткосрочен и средносрочен план, ако не успеем да овладеем глобалното затопляне, както и за висок и много висок риск от загуба на биологично разнообразие, ускоряване на повишаването на морското равнище и още по-голяма несигурност във връзка с изхранването на човечеството. Поколението Z ще трябва да се справя и с очаквания огромен брой климатични бежанци, които ще търсят по-безопасно място за живеене в следващите години.

Оптимист ли сте за бъдещето?

Ще кажа така: дори и след ужаса и болката през 2020 г., моите тенденции за 2021 г. бяха оптимистични. Смятам, че тройната криза — пандемия, социално напрежение в някои държави и икономически срив – ни промени към по-добро. Тя видоизмени нашите очаквания и амбиции, и ни направи по-решителни. За съжаление, тези кризи продължават да всяват хаос и опустошение, но ние си пробиваме път през тях и моята вяра в щедростта на хората се възстанови. Аз също така вярвам силно в съпротивителните сили и способността за иновации на човечеството. Вижте колко сме изобретателни, когато се сблъскваме с безпрецедентни трудности. Как може да има съмнение, че ние ще се адаптираме към новото нормално, каквото и да е то, и ще продължим да се борим, да успяваме и да вървим напред?