Адриана: Здравей, цисджендърна жено! Така ли трябва да се поздравяваме вече, след като продължението на „Сексът и градът“ ни запозна с поредното изобретение на политкоректния език?

Ирина: Не, мерси. Звучи ми някак неприлично-физиологично, не знам защо. Или пък знам, все едно. Тъй като много ми тежи, че не мога да споделя с всички цялото си презрение към глупостите, с които се занимават повечето организации, размножаващи тези определения, си имам таен Дневник за пристрастия, ругатни и възторзи, където наистина си пиша какво мисля по всички въпроси. Доста е лечебно и успокояващо. Защото всъщност това ти е единственият вариант – хората се обиждат или пък трябва да им се обясняваш, което е още по-натоварващо, Фейсбук ще те цензурира и т.н. Затова – тетрадката, химикалката и така. Там поне никой няма да те съди и наистина си изливаш мислите и чувствата, без някой да ти държи сметка.

Много ми е смешно, Ади, Педро Алмодовар цял живот прави филми за флуидността на сексуалната принадлежност, за нюансите на сексуалността. Цял живот! Никога филмите му не са настоявали, молили, просили, изисквали толерантност и не са запушвали устата на хората. Никога не са пречупвани през тази креслива, политическа в същността си дискусия. Защото Педро Алмодовар е силен с таланта, с гениалността си, а не е посредствен, но амбициозен, хванал се като удавник за сламка за лозунгите като единствен шанс да успее. Неговите герои преминават всички граници на половете и в двете посоки, често в рамките на един и същи филм, те са хибридни, разкъсани кентаври, минотаври и въпреки това – толкова цялостни, толкова живи... Разпознаваш се в тях. Казваш си – да, този импулс го познавам, а пък този – не, обаче съм сигурна, че някой друг ще го разпознае. Какво ново ни казват всички тези цис-, транс-, пан-, литсексуалност и т.н. Знаеш ли какво е литсексуалност? Изпитваш влечение към някого, но не изпитваш нужда той да ти отвръща. Това било тип сексуалност. Чудя се кому са нужни тези определения и класификации? Не мислиш ли, че това е втора Вавилонска кула и тя води до разбиването ни на все по-малки групи – този път въз основа на сексуалността ни, не на езиците, които говорим? Всичко това разграничава, раздалечава. Виждаш ли поне едно полезно и конструктивно нещо в това, че жена, която е с първични женски полови белези и се самоопределя като жена, не се нарича жена, а цисджендър жена? Брътвежи – ето какво е това за мен.

Адриана: Мисля, че тези брътвежи, както ги наричаш, могат да бъдат обяснени и със скука. Американският културен еколог Пол Фъсъл пише: „Новата богиня – Скуката, язди кон, заобиколена от своите подгласнички: Лакомията, Невежеството, Публичността“. На хората им е скучно да се събудят два поредни дни едни и същи. Те трябва да се усъвършенстват непрестанно, но съзнателно, а не така между другото, да произвеждат поне килограм-килограм и двеста добри дела дневно. Да си скучен е позорно, кретен може. Ох, крайностите са толкова досадни. Трябва да бъдат наказвани с презрение. Но знаеш ли, че има най-скучен ден? За такъв претендира 18 април 1930 година. Тогава в новинарската емисия на Би Би Си съобщили, че „няма новини“ и през оставащите 15 минути пуснали музика.

А по въпроса за твоя таен дневник… Спомняш ли си как в „Кабаре“ героинята на Лайза Минели заставаше край влаковата линия и крещеше, докато минаваше влак. Това я разтоварваше. Ти си избрала да пишеш, вместо да крещиш. Обяснявам си го с това, че близо до вас няма жп линия. Но спомни си, Ирка, още Лука е казал, че няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не излезе наяве. Скрила ли си добре дневника си?

Ирина: Няма дневник на света, който да е добре скрит, но на този съм написала на първата страница: „Да се показва само след смъртта ми и само с оригиналния ръкопис!“. Понеже на Коледа видях един „том“ от моите ученически дневници на нощното шкафче на майка ми! Представяш ли си – открила го е и си го чете явно! Косата ми аха да се изправи и после се сетих колко грозно пиша. Това е наказанието за всеки любопитен нос, заровил се в моите размисли и страсти. Що се отнася до крещенето, да уточня – все пак на 15 минути пеша от нас е Централна гара, обаче за какво ми е – ако искам да крещя, мога и във Фейсбук, знаеш ли колко хора  крещят там! Майко мила! Не искам да крещя, а да си излея тихо и кротко всичко. Вместо да пиеш – лееш. Добра профилактика срещу битов алкохолизъм, макар че хората ги мързи. Сега пък ще пишат! Пък и нали непрекъснато трябва да се „поглъща“ – храна, алкохол, секс, информация, развлечение… Всичко! Денят 18 април 1930 г., за който казваш, че не е доставил достатъчно новини, за да напълни една новинарска емисия на Би Би Си, трябва да бъде обявен за празник на празнотата. Празник на Нищото! Обещавам поне аз да го празнувам. Искаш ли и ти? Да започнем от тази година и да празнуваме 18 април – без храна, без алкохол, без ритуали, без сериали, без филми, без интернет, без забавления, без подаръци и определено без работа. Без нищо. Какво ще кажеш?

И още една идея – дъщеря ми непрекъснато повтаря неща от типа: този филм е 10 от 10, или пък, като я попитам: хареса ли ти еди-кое си място, отговаря: ооо, 4 от 10, и т.н. Искаш ли по тази схема и ние да се определим според новите сексуални разновидности. Ето аз съм 9 от 10 цисджендър жена, понеже понякога си мисля, че би ми се искало да съм мъж, а според мен това желание ме лишава от правото ми да се определя като 100% цисджендър. Затова пък 100% не съм литсексуална и определено ми пука дали този, към когото съм ориентирала цисджендърството си, има намерение в един или друг момент да ми отвърне със същото. Тоест 10 от 10 не съм литсексуална. Да те видим теб сега! За вдъхновение ти препоствам цитат от забележителна статия по тези извънредно важни проблеми на нашето време в един сайт: „Някои небинарни хора смятат себе си за транссексуални, но някои смятат себе си нито за изцяло транссексуални, нито за цисджендър. Нека разгледаме небинарно лице, на което е назначен мъж при раждането. Този човек може да се опише като джендърфлуид. Те може да почувстват, че тяхната полова идентичност се променя с течение на времето, и могат да се идентифицират като мъж някои дни и жена в други дни“. Дали Умберто Еко, мир и светлина на безсмъртната му душа, щеше да се ориентира в този цитат?

Адриана: Ирка, лесно е за ориентиране, този човек е полиаморен, какво не му разбираш. И трябва да се обръщаме към него в множествено число. Вместо „той дойде“ – „те дойдоха“. Не знам дали това множествено число се отразява на заплатата, на Тяхно място бих се борила за удвояването й... поне. По въпроса за оценяването. Като тийнейджърка определено съжалявах, че не съм се родила момче. Тогава може би съм била 7 от 10 цисджендър жена, може би и 6 от 10. Сега вече и аз бих се определила като 9 от 10. Примирих се с положението, ха-ха. Но не ти ли се струва, че това с оценяването, с превръщането на всичко в числа, е леко ужасно. Защото колко от 10 обичаш майка си? Колко от 10 вярваш в Бог? Има неща, които трябва да останат без числов еквивалент, флуидни, неназовани, заключени в кивота и толкоз.