Тина Търнър: Нямах добър живот
eva.bg 17 March 2021
Много лична изповед прави легендарната Тина Търнър в документалния филм за живота й Tina, продуциран от Sky. Всички сме чели и слушали за бурната и изпълнена с домашно насилие връзка с предишния й съпруг Айк Търнър.
Бракът й с него продължава 14 години, през които Търнър е бита, унижавана, насилвана от него, прави опит за самоубийство. Успява да избяга от Айк през 1976, разводът им е финализиран 2 години по-късно. И единственото нещо, което Тина иска от съдията, е да запази фамилията си. Оставя всичко друго на Айк. Тръгва си без никакви пари, но убедена, че след това, което е преживяла, вече би могла да постигне и да се справи с всичко.
Впоследствие звездата й изгрява много по-ярко на музикалната сцена, а спокоен пристан намира в лицето на втория си съпруг Ервин Бах, с когото сключват брак през 2013 година и са заедно и до днес.
„Нямах добър живот“, казва 81-годишната Тина Търнър в документалния филм сега, правейки равносметка на пътя, който е изминала. „Хубавото, което ми се е случило, не е достатъчно, за да балансира лошото. Имах изпълнен с насилие живот и няма как да променя този факт. Това е реалността, това е истината", споделя още певицата. За съжаление, нейната равносметка е, че доборите неща в живота никога не балансират лошите.
"Някои хора ми дават за пример славата, концертите ми, обожанието на феновете, музиката... Да, много съм горда с всичко това. Наистина. Но кога спираш да си горда? Как си вземаш последно сбогом с публиката и музиката? Как си тръгваш? Просто изчезваш?“, казва още Тина Търнър.
С този документален филм, тя всъщност иска да направи точно това – да си вземе официално сбогом с публиката, макар че отдавна спря активната си концертна дейност.Припомняме ви откъс от старо интервю на Тина Търнър за Опра Уинфри, в което разказва в детайли през какъв кошмар е минала, докато накрая успее да се спаси от Айк Търнър:
На какво те научиха годините, през които беше омъжена за Айк Търнър?
Тогава открих, че съм наистина талантлива, че искам да съм в шоубизнеса, а не домакиня. Той ми купи първото кожено палто, рокля, обувки на висок ток, прати ме на фризьор, даде ми розов кадилак, дори зъбите си оправих. Бях на 17, все още не бяхме започнали връзка. Беше ни толкова забавно заедно, тогава беше много мил с мен. Видях и другата му страна, но мислех, че останалите го провокират, че той не е виновен. Малко след като записахме първата си песен се скарахме истински. И тогава ме наби за първи път. С дървена пръчка за разтягане на обувки. После и с тока на обувката.
Удряше ли те по лицето?
Винаги. Искаше да покаже на всички какво ми е сторил. Това беше най-унизително. По-късно започна да ме удря и в ребрата. А след побой искаше да правим секс. Не можех да изпитвам оргазми с него и той смяташе, че не се старая достатъчно. После пък ме обвиняваше, че не се старая достатъчно, за да направим хит. Вината винаги беше моя.
Защо не избяга по-рано?
Защото нямаше при кого да отида, нямах пари, нямах подкрепа. Всички си затваряха очите. Първия път, когато се опитах да избягам, той ме откри в автобуса. Тогава за пръв път ме преби със закачалка. Постепенно разбрах, че мога да разчитам единствено на себе си. И когато накрая си тръгнах, бях с 36 цента в джоба, скована от страх, ужасена. Но знаех, че вече не бих могла да се върна при него, че по-скоро ще умра. Избягах в Калифорния, един от нашите мениджъри ми помогна с пари.
Продължи ли да се страхуваш от него?
Когато ме откри, поиска да се видим. Влязох в колата, за да поговорим, но знаех много добре къде е дръжката на вратата. Затова и щом започна с „Ти, кучко...“, просто избягах и се скрих в къщата. По-късно казал на майка ми: добре че съм избягала, защото имал пистолет и планирал да ме убие. Но не ме беше страх от смъртта. Знаех, че за нищо на света не бих се върнала при него. По-късно в съда, по време на развода, ме гледаше с убийствения си злобен поглед, а аз исках да му изкрещя: „Такъв си идиот! Вече не можеш да ме засегнеш, не ме плашиш. Вече нямаш власт над мен!“ Затова и съветът ми към всички жени, жертва на домашно насилие, е – бягайте! Нищо не би могло да бъде по-лошо от това. Първо трябва да се погрижите за себе си, а след това за децата. По-късно те ще ви разберат.