Мариан Залцман е един от най-награждаваните световни пиар експерти. Била е в топмениджмънта на агенция Euro RSCG Worldwide и на Porter Novelli. От 2009 до 2018 г. е изпълнителен директор на агенция Havas за Северна Америка. Мариан е автор или съавтор на 16 книги в областта на маркетинга. Завършила е социология в университета „Браун“. От 2018 г. е старши вицепрезидент глобални комуникации във „Филип Морис Интернешънъл“. В САЩ тя е определяна като откривател на трендове (trendspotter). Въвежда в света понятието „метросексуален“.
Пред журналисти от цял свят Мариан Залцман представи тенденциите за 2021 г.

В прогнозите си за 2021 тя казва: „Ако миналата година ни научи на нещо, то е това, че понятието annus horribilis – термин, който мнозина научиха от кралица Елизабет II през 1992 г. – не е абстрактно. Годината, която трескаво се опитваме да оставим зад гърба си, беше брутална. И според мен единственото нещо, което ни пречи да повярваме напълно в добрата перспектива, настъпваща на 1 януари 2021 г., е парализиращият страх, че нещата може всъщност и да се влошат.

Преди година основната тема на моята прогноза за тенденциите за предстоящата 2020-а бе „Хаосът е новото нормално“. Тогава написах: „С наближаването на новата година хората навсякъде по света изпитват несигурност за бъдещето и се притесняват дали не е твърде късно да променим настоящето. Загубили сме емоционалната връзка помежду си. Страхуваме се от унищожението, което колективно причиняваме на планетата, и сме се вкопчили в надеждата, че малките жестове на загриженост ще допринесат за намаляване на вредите. Трескаво се опитваме да забавим главоломната скорост на промените, за да можем да си поемем глътка спасителен въздух, и търсим уверения, че не е твърде късно да намерим път към по-добро и стабилно бъдеще – за нас като индивиди и за обществото като цяло. Когато през декември 2019 г. написах тези думи, изобщо не подозирах, че скоро няма да имаме друг избор и ще трябва да забавим темпото, както и с каква скорост ще ни връхлети хаосът. В началните месеци на 2020 г. вече се намирахме в ситуация на световна пандемия, чиято опустошителност надхвърли всичко, което повечето от нас са можели да си представят.“
Затова сега да си пожелаем една неумолимо скучна и предвидима 2021 година!

Г-жо Зацман, какви са последиците от пандемията в световен мащаб?

Последствието е, че имахме време да забавим темпото и да помислим. Негативната страна е, че си създадохме посттравматичен стрес. В смисъл, че сега си стоим вкъщи и се чудим кога ще е следващата карантина. След като сме я преживели и знаем какво е, очакваме това да се повтори и в бъдеще.

Много хора сега работят от къщи. Ще продължи ли тази тенденция?

Мисля, че ще минем към време, в което сами определяме колко часове в седмицата служим на нашите работодатели – да кажем 40. И ще работим по свой избор, така че да увеличим продуктивността си, без това да се отрази на живота ни вкъщи. Мисля, че хората ще избират дома си според това колко е удобен като работна среда. И не на последно място – хората все повече ще се заселват далеч от много оживените места. Смятам, че все повече хора ще търсят живот сред природата и ще минат от корпоративния стил на работа към собствен 4-дневен режим на изпълняване на задачи, а ще почиват през следващите 3 дни, вместо да ходят до офиса.

Как ще се предефинира концепцията за луксозен живот?

Мисля, че хората ще искат да притежават луксозни домове, като ги  претворят според създалата се обстановка. Ще искат да имат много добра кухня с луксозно обзавеждане, с фризер, печка, фурна и наличие на складови помещения за съхраняване на храна и всичко от първа необходимост. Хората ще обърнат специално внимание и на оформянето на домашно спа – с вана и модерен душ. И мисля, че ще има засилен интерес към притежаването на градина, а градинарството ще се превърне в луксозно хоби. Хората дори все повече ще искат да отглеждат плодове и зеленчуци, а със сигурност ще искат да посадят красиви цветя и да оформят уютна градинска среда.

Новият лукс свързан ли е с идеята за здравословен начин на живот и консумирането на органична храна?

Да, според мен хората ще наблегнат на органичната, домашна храна. Дори мисля, че мнозина ще станат вегани, че ще отделят повече време за медитация, йога, пилатес и леки упражнения. Ще се обличат по-често не точно в спортни дрехи, но в луксозната им версия – като например в кашмирени спортни панталони и горнища, фланелки от лен или коприна. Хората ще купуват все повече луксозна и модерна версия на обичайните всекидневни дрехи. Ще искат да имат най-добрата технология вкъщи – последния модел телефон, пад, бърз компютър и по-бърз интернет. Мисля, че ще се стремят да изградят колкото се може по-удобен и прекрасен домашен живот.

Мнозина в България са по-уплашени сякаш от това да не загубят работата си, отколкото от Ковид-19. Какъв е отговорът ви на тези страхове?

Мисля, че хората ще трябва все повече да си дават сметка на какво точно са  посветени фирмата и брандът. Мисля също, че компаниите ще нагодят своя бранд да пасва на постпандемичната обстановка. Ще трябва да знаят кои са най-търсените и желани продукти на пазара и какви качества търсят у служителите си. Мисля, че ще има много промени и последствия, както и  преоткриване и претворяване на съществуващите практики и от двете страни.

Каква е основната роля на големите корпорации през 2021-ва?

Големите корпорации ще станат по-отговорни и ще се стремят да покажат, че са по-близо до хората. Мисля, че ще има повече натиск над корпорациите да правят правилните неща, да се съобразяват повече с обществената среда и със своя екип.

Говорите за универсалния базов доход. Не мислите ли, че хората ще станат по-мързеливи, когато базовият доход е гарантиран?

Ако доходът е действително само базов и осигурява яйца и тоалетна хартия, не смятам, че има място да говорим за мързел. Не мисля, че той някога ще е повече от средство за оцеляване. Трябва да стига за подслон, но не мисля, че ще замени нормалния работен доход на средната или високата класа.

Цитирахте изследване, че в държавите, управлявани от жени, смъртността от Ковид-19 е по-ниска от тази в държавите, управлявани от мъже. Как ще го коментирате?

Още в началото на пандемията се говореше, че в държавите, ръководени от жени, разпространението на вируса са управлява по-ефективно. Сега вече имаме и данни, които подкрепят това твърдение: през октомври medRxiv публикува проучване, което показва, че в държавите, управлявани от жени, смъртността от Ковид е шест пъти по-ниска от тази в държавите, управлявани от мъже. Това според проучването се дължи на прогресивните социални политики и на факта, че жените лидери са били по-склонни да предприемат решителни действия в самото начало на кризата, без да поставят под въпрос колко е сериозна тази криза или да поставят икономиката пред общественото здраве. Мисля, че жените вече са се доказали като ефективни лидери в големите фирми и в някои страни. Втората част на това проучване гласи, че те, когато са решителни, но и състрадателни, карат хората да са много по-склонни да си помагат взаимно по-бързо. Виждали сме го в Германия, Белгия, а изборите в Нова Зеландия са пример за това колко хората ценят жената лидер.

Как вие лично виждате живота си през 2021-ва?

Като някой, който прекарва 200 дни в годината на път, мисля, че през първата половина на 2021-ва няма да пътувам толкова. За първи път, откакто съм зрял човек, обръщам внимание на кухнята си, защото с моя начин на живот досега поне 4 – 5 пъти в седмицата съм се хранила навън в ресторанти или в домовете на други хора. Така че сега съм обсебена от моята кухня и дано не ми се смеете – опитвам се да се науча как да готвя. За първи път се интересувам не толкова от това да се снабдя с необходимите уреди за готвене и пособия, а как да приготвям храната си. Мисля, че и никога досега домашните любимци не са били толкова важни вкъщи.

Мечтаете ли за по-семпъл живот – сред природата и повече у дома?

За мен сега е най-дългият период, който съм прекарвала в провинцията. Преди живеех в Ню Йорк, а впоследствие в Швейцария. Дори в Тусон,  Аризона, откъдето идвам, съм живяла като малка в градска среда. В Кънектикът, където съм сега, живея в гората. По-семпло е. Не се тревожа постоянно какво ще облека или как изглежда косата ми. Не ме интересува дали мога да си направя маникюр, а по-скоро се питам дали мога да изляза навън, без да замръзна. Така че се тревожа за съвсем различни неща. За някой, който е луд по модата като мен, това е периодът от живота ми, когато най-малко мисля за това.