Моят дом, моят мечтан проект
Знаех, че искам да работя с архитектурно студио, много преди да зная точно кога, къде и как ще се сдобия с апартамент. Не защото съм сноб или защото е модерно, не и защото голяма част от приятелите ми бяха минали по този път. Просто се надявах на внушителен финален резултат и знаех, че добрият личен вкус няма да бъде достатъчен
Невена Дякова 18 January 2021
Година и половина след първата ми среща с архитектите, които поеха проекта на жилището ми, се убедих, че огромните усилия, количество пари и нерви – защото такива не липсваха, са си стрували. А времето, посветено на този „безкрайно дълъг“ в очите на повечето ми познати ремонт, ми липсва.
Вкъщи често се шегуваме, че тогава, за разлика от сега, имахме ясна цел в живота си. Да, някои неща се забавиха и удължиха процеса, други се променяха в крачка, много неща занимаваха съзнанието ни през деня и влизаха в сънищата ни вечер, но носеха и една неповторима емоция. Да бъдеш част от създаването на проекта на дома, в който вероятно ще прекараш поне следващите 10 години от живота си, е предизвикателство, но също приключение. И урок – поравно по стил, търпение и гъвкавост. Урок, който ми остави безценни познания в материята, срещна ме с изумителни хора и ситуации, а накрая ми подари едно безкрайно уютно и безкрайно мое като усещане пространство.
Как започна всичко?
С една огромна тухлена стена, разделяща хола от един никому нужен Г-образен коридор. Купихме апартамента едва след като се убедихме, че няма носещи колони в нея и не би съществувала никаква пречка да я съборим. Дотам се простираше към онзи момент пространствената ни сензитивност. Представите ни за реалистичен бюджет също се оказаха твърде неподготвени. Дори не предполагахме, че добрият интериор възлиза на близо 50 процента от стойността на имота, но го усетихме бързо – още при първите оферти, които получихме. Те, разбира се, са само ориентировъчни. Пълната сметка идва накрая и ако искате да пазите в детайли къде, какво и как сте похарчили, е добре да започнете с една старателно списвана екселска таблица. Да, понякога от нея ще ви боли сърцето, но пък няма да се чудите как се стигна дотук? Има формули, които ще го калкулират безгласно вместо вас.
Изборът на студио
От перспективата на опита бих казала, че е много по-добре да изберете студиото, преди да реализирате покупка на имота. Повечето архитекти днес ще потвърдят, че това се превръща в тенденция. Разбира се, финалният избор е във ваши ръце! Няма ли да е добре обаче при огледите с вас да има експертно око, което ще даде обратна връзка за сградата, изпълнението, разположението на вътрешните пространства?
Нашите архитекти, уви, нямаха тази възможност. Поставихме ги пред свършен факт. „Идват на оглед, събаряме стената и после започваме с настилки и мебели“, така си представяхме грубо процеса. Те дойдоха, в една ужасно студена януарска събота, погледнаха стената и веднага отбелязаха колко по-отворено ще е пространството без нея и как естествената светлина ще се разлива чак до антрето. Впоследствие този етап (събарянето) се оказа най-бързото, безпроблемно и лесно нещо, нищо че съсредоточаваше основния ни страх – вдигането на шум и недоволните съседи, особено два етажа над нас, където имаше новородено. Успокояваше ни фактът, че архитектите работят с добър строител – препоръчан, изпитан, с адекватен изказ. Съветът ми е да не се лишавате от такъв, дори да струва няколко идеи повече от бюджетните оферти, които ще получите. Мислейки за интериора, всеки е склонен да влага повече в поръчка и покупка на мебели, но „скелетът“ на пространството е точката, от която трябва да тръгнете. Може да спестите от всичко друго, но не и от адекватна строително-ремонтна фирма.
Функционалното разпределение
Много преди визуализациите ще имате задачата да подадете към студиото проектно задание с желаните функции на помещенията – дневна, основна спалня, гостна или кабинет. След като получите предложението за функционално разпределение, си оставете поне няколко дни за размисъл. Отидете със скиците на обекта и опитайте да си представите разположението в реален мащаб. Обуздайте нетърпението си да видите проекта в цвят и детайли. Ако ви е трудно да опишете какъв стил харесвате, направете си Pinterest бордове за отделните помещения и споделете с архитектите. Очертайте също основните цветове, материи, форми, които бихте искали да намерят място в проекта. Не се притеснявайте да давате обратна връзка, дори когато вече сте видели началния вариант. Ако работите с правилните за вас хора, ще намерите път едни към други. Промените в оригиналното разпределение на апартамента, които предложиха архитектите ни, доведоха до дълъг и удобен кухненски фронт, по-широка и функционална баня, така желания от мен дрешник в спалнята.
Разбира се, помня много добре деня, в който видяхме първите работни визуализации на проекта. И как се разминаваха с моите начални представи. Поисках промени: кухнята – „светлосива“, трапезната маса – „да не е черна, не зная какъв цвят, но да не е черна“, при дивана „да пробваме различни цветове – защо не millennial pink?“, „етажерката да не е от дървен материал“... Писах, писах, писах и се притесних, че ще изглеждам като всички ужасни, взискателни клиенти, които винаги имат претенции и се надяват на чудеса. Обаче го изпратих.
На следващата ни среща проектът изглеждаше точно както очаквах. И слънцето изгря. Стилът на архитектите ни повлия нашия вкус, но нашият вкус ги накара да поемат в различни посоки – мисля, че това е най-добрата формула при подобно сътрудничество. Вярно, отвсякъде ще ви заливат рекламни слогани като „Нашият проект е вашето вкъщи“, но имайте предвид, че и обратното е вярно. Вашият дом е техният проект и е важно те да го усещат така, за да се случи най-доброто и за двете страни.
Стилът
… изисква жертви – най-вече финансови. Определете горната граница на бюджета и още в самото начало решете кои са пространствата, с които не искате да правите компромис. Студиото държеше да започнем от осветителните тела, защото те са отговорни за атмосферата на дома, а моделите, които създават т.нар. акцентиращо осветление, обичайно са перо. В нашия проект водещи бяха естествените материали и връзката с природата, затова над трапезната маса избрахме модел на италианския бранд Artemide от Illuminarte Interni, който много напомня кацнали върху жица птичета.
Представям си, че за архитектите ни от студио 5Architects, е било предизвикателство да намерят правилните мебелисти за нашите високи изисквания към изпълнението, без да ни разорят, но те се справиха брилянтно! На финала две фирми и двама отделни подизпълнители изработиха всички мебели в жилището. Подвижните – като диван, трапезна и малка маса, столове, пък купихме от Sofia Design District, SKLADA (най-уютния шоурум в сърцето на София!) и едно много чаровно магазинче на любимата ми улица „Ангел Кънчев“ – Jelanie, на чийто сайт може да разгледате богато портфолио от висок клас скандинавски брандове.
Препятствията
Преди старта на ремонта се видях с роднина, който наскоро бе приключил проект на имот, реализиран с помощта на архитектурно студио. Думите му бяха: „Каквото може да се обърка, ще се обърка, каквото може да се забави, ще се забави“, и по време на ремонта често се сещах за казаното от него.
Сблъскахме се с доста препятствия, слава богу, не фатални. Нощните ни шкафчета от Kartell дойдоха надраскани и пукнати, та трябваше да пропътуват обратно целия път до Милано, вграденият в корпуса на кухнята климатик изпусна пет танкера от Китай, с което забави изработката й с месеци, паркетът пристигна много по-шарен от предполагаемото. Имаше и други препъникамъчета, които ни караха да подскачаме от притеснение и да се чудим кога най-накрая ще приключи всичко. Защото винаги оставаше още нещо, за което да помислим и да намерим, и да купим…
Малките моменти на тревога и безпокойство обаче носеха онзи уникален дизайн съспенс, който ме караше да се будя със светли очаквания за бъдещето и да се чувствам ангажирана. Винаги ще съм благодарна на хората, с които реализирахме проекта на дома ни, приключил в първите месеци на извънредното положение. Признавам, че работата по него ни даде надежда и сили да преминем отвъд страха. А накрая и дом, в който да се „изолираме“ с близки и приятели, когато и колкото ситуацията позволява.