Плачех от щастие, че съм човек, че виждам, че мога

eva 08 January 2021

Със съпругата си Миша

Това ще напише големият художник Никола Танев при едно от своите пътешествия. А те са солта на живота му.

Човек с добра обща култура няма как да не е чувал за Никола Танев - един от най-колоритните български художници, от чието рождение се навършиха 130 години. По този повод от 5 януари до 28 март в Националната галерия – Двореца е подредена изложбата „Никола Танев. На път“. Пътят е не просто метафора за живота на Никола Танев, той е същината му.

Няма друг толкова пътувал художник и то във времена, когато това не е толкова лесно като сега. За приблизително четиресет години Танев обикаля значителна част от Европа, всъщност той почти не се интересува от света извън Европа с нейните културни достижения. Париж, Венеция, Рим, Милано, Брюксел, Амстердам, Берлин, Мюнхен, Бон, Кьолн, Хамбург, Лондон, Стокхолм, Виена, Варшава, Краков, Прага, Загреб, Белград, Будапеща, Букурещ са сред завоеванията му на пътешественик. Преброжда цяла България: Подбалкана, Тракия и Родопите, Черноморието и Добруджа, старинни градчета и села. Едва ли има транспортно средство, което художникът да не е използвал: кон, муле и катър, велосипед и автомобил, военни камиони и обози, влакове и самолети, лодка и параходи…

Докато пътува, наблюдава, скицира, живописва, изпраща стотици писма, много от тях чудесно илюстрирани, води подробни визуални дневници, фотографира, а после старателно реди и надписва снимките в албуми. Неговите пътешествия са основен източник на вдъхновение и доходи.

Прочетете и чудесния биографичен очерк за Никола Танев на куратора на изложбата Иво Милев.

 

НИКОЛА ТАНЕВ. НА ПЪТ

от Иво Милев

Няма друг български художник пътувал толкова, колкото Никола Танев, още повече – превърнал пътуването в начин на живот. Жизнен, лъчезарен, пълен с любопитство, воля и енергия - толкова различен от често дезориентираните, объркани, повече мрачни, меланхолични, сантиментални съвременници от неговото поколение. „Спомените“ му, написани  увлекателно, живо, с лекота, всъщност така, както той рисува, губят жанра си и се превръщат по-скоро в пътепис. Танев не е пътешественик от рода на Борис Георгиев, например, склонен да изследва нови, далечни, незавладени територии. Той се движи около познатото и винаги се завръща. Силно привлечен от европейската култура, европоцентричен, Танев пътува и се движи винаги в кръга на европейското пространство. За него не съществува нищо интересно и достойно за внимание вън от границите на Европа. Той остава винаги дълбоко в нейния център. За него пейзажът е културен пейзаж. Езикът, на който се изразява - културен език, т.е. историчен, с хоризонт дълбоко в миналото. Културата е история, смисъл и традиции, които се наслагват и така се развиват винаги с оглед на едно усъвършенстване - в характера, в начина на живот, в бита, в отношенията между хората…

За приблизително четиридесет години Танев обикаля значителна част от Европа: Париж, Венеция, Рим, Милано, Брюксел, Амстердам, Берлин, Мюнхен, Бон, Кьолн, Хамбург, Лондон, Стокхолм, Виена, Варшава, Краков, Прага, Загреб, Белград, Будапеща, Букурещ и т.н. и т.н., стига най-много до периферията на Ориента. Преброжда цяла България: Подбалкана, Тракия и Родопите, Черноморието и Добруджа, навсякъде където има нещо достойно за наблюдение, всяко едно старинно градче или запазено село, той е там, за да види, да рисува, да документира. Българският пейзаж винаги ще си остане за него най-близкия, интимен, познат, винаги нов и различен. Танев пътува всякак: стотици километри пеш, с кон, с муле и катър, с велосипед и автомобил, с военни камиони и обози, с влакове и самолети, с лодка и параходи… Няма транспортно средство, което той да не е използвал за своите ежегодни пътувания. Докато пътува, наблюдава, рисува, скицира, живописва, пише дневници, изпраща стотици писма, много от тях чудесно илюстрирани, води подробни визуални дневници, фотографира, а после старателно реди и надписва снимките в албуми. Документацията на неговите пътувания е винаги внимателна и подробна. Не напразно, всичко това му служи през дългите, спокойни зимни месеци, когато крои планове за нови пътувания. Тогава с неговата обичайна спътница, Миша, се отдават на спомени, а когато ги налегнат несгоди, двамата намират упование в преживяното: „А помниш ли…“ Танев пътува, за да вижда, да се учи и образова, да общува с хора, да посещава театри, опери, циркове, галерии и музеи; интересът и любопитството му към света на Европа и нейните хора са безкрайни. Той пътува, за да работи, за да излага и продава картините си - пътуванията са неговият основен източник на вдъхновение и доходи; пътува, за да се забавлява, понякога пътуването е бягство, опит за започване на чисто, повечето пъти то е радостно, понякога тъжно връщане към отминалото.

Пътуванията му започват твърде рано: роден в Свищов, ненавършил три години, той се мести заедно със семейството си в Шумен, после в София. И тук не спират, движат се: Княжево, Захарна фабрика, центъра на София, година след година движението от място на място продължава. Преди още да завърши гимназия предприема първото си самостоятелно пътуване до Париж. Провалила се е мечтата му да стане моряк (преди да потегли за Франция, от Русия пристига потвърждение, че е приет за стипендиант в императорската морска школа). В Ноази льо Гран, в професионалното печатарско училище Сен-е-Оаз, прекарва няколко години и заедно с още няколко момчета се връща изненадващо в София. Изостанал в гимназиалното си образование, остава у дома, рисува сред „музея“ си от археологически ценности, намерени около некропола на стара Сердика, сред книгите си, „утихнал и тъгуващ“. Страдал доскоро от дълбока носталгия по домашна София, сега е потънал в дълбока меланхолия. Разбира, че всъщност Париж е заседнал дълбоко в душата му и той на всяка цена трябва да се върне там или да умре.

Още малолетен, заедно с братчето си Методи, с неуредени документи, отново тръгва на път. Дребно, мургаво момче, с багаж, състоящ се от „Клетниците“ на Виктор Юго, римски и византийски монети, глинени статуетки от неговия „музей“, блок за рисуване и цветни моливи минава през Лом, Будапеща, Виена, Лозана, с крайна цел Париж. Рисковано, но и изпълнено с щастливи случаи, сякаш една добра съдба направлява пътя му, това ранно пътуване е образец за всички останали. На австрийския параход по Дунав, докато рисува една жена, излегнала се в шезлонг на палубата, той се запознава с капитана на кораба и неговата съпруга. Танев е общително и чаровно дете, говори свободно румънски и френски, а те, вече застаряващи, нямат собствени деца. Възхитени и завладени са от него: от таланта му (изкуството му винаги ще му помага – и сега, и в бъдеще), от смелостта му, от зрелостта му, нетипична за годините. Капитанската двойка припознава двамата братя като свои и те тръгват с тях - Сегедин, после Будапеща и най-сетне във Виена, в големия и красив капитански дом на Дунава. Те ги глезят, отрупват ги с подаръци, повече от един месец малките Таневи остават с тях, но нито хубавата Виена, нито любовта на тия мили хора, които ги отрупват с ласки и внимание, нищо не може да спре волята им за Париж. От съпругата Никола получава първите си истински акварелни бои и блокче за рисуване с хубава ватманова хартия.

Той ще търси и ще знае как да получава любовта на хората, любов, която съвсем рядко с такава благодарност е приемал от майка си. Одобрението на околните, тяхната искрена възхита от него и способностите му, вярата в тяхната спечелена благосклонност ще бъдат винаги стимулите му, а загуби ли ги - светът се смалява, става сив, студен и неприветен за това малко момче, каквото Никола ще остане цял живот. Светът за него е едно добро и благосклонно място, пълно с хора, които са готови да помогнат, вярата му в една ръка, която направлява към удачен край, на чиято кротка благословия трябва да се осланяш, е безгранична.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР