Мислейки за ролята на дамите в политиката, винаги се сещам за пророчеството на Ванга, че един ден жена ще оправи България. И все се надявам, че няма да е поредната Цецка, Корнелия, не дай боже някоя „проста кърджалийска...“, или пък жена министър, която не владее добре чужди езици.

Има нещо силно вдъхновяващо в образа на авторитетната дама, която минава през предразсъдъците на обществото и разбива на пух и прах възгледите, че лидерите поначало са мъже. Също като най-добрите готвачи, писатели, художници – тази стара като света теза. Историята обаче пази спомена за жената, която променя средата около себе си, заявява своя глас и право на вот, преследва целите си и не се идентифицира единствено с отредената й от природата или патриархалния социум роля. Която и в наши дни не се страхува да излезе на площада, когато в собствената й страна, приела равноправието на жените със специална харта от 1588 г.,
един останал с десетилетия на върха диктатор твърди, че жена държавен глава е все още немислима идея за Беларус.

„Президентът ни смята, че конституцията не е женска тема, че жените трябва само и единствено да служат на правителството, на мъжете си, че не притежаваме силата или познанията, както и възможностите да управляваме“, сподели една от хилядите мирно протестиращи в Минск жени пред Euronews. Дали Лукашенко би казал това на Елизабет II – най-дълго управлявалия Великобритания монарх? Или на прабаба й кралица Виктория, която доскоро държеше рекорда и по време на чието 63-годишно управление страната процъфтява? А на руската императрица Екатерина Велика, която, макар и германка по произход, успява да осъвремени порядките и да проправи път за ценностите на Просвещението толкова на изток от рая на Европа?

Живеем във времена, в които ми се струва абсурдно да изтъкваме като небивал успех факта, че сенатор Камала Харис е втората жена от афропроизход и първата с азиатски корени, спечелила място в Конгреса на САЩ, а отскоро и кандидат за вицепрезидент на Демократическата партия. Да възприемаме пробива на дамите във високите кариерни позиции като ексклузивно постижение, а не като най-естественото, заслужено и нормално нещо на света. Америка вече имаше своя цветнокож президент, при това един от най-стабилните, представителни и харесвани от избирателите, готова ли е обаче за жена с подобна функция, или поне за вицепрезидент? В предишната битка за Белия дом Хилъри Клинтън от-стъпи пред фигурата на един, меко казано, скандален политик шоумен. Явно 21. век не е толкова прогресивен, колкото си мислим.

Досущ като републиканеца Тед Йохо, който си позволи да нарече с грозни думи своята 31-годишна колежка – демократката Александрия Окасио-Ортис, защото (каква „наглост“ от нейна страна!) двамата имат различна позиция за разпределянето на обществените фондове за полицията в Ню Йорк. „Отвратителна, загубила ума си, луда… скапана к*чка“, не са думи, които мъж с възпитание би употребил за жена. А дори не става дума за дискретно записан телефонен разговор, а за твърдение, отправено пред стълбите на Конгреса, само на сантиметри от журналистите, които стават свидетели на разигралата се сцена. Александрия е дете на емигранти, но родена в САЩ, въпреки че самият президент Тръмп й е казвал „да си отива вкъщи“. Губернаторът на Флорида пък си позволява да я нарече „каквото и да е това“, защото е от Бронкс, работила е като барманка и сервитьорка и може би не притежава сгради в Манхатън. Но има диплома от Бостънския университет и астероид, кръстен на нейно име (като ученичка се класира втора в раздел микробиология на организирания от MIT научен панаир и получава тази награда). И по-важното, има куража да порицае публично за липсата на адекватна позиция членове на политическия елит в страната.

Така е, жената не трябва да се страхува от думите си, особено когато зад тях стои убедеността в една правдива позиция. Или когато напълно заслужено си е спечелила определението „желязната лейди“. Първата жена премиер на Великобритания Маргарет Тачър е пример за политик с противоречива биография, но също дама с безкомпромисен стил и остроумно красноречие. Тя е автор на думите: „Ако искате решение на думи, се обърнете към мъж, ако искате дела и действия, помолете жена“. Не е ли права? Маргарет Тачър вярва, че щом една жена може да се справи с проблемите в собственото си домакинство, няма какво да я спре в локализирането на пропуските в управлението на една държава. Все пак „петлите кукуригат, но кокошките снасят яйцата“, казва с типичното за британка чувство за хумор единствената и неповторима баронеса Тачър.

„Мога да се огъна, но няма да се пречупя заради силната си женска природа“, пък са думи на най-влиятелната жена в световната политика в момента – германската канцлерка Ангела Меркел, която е начело на страната от 2005-а насам. Дипломиран квантов химик, фрау Меркел не крие пред света, че е амбициозна дама: „Никога не съм се подценявала, но в това няма нищо грешно“. Разбира се, „лидерът на свободния свят“, както често наричат Ангела Меркел, поддържа и тезата, че човек винаги трябва да е повече от това, което изглежда, но никога да не се изтъква повече от това, което представлява в действителност. Нейният успех го доказва!

Далеч преди мисис Тачър и Ангела Меркел, преди Кондолиза Райс (друга успешна дама в политиката от афропроизход, която в момента освен преподавател в Станфорд е и член на борда на директорите на Uber), преди Мадлин Олбрайт – първата жена държавен секретар, която става американски гражданин едва през 1957 г. (родена е в Чехословакия), и Нанси Пелоси – председателка на Долната камара на Конгреса, жените са имали своето място в политиката и са оставили следа в историята. На тях киноиндустрията е посветила някои от най-мащабните си продукции. Като Клеопатра например. Или Грейс Кели – единствената актриса, носител на „Оскар“, която става принцеса на Монако и със своя чар и обаяние помага за запазването на независимостта на княжеството от Франция. Кой знае, може би Меган Маркъл се отказа от титлата си именно защото все още не е взела своята статуетка.

Или просто предпочита да променя света към по-добро далеч от официалния протокол. А може би някой ден в недалечното бъдеще ще изиграе себе си в едноименна лента? Предстои да разберем, но ако и докато това се случи, винаги може да се върнем към по-новите или отдавна утвърдени класики, които ни припомнят, че образът на силната жена в политиката е екранно преживяване, което си струва!

Препоръчваме

Вечната класика „Клеопатра“ на Джоузеф Манкевич от 1963 г. с Елизабет Тейлър в главната роля. Ако пък сте на вълна сериали, може да си припомните минипродукцията на Hallmark с Били Зейн, Тимъти Далтън и Леонор Варела, която няма претенции за висша форма на екранно изкуство, но пък е мелодраматично занимателна.

Фенове сте на Елизабет II? Новият сезон на The Crown предстои на 14 ноември и обещава да запази нивото на предшествениците си. Историята напредна до етапа, в който принцеса Даяна излиза на сцената, така че не може да бъдем по-любопитни за развитието му. Ако предпочитате кратките екранни форми, „Кралицата“ с Хелън Мирън от 2006 г. е също добра опция за среща с биографията на британския монарх.

Забавен, разказващ любопитен и малко познат период от живота на кралица Виктория е „Виктория и Абдул“, който се въртя в кината преди няколко години и всъщност върна Джуди Денч в образа на монарха, подарил й първата номинация за „Оскар“ през 1998 г. за „Мисис Браун“.

 „Желязната лейди“ от 2011-а, посветен на Маргарет Тачър, с желязната лейди на киното Мерил Стрийп е поредната лента, спечелила на актрисата статуетка „Оскар“.

Тази година пък бумът на сериалите ни подари минипродукция с Кейт Бланшет – Mrs. America, разказваща за живота на една не толкова позната дама от американската политика – Филис Шлафли, жена с високо образование и консервативни възгледи, която се оказва сред най-отявлените противнички на феминизма зад океана.