Бих предпочела да живея вечно в перфектно здраве, но ако на някакъв етап се наложи да напусна този живот, бих искала да се случи, докато лежа на удобен шезлонг, парфюмирана и облечена в кадифен халат, с перлени обици и бутилка шампанско до мен… и по възможност, открила отговора на последния въпрос в британска кръстословица“, казва в интервю от 2005 г. пред Vanity Fair легендата Оливия де Хавиланд, която си отиде на 104 в края на юли тази година.

Едно от последните божества в Олимпа на Холивуд от неговата златна епоха, тя бе онази елегантна възрастна дама с винаги перфектен бял кок, добре поставено червило и обаянието на човек, участвал в създаването на култа към киното. На 75-ата церемония по раздаването на наградите „Оскар“ любимата на поколения актриса, тогава на 87 години, бе лицето, което представи близо четири генерации свои колеги, носители на престижната статуетка, а малко преди открехването на завесата пред тях каза: „Много неща се промениха в този свят, откакто аз съм част от киното, едно обаче остана същото – любовта ни към филмите, които са в състояние да ни вдъхновяват и помагат в трудни времена“.

Има няколко запазени в Ютюб видеоинтервюта на Оливия де Хавиланд, които горещо препоръчваме да изгледате, за да се докоснете до живата история на Холивуд. Мис Хавиланд е жена, общувала отблизо с имена, които сме срещали единствено в публикации или на големия екран, и е невероятно любопитно да чуем информация за Дейвид Селзник, Хауърд Хюз или Вивиан Лий директно от извора.  

За мнозина от нас Оливия де Хавиланд винаги ще си остане Мелани Хамилтън от „Отнесени от вихъра“ – ролята, която я прави световноизвестна, но звездата й в САЩ изгрява като партньорка на красивия Ерол Флин в серия от приключенски филми като „Капитан Блъд“ или „Приключенията на Робин Худ“.

Романтичната хроника винаги ще накланя везните в полза на мистерията били ли са Оливия и Ерол нещо повече от екранни влюбени, самата тя обаче цял живот поддържа тезата, че любовта им си е останала неконсумирана. Двамата се срещат за първи път на скрийн-тест, когато Оливия е само на 18. Силно смутена от харизматичното присъствие на останалия в историята на киното повече с красотата си, отколкото с актьорските си заложби Ерол Флин, тя почти не разменя дума с него. В обедната почивка много й се иска да седне на една маса с Флин, но така и не се решава. Двамата обаче приключват обяда си по едно и също време и първи от всички в екипа се завръщат в работен режим. Флин разчупва паузата на неловкост, изстрелвайки неочаквано: „Какво очакваш от живота си?“.

„Какъв въпрос, никой не ме беше питал това до този момент, а и по-късно“, спомня си с трепет в гласа Оливия. От него разбира, че той се надява на успех – разбирайте слава и материални придобивки, а тя се спира на много по-дипломатичното „предизвикателна работа, изпълнена по най-добрия възможен начин“. Така е, в началото на кариерата си Оливия е доста амбициозна млада жена, която не се примирява с типичните роли на красавици в драматични любовни сюжети с перипетии и задължителен хепиенд. Достатъчно хубава е за тях, те обаче не са достатъчно атрактивни за нея. Въпреки че има 7-годишен договор с Warner Bros. (в онези години студиата имат практиката да назначават на договор обещаващи млади таланти, б.р.), за което получава по 200 долара на седмица, Оливия често отказва роли, които не я предизвикват като актриса. По принцип няма право и да снима за друго конкурентно студио, какъвто е случаят с класиката „Отнесени от вихъра“ на MGM.

За нея получава обаче неустоимата покана от първия режисьор на лентата Джордж Кюкор, който й се обажда с покана за тайно прослушване по телефона. Първо я пита склонна ли е да направи нещо „нелегално“, за да участва във филма му. Апетитът за силни роли надделява над опасенията и на следващия ден, през една неизвестна за повечето служители на студиото врата, Оливия се оказва в павилион, където Джордж Кюкор й дава да пресъздаде част от диалога между Скарлет и Мелани. Толкова я харесва, че веднага я изпраща в имението на продуцента Дейвид Селзник, за да се убеди и той лично, че това е правилният избор за ролята. „Веднага скочих в малкия си зелен буик и потеглих към къщата на Дейвид“, спомня си в детайли Оливия онзи съдбоносен за кариерата й ден. В една от стаите на дома на популярния продуцент и в присъствието на режисьора Кюкор двамата минават през част от репетирания по-рано диалог. Този път обаче Дейвид е в ролята на Скарлет, който по думите на Оливия толкова се вживял, че вероятно сцената, която разиграват, е един от най-нелепите и комични епизоди в историята на киното. Хавиланд се оказва финалният им избор, въпреки че изглеждат немалко скрийнтестове на други кандидатки – превъзходството й е безапелационно.

Също толкова безапелационен обаче е в отказа си да й позволи участие в конкурентна продукция и шефът на Warner Bros. Джак Уорнър. „Толкова исках ролята, че дори отидох до Колорадо, за да говоря с него. Той обаче бе непреклонен. Тогава направих нещо, което от сегашния си опит намирам за леко некоректно, но се обадих на съпругата му Ан – прекрасна жена, и я помолих за среща на кафе в заведение, което вече не съществува.“ Именно бившата актриса Ан Уорнър е топлата връзка, смекчила твърдия отказ на съпруга си и позволила участието на Оливия във филмовата класика.

Въпреки че Warner Bros. правят жест към актрисата в онзи момент, отношенията й със студиото не се запазват във времето. Причината – от Warner Bros. искат да удължат 7-годишния договор на мис Хавиланд поради прекъсванията и отказите й да снима в определени продукции. Тя обаче е категорична, че няма да търпи опита за филмово крепостничество, и се опълчва в съда срещу киномагнатите. В тази битка рамо до рамо с нея е адвокатът й Мартин Ганг – нисък в ръста си, но великан в ерудицията и човечността си мъж. Благодарение на неговите усилия и позоваването на приетия през 1870 г. в Калифорния закон срещу крепостничеството – въведен, за да предпази работниците от принудителен труд, двамата печелят битката в апелативния съд и създават известния днес „прецедент Хавиланд“.