Зад забавните й онлайн и ефирни изяви прозира прецизно и адекватно улавяне на истинската картина на реалността, в която съществуваме. Андреа Банда Банда търси, но и намира точната формула за баланс между това какво казва, на кого и как. И в повечето случаи я чуват!

Как отговаряш на въпроса: „С какво си изкарваш хляба?“

Дълго време първо се иронизирах и после завършвах с обяснителен режим как аз, разбираш ли, качвам съдържание за кино и правя смислени неща, а не се снимам гола и не се мажа с крем за пари! Чак накрая казвам: „А, да, и съм ководещ в „На кафе“. Масово, когато става дума за блогъри/влогъри/инфлуенсъри, се обсъждат безобразно скандално безсмислените примери – как да не ти стане неудобно!? Правя много неща в сферата на създаването на съдържание с рекламна цел в Интернет, не знам как би изглеждала визитната ми картичка, ако някога си направя.

След живот и обучение в Англия, защо избра България?

България ме избра. Получих предложение за работа в индустрията, в която искам да се развивам, докато стажувах в Лондон и се лутах какво точно искам да работя там. Няма да лъжа – случвало ми се е да се чудя какво щеше да бъде, ако се бях напънала, ако бях по-осъзната и бях решила да се преборя за място в медийната индустрия там. Но тези мисли са напълно безсмислени. Плюс това не смятам, че вратите ми за там са затворени – поддържам приятелствата си със състуденти, които вече са изградени имена в телевизионния и кино бизнес в Англия. Тоест, ако толкова искам, мога да звънна един-два телефона, да опипам почвата и да разбера какво къде да търся.

Ако твоето поколение има мисия, как я определяш?

Ще ми се нашата мисия да е да променяме. Мисля, че всъщност ние прокарваме път и тези след нас ще успеят да счупят и променят някои остарели норми. Поне в шоубизнеса, но, надявам се, и в други сфери.

Като лице на новото време, какво са за теб семейството и традициите?

Какво точно са, зависи до голяма степен и от личните преживявания, средата, в която е израснал всеки. Моята беше малко по-необикновена, да я наречем. Докато растях, нямаше толкова много големи фамилни събирания с усмихнати, обичащи се и прегръщащи се роднини. Малко бях „между чука и наковалнята“, като всеки е искал най-доброто за мен. Пораснах с желанието да имам голямо и сплотено семейство, въпреки че не съм имала такова.

Освен това, да си кажа – не се съгласявам с твърдението, че „младите не се женят вече”, забелязвам толкова момичета в началото на 20-те си години с деца и семейство. Това лято трябваше да съм на три сватби. Познавам и семейства без брак, които са също толкова здрави. Положението е – който както го чувства и дали му стиска да каже на баба си, че няма да се жени.

С какво се отличава дигиталната публична личност от телевизионната?

Интересен въпрос. Много хора ще се изненадат колко Интернет звезди има в България, със стотици хора, които следят и подкрепят всяка тяхна стъпка. И когато излязат на улицата, ги преследват подрастващи фенове и организират фен срещи, на които се събират стотици. Покажи този човек по телевизията, и в много случаи зрителите ще се чудят кой е и защо говори така.

Комуникацията в Интернет е различна, изразните средства, хуморът и цялостното изразяване. Би отнело много време да направя точен разбор, но медиите са различни, хората, които все още гледат телевизия настървено, са различни от тези, които си гледат предаването на запис в Ютюб.

Моят случай е интересен, защото хем съм Интернет популярна личност, хем съм в старата медия – телевизията, и аудиторията ми е разнообразна. Начинът ми на предаване на информация пред камера е по-небрежен, по-разчупен, по-свободен. В същото време телевизията си има свои правила, които се научих да уважавам, усещам се, че понякога „прекалено свободното“ поведение не стои толкова добре в телевизията. Наистина си има рамки, които вярвам, че трябва да се спазват. Когато се появих за първи път в „На кафе”, имаше много хора, които не можеха да разберат, беше им странно държанието ми, хуморът и самоиронията ми. Много често хора бяха скандализирани от неща, които казвам, защото не са усетили, че всъщност се самоиронизирам. Въпросът e комплексен и е трудно да се даде кратък отговор.

Продукт или личен брандинг – кое е по-важно да се развива в интернет/социалните мрежи?

То си е строго персонално. Казвам личен брандинг, май при мен е това.

Какво би искала да НЕ правят хората в социалните мрежи?

Да не се мислят за капацитети по всичко. Само защото можеш и имаш свободата да изказваш мнение, не значи, че твоето и само твоето е най-правилното. Не всеки трябва да дава съвети за стил примерно. Но най-вече – не всеки трябва да си мисли, че има правото да обижда и критикува!

Какви идеи и послания в момента реално са ни нужни и на тях откликват повечето потребители / последователи?

Аудиторията е толкова разнообразна. Иска ми се да кажа, че сега е актуално по-естественото съдържание, по-малко филтри, по-малко нагласени кадри, по-изчистена (минимал) естетика (да, „фийдовете“ си имат видове естетика). Но в същото време профили със стотици последователи качват снимки с фотошопирани до неузнаваемост изображения и хиляди момичета и момчета им се възхищават. Автентичност – всички говорят за това, а толкова малко наистина го правят. Социалните мрежи скъсиха разстоянието между известните личности и феновете, световни звезди си снимат сутрешната рутина, виждаме ги рошави, без грим и блясък. Всички сме чорлави по някое време на денонощието и всички преминаваме през проблеми, житейски, битови, емоционални. Колкото по-откровен си, толкова повече хората се припознават с теб. Но да си откровен, не означава да качваш внимателно режисирано и курирано видео с най-добрите моменти от деня ти, или прецизно обмислен кадър на лична драма, с насълзената ти физиономия и надпис „Вижте каква драма преживях“ на тъмбнейла на видеото.

Представяш ли си живота ти офлайн без живота ти онлайн?

Не. Интернет ми дава възможност да практикувам това, за което мечтая от дете – да разсмивам хората по всякакъв начин. С режисирани, монтирани и изцяло измислени от мен видеа, с рисунките ми, със забавните ми (за някои) споделяния на мисли. Ако нямах онлайн живота си, много по-трудно щях да мога да правя това. Най-малкото, избраха ме за ководещ в „На кафе“, защото следяха работата ми в Интернет.

Каква жена си ти в собствените ти очи?

Още ми е трудно да гледам на себе си като на жена. Чувствам се момиче и май съм от тези, които цял живот ще са повече момичета, но ще видим. Много години се сравнявах с други момичета/жени, критикувах се защо не съм като тях. Отне ми време да си дам сметка, че съм минала стоически през сътресения, които биха бутнали други. Значи съм силна. „Силно момиче с чувсто за хумор!“ – става ли? Сега го измислих.