„Мога ли да те срещна, преди да го направи коронавирусът?“, „Не че искам да те спечеля с това, но имам маски…“, „Какво ще кажеш за малко ти и аз, малко покашляне, малко Netflix & Chill“, „Тестът ми за коронавирус е отрицателен“, са част от описанията на мъжете в Tinder в последно време. Всичките, извадени от статии, засегнали темата за „срещите по време на карантина“ в интернет пространството.

Истината е, че в момента и най-върлите противници на online dating-а вече са си свалили апликация за запознанства, защото, нека бъдем честни, какво друго им остава?

Светът, все пак е за двама, както се пееше в една песен, а изолацията ни даде нужното време да преосмислим решението да бъдем single, защото, вярвате или не, за много хора то е доброволен избор.

Въпреки че сме едва във втория месец от карантинното си битие, периодът бе достатъчен на редица изследователи да направят първите си заключения за бъдещето на срещите, а за екипите на най-популярните dating apps да добавят нови функции като премахване на ограниченията в локацията, нови подобрени възможности за видеоразговори, дори speed dating... Няма да ви занимавам с конкретиката на числата, въпреки че много от въпросните фирми отчитат 80-90% активност в използването на гореспоменатите подобрения.

Как се чувстват обаче потребителите им?

Мнозина сравняват сегашното удължено общуване в апликациите с някаква форма на винтидж ухажване, в което минават седмици, дори месеци, преди хората да се срещнат или достигнат до физически контакт. (Почти като в роман на Джейн Остин!) Положително не само за романтиците, но още за практично настроените хора… защото възможността да не достигнеш до първа среща, общувайки само онлайн, спестява доста: емоции, заблуждения, време, организация и финансов ресурс. Не са малко тези, които вярват, че видеоразговорите трябва да останат като водеща опция за опознаване и след карантината. Мнозина пък са на мнение, че явления като целувка или секс на първа среща също ще останат в историята. Все пак нека не забравяме как Антъни Фочи, директорът на Американския институт за алергии и инфекциозни заболявания, сподели мнението: „Мисля, че не трябва да се ръкуваме, никога повече!“

Истината е, че независимо от готовността да имаме или избягваме физически контакт през идните месеци, липсата на такъв може да се окаже сериозна предпоставка за психическа неустойчивост при хората и отвъд техните романтични преживявания. Дакър Келтнър, социолог от университета „Бъркли“ е категоричен: „Допирът намалява стреса, усилва доверието между хората, позволява нормалното сътрудничество помежду им. Когато гледате хора в усамотение, страдащи от липсата му, виждате, че те губят усещането за „гръб“, че са част от общност и са свързани с околните.“

Така че лично аз не залагам на хипотезата как ще отлагаме първите срещи, ще продължим да се ухажваме с месеци, че няма да се докосваме от страх. Не мисля, че бъдещето ще сбъдне сценария на филми като „Разрушителят“, в който Силвестър Сталоун правеше телепатичен секс със Сандра Бълок или пък ще създаваме децата си като в „Гатака“, за да са генетично изрядни, а ние далеч от опасните вируси. Може би просто ще подбираме по-внимателно и осмислено партньорите си, в което няма нищо лошо, дори напротив.