Тя е на 70 и няма никакви намерения да слезе от върха на модния Олимп, където царува през последните 31 години като главен редактор на американския Vogue и артистичен директор на издателската група Condé Nast. Най-обективно би било на визитката й да пише „Анна Уинтур – най-влиятелната жена в модната индустрия“.

От висотата на тези свои позиции с течение на времето тя се превръща в сериозен фактор в модния бизнес, културата, а напоследък и в политиката.

Анна Уинтур е в състояние да гради или съсипва кариери в модната индустрия, патрон e на Costume Institute в музея Metropolitan в Ню Йорк, който носи нейното име от 2014 г., а през последното десетилетие е изключително дейна в политиката и е четвъртият по влияние fundraiser в кампанията на Барак Обама през 2012 г. Освен това е Дама на Британската империя (тя е наполовина американка по майчина линия, а нейният баща е британец, заемал поста главен редактор във вестник The Evening Standard).

Ерата на супермоделите

През 20-те си години се мести в Ню Йорк, където от ноември 1988 г. е начело на списание Vogue като главен редактор. Още с корицата на първия брой, заснета от Петер Линдберг, Анна Уинтур започва да гради новия имидж на американското издание. Известна е историята, как от печатницата притеснено се обадили в редакцията, че снимката за корица може би е сбъркана, защото моделът носи hautе couture сако на Christian Lacroix заедно с дънки на Guess. Невижданата комбинация е един от първите сигнали за предстоящата сериозна промяна в статуквото на модния свят, а именно либерализацията на модата - от привилегия на малка избрана група хора до трансформирането й в език, на който всички могат да говорят.

Корица след корица Анна Уинтур прави своята модна революция и налага нови, работещи формули, с които заменя остарелите, а както знаем, в модата всичко се сменя в рамките на няколко сезона и способността да предвиждаш промяната и да изпреварваш процесите е от особено значение. През май 1989 г. на корицата на модната библия се появява Мадона, отново неочакван ход, с който Анна започва да налага доказалата се впоследствие като много успешна тенденция да има „звезди“ на кориците. Септемврийският брой на 1989 г. маркира два много важни момента в историята на списанието – това е първата корица на чернокожия модел Наоми Кембъл за Vogue, както и концепцията за първия септемврийски брой, станал нарицателно в модната индустрия като най-големия и важен брой през годината, маркиращ началото на силния есенен сезон. Ерата на супермоделите е златно време за американското списание, а когато то започва да отминава, мисис Уинтур е готова с друго предложение – новата генерация актриси заемат успешно тяхното място.

За първи път през 1998 г. Рене Зелуегър се появява на корица на септемврийския брой като лице, което не е свързано с модата. „Супермоделите ни отведоха до така наречените филмови „звезди“ – казва Анна Уинтур. – Новата генерация модели не искаха такова медийно внимание. Междувременно филмовите „звезди“ започнаха да се асоциират с модата и да я ценят като изразно средство, с което да надграждат своята идентичност, както в живота и на червения килим, така и от първия ред на модните дефилета. И така по естествен път супермоделите бяха заменени от „звездите“.