Трябва ви малко време да свикнете с прекалеността, прекомерността, превърната у Гилермо Кабрера Инфанте в стил. Той е повелител на подробностите, цар на обясненията в скоби. В изречение от книгата му „Хавана за един покоен инфант” преброих 177 думи и то съвсем не е най-дългото. В това изречение, вместено на страница 100 от българското издание («Жанет 45»), става дума за качествата на Серафина, хаванска проститутка и съседка на младия Гилермо, за нейната плът, уста, деколте, цици, за широките й ханшове – непреодолими магнити за един поет на плътта.

„Хавана за един покоен инфант” зашеметява с безкрайното изброяване на момичета и жени, в които героят, а това е неприкрито авторът като млад, буквално пропада, застигнат от прокобата: който не се влюби в една, люби всички. Като дон Жуан. Гилермо успява да се влюби в почти всяка срещната жена, да пуска ръце в тъмнината на киното, в автобусите да се присламчва с крак до съседката по седалка, да причаква момичета пред училището им, да обикаля край къщите им, да се опива от случайно зърнатите профили, от гърбовете, които му говорят, той харесва красивите, но и у грозните намира привличащата го плът, харесва кривото зъбче, което се подава извън допирателната на устните, харесва стройните, но и тантурестите, въпреки че каква дума – в Куба няма тантурести, има притежателки на задници. За първи път в книгата му срещнах термина стеатопигия, обяснен в любезна бележка под линия като „натрупване на мазнини в и около таза и горните части на бедрата, особено характерно за бушменските и хотентотските жени в Южна Африка.” Гилермо Инфанте пише: „След градския университет щях да се науча да ценя дебелите, големите задници, гъзовете, естетиката на стеатопигията...”

Ако сте били в Куба, ще знаете за какво говори Инфанте, там нямаш ли задник, нямаш нищо. Той ще опише отиването си в Холивуд като изпадане в двуизмерен музей, защото по това време масата холивудски задници са плоски по англосаксонски, няма и помен от масичките за кафе, въведени първо от Джей Ло и докарани до крайност от Кардашиян и силиконовите й подплънки. В Куба стеатопигията е имАне, дар от природата, който се подчертава с впити рокли и ластични клинове и до днес.

Странното е, че целият секс, даден в едър план, бароков, всичките плътски описания, при Инфанте не звучат цинично. Присмехулно, да, донякъде, с опрощението, което възрастният дължи на младостта си. Стоят естествено тези описания, като част от преливащата щедрост на Тропика, който ражда каймито, сапоте, мамей, чиримоя и папая, онзи плод, така приличащ на женско лоно, че в Хавана думата се смята за нецензурна. Докато сексът при Педро Хуан Гутиерес («Мръсна хаванска трилогия», отново от кубинската поредица на «Жанет 45») е спасение от мизерията, от режима на Кастро, мъжкарски, груб, тук той е честит като зайче на полянка, част от обичайното русло на живота, доста голяма част всъщност. Героят на Инфанте, който си е Инфанте, изглежда в състояние на постоянно сексуално опиянение, сексът е неговото естествено екстази, приоритет, заедно с една друга страст – киното. „Моята мимолетна любов към жените се приобщи към вечната ми страст – киното, и станах преследвач, сладострастник, опипвач на дами в кината.”

„Хавана за един покоен инфант” излиза преди 40 години, когато авторът й, бивш убеден комунист, е напуснал завинаги Куба, разочарован от режима на Кастро. В книгата той се връща към годините на съзряването си – 40-те и 50-те на 20. век, и то с изумителни подробности, запазени от една очевидно изумителна памет. В предговора си преводачът Румен Стоянов я нарича „шесто сетиво”.

Гилермо Кабрера Инфанте умира през 2005-а в Лондон като британски гражданин. Казват, че за кубинците книгата му, описваща неговата хаванска младост, е най-забраняваната и най-желаната, най-хулената и най-обичаната. В последните години българи, живещи в Куба, споделят, че повелите на плътта са затиснати от почти постоянната икономическа криза на острова. Че кубинците не танцуват по улиците, както преди. Че кварталните джемсешъни са изместени от свиренето за пари. Възможно е, но за чужденеца дори и сега Куба е ужасно секси, а „Хавана за един покоен инфант” е носталгично обяснение в любов, който един прагматичен ум може да прочете и като пътеводител.

От същия автор – „Три тъжни тигъра”, ИК „Жанет 45”