Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Адриана Попова 03 February 2019

От фотографското сдружение Dronestagram биха могли да нарекат тази снимка "Апокалипсис - началото". Истината е, че това е само една светкавица в една обикновена нощ, вярно - малко по-гръмотевична, в който Земята за пореден път оцеля.

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме нещата, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

 

Честито, щом четете тези редове, сте сред оцелелите след Края на света. Две минути след 11,47 в петък, когато ужасният астероид 2002 NT7 унищожи Земята със силата на 30 милиона атомни бомби, надникнах през прозореца да видя какво става. Двама съседи, очевидно също оцелели, се караха за паркомясто във вътрешния двор. Край не Край, но паркирането на кола в София си остава проблем.

Да си призная, сутринта преди Края много се колебаех дали да разхождам кучето. Нали всичко ще свърши скоро, защо да го правя. Само че срещнах затруднение да обясня есхатологичните си съображения на домашния си любимец, който към 9 часа вече настояваше за обичайната обиколка из квартала със скимтене, въртене на опашка, подскоци към вратата и изобщо с целия си изнудвачески репертоар. Човек дори преди Края не може да си отдъхне!

Дадох си сметка също така, че съм доста закоравяла по отношение на Апокалипсиса. В съзнателния ми живот Краят на света е настъпвал поне дузина пъти. Веднъж заради Големия адронен колайдер, който през 2009 г. създаде черна дупка и тя погълна Земята. Втори път заради датата 01.01.2000 година, когато компютрите се объркаха и също унищожиха планетата. Трети път заради маите и техния календар, който свърши на 21 декември 2012 година. И така нататък. Според „Ню Йорк Поуст” Ванга е предсказала, че краят на света ще настъпи през 5079 година. Дори не краят на света, а на Вселената. Но дотогава има точно 3060 години и аз смятам да ги изживея пълноценно. Как ли?

Като стана клинфлуенсър. Ако случайно не знаете какво е, обяснявам. Това са хора, които са си спечелили хиляди последователи в социалните мрежи, като демонстрират как чистят и подреждат домовете си (от англ. clean+influencer, в превод на български би трябвало да звучи чистовлиятелници). Манията тръгна от японката Мари Кондо, която направи милиони със съвети как да сгъваме по-добре чорапите си и да пестим място у дома като сложим по-малката си чанта в по-голямата, нея в още по-голямата и т.н. Ако се съмнявате, че да си клинфлуенсър е дългосрочно занимание, може би трябва да ви поканя вкъщи, където съм си осигурила материали за подреждане и изхвърляне за години наред. Дори знам с какво трябва да започна – с пакета сушени шипки, Fructus Cynosbati, реколта 1994 година. Когато ги изрови преди седмица измежду опаковките с всевъзможни чайове и билки, синът ми възкликна – но тогава съм роден аз! Мари Кондо съветва, когато ни е трудно да се разделим с някой предмет, да го вземем в ръце и да видим дали ще установим емоционална връзка с него. Ако да – запазваме го, ако не – отива на боклука. Ето сега отивам да изсипя шипките в ръка и да видя дали ще установя връзка с тях. Ако не – изхвърлям ги, колкото и добре запазени да изглеждат. Да си клинфлуенсър, чистовлиятелник с други думи – това изисква жертви!

Обаче наистина съм се захванала да разчиствам вкъщи. И – какви богатства само излизат! Бях забравила например, че имам първото издание на „Балада за Георг Хених”, подписано от самия Виктор Пасков с дата 25 февруари 1988 година. Премиерата беше в Чешкия център. Беше се изсипала цялата специалност Чешка филология от Софийския университет. Тогава стана голям скандал. В залата имаше наследник на описания като майстор Франтишек ученик на чешкия лютиер, който обвини Виктор Пасков, че с книгата е очернил името на роднината му. Това първо издание е малък формат, с леко позацапана от пипане корица. Последният абзац започва на 172-ра страница и свършва на 173-а. Сигурно сте го чели.

„Георги Хених, ти, който си на небето! Цар Виктор говори! Аз не бързам, но ти не забравяй какво си ми обещал. Ще чакам да пристигнеш някоя вечер с небесната каляска – ти там сигурно си на почит и уважение, - тогава дръпни юздите пред някогашния публичен дом, спри конете и извикай:

- Майстор тръгва! Време няма! Господ моли – книга не забравя!

Тогава ще седна от дясната ти страна, ние ще препуснем с всички сили към небесата, около нас ще гърми и трещи, ще святка и ще проблясва, а ние с теб ще викаме, колкото ни стига гласът:

- Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!

Алелуя!

Алелуя!

Алелуя!”

Като си помисля, че тази година на 16 април ще станат 10 години, откакто самият Цар Виктор се качи на небесната каляска... Майстор тръгва, време няма.

Улица „Искър”, на която живее героят Георг Хених, е променена. В книгата Виктор Пасков казва, че старата им къща вече не съществува. Ако София можеше да мечтае, една от мечтите й сигурно щеше да бъде някъде на „Искър” да се появят две бронзови фигури. На стар човек с цигулка под ръка и до него - малко момче.

 

Шипките и книгата - нещо за изхвърляне, нещо за оставяне.

1 КОМЕНТАР
1
Диана
03 February 2019, 16:23

Свещена е силата на думите, а вие, Адриана Попова сте благословена да боравите умело с тях....И ако всички заедно помечтаем и запретнем ръкави, може би ще видм по улица Искър бронзовата статуя на стареца с цигулката и малкото момче...

Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!

Алелуя! Алелуя! Алелуя!”

Като си помисля, че тази година на 16 април ще станат 10 години, откакто самият Цар Виктор се качи на небесната каляска... Майстор тръгва, време няма.

Улица „Искър”, на която живее героят Георг Хених, е променена. В книгата Виктор Пасков казва, че старата им къща вече не съществува. Ако София можеше да мечтае, една от мечтите й сигурно щеше да бъде някъде на „Искър” да се появят две бронзови фигури. На стар човек с цигулка под ръка и до него - малко момче

ТВОЯТ КОМЕНТАР