За онези, които не са гледали емблематичния едноименен мюзикъл от 1964 г. на „Дисни” с дейм Джули Андрюс в главната роля - „supercalifragilisticexpialidocious” е дума, измислена от съвършената, безпогрешна и прелестна Мери Попинз, да се слави името й, и означава прекрасен, чудесен, превъзходен.

55 години след премиерата на славния мюзикъл на „Дисни”, създаден по безсмъртния роман на Памела Травърз, имам щастието да седя в киносалона и да гледам фантастичния римейк "Мери Попинз се завръща" (реж. Роб Маршъл), който ме въодушеви също толкова, колкото и първообраза. А първообраза съм го гледала доста пъти, включително преди около година в каталога на HBO GO, с отлично качество. Както знаете рядко се случва човек да хареса римейка на нещо, което му е любимо.

Формално „Мери Попинз се завръща” би трябвало да представлява продължение на първия филм, защото действието се развива 20-ина години след случилото се в него. Всъщност обаче си е римейк, защото повтаря почти едно към едно сюжетът на предишния, само дето със следващото поколение Банкс. Децата Банкс, за които Мери се грижеше тогава, вече са пораснали, а Майкъл дори има собствено семейство – съпругата му наскоро е починала и той отглежда сам трите им деца. Освен мъката обаче, и други грижи свиват гнездо под покрива на Банкс - банката, отпуснала им кредит за къщата, начело с алчния Уилкинс (Колин Фърт), се опитва да им отнеме имота като настоява кредитът да бъде изплатен наведнъж в рамките на пет дни. И точно, когато настават тежки дни за семейството, Източният вятър им донася спасението – Мери Попинз (Емили Блънт), разбира се, с нейния вълшебен чадър с говореща дръжка. Там, откъдето идва Мери, очевидно досадното остаряване не съществува, поради което тя е също толкова свежа, красива и съвършена, колкото и преди 55 години.

И Емили Блънт с красивите си очи с цвят на метличина е безупречна, безукорна Мери Попинз – елегантна (обожавам папийонката й и фактът, че я носи и начинът, по който тази папийонка кореспондира с това, което е тя), строга, иронична и върти целия свят на пръста си, какво остава за семейство Банкс. Лично за мен бе огромно успокоение, че нито Блънт, нито режисьорът Маршал са се опитали да направят „нов прочит” на романа или на героинята. Не, няма нов прочит, а само нов преразказ с помощта на новите технологии. Ефектите във филма са брилянтни и сътворяват  истински приказен свят, без по никакъв начин да ти напомнят за техниката, която в крайна сметка е в основата на този приказен свят. Защото често дигиталните супертехнологии, CGI-ефектитеи прочие са използвани с демонстративна арогантност, агресивно и с единствената цел да ни зашеметят, без да се интересуват колко крехък е въображаемият свят, който изграждат и как лесно е да го унищожат. В случая обаче ефектите са втъкани изцяло в стилистиката на филма и са подчинени тотално на голямата идея, а тя е филмът да изглежда и звучи ретро. Да ни измъкне от съвременния свят и да ни потопи в друга реалност – тази, в която все още няма електрически улични лампи и неонови светлини от билбордове, а романтични газови фенери от ковано желязо, палени на ръка от фенерджиите.

 Толкова красиво е всичко – мъглата, в която е потопен Лондон, покривите, над които се извисява Биг Бен, мърлявите улички със странни обитатели (ах, каква 15-минутна роля прави Мерил Стрийп като безумно смешната братовчедка на Мери Попинз Топси, нещо като... рускиня, нещо като магьосница, невероятно забавна!), дома на Банкс със сладката детска стая, потънала в захарни цветове, но ретро меки, нежни, някак... „кремообразни” (доколкото цветовете могат да бъдат кремообразни, но да не сме буквалисти). Сценографията в „Мери Попинз се завръща” е истинска наслада за окото, магнетична е, не можеш да откъснеш очи от носталгичната красота на предметите и декора – благородните, макар и с леко потъмнял от години блясък, мебели, сандъци, куфари, кутии, кресла, писалища, витите дървени стълби от бяло дърво, по които Мери се качва, преодоляла земното притегляне, към детската стая, градината пред къщата, близкия парк... Прелестно! (Тук е мястото да отдадем заслуженото на българския филм "Лили Рибката" на Ясен Григоров, който като стилизация, цветове, сценография и костюми съвсем достойно застава до този филм, направен с не знам колко кратно по-голям бюджет. За съжаление, само във визуално отношение, поне според мен.)

Ще видите всички добре познати герои – фенерджията Джак, поизперкалия вече адмирал, който стреля с топ на всеки кръгъл час, възрастната дама с кученцето, старата икономка. Както във всеки мюзикъл, и в този има песни и танцови епизоди, които освен че са със забавна хореография (ужасно ми хареса включването на нещо като „паркур с ретро велосипеди” в танца на фенерджиите, неописуемо готина сцена!), като брой и продължителност са точно толкова, колкото трябва и в нито един момент не ти досадяват дори и за секунда.

Може да се каже, че се влюбих във филма веднага, от пръв поглед. Още повече – свързвайки го с предишния, не знам защо. Мисля, че който е гледал стария филм ще изпита още по-голям кеф от новия, въпреки че чисто сюжетно те почти не се различават. Човек обаче усеща, че авторите тук-там са пръснали сладки малки детайли, които да напомнят за предхождащата ги филмова класика – например когато Майкъл Банкс и сестра му срещат току-що кацналата Мери Попинз, отдолу ще чуете шепа ноти от незабравимата песничка „ A Spoonful of sugar helps the medicine go down” („Лъжичка захар помага да преглътнеш лекарството”).

И, разбира се, ама поклон пред тази Памела Травърз, дала живот на най-красивата и блестяща, най-модерната, дръпната, чудата и добра (но не прекалено, в никакъв случай!) „вещица” в приказната литература. Влюбени сме в нея завинаги! В  линковете встрани, можете да прочетете няколко изречения за живота на тази изключителна жена и писателка, както и за прекрасния филм „Спасяването на господин Банкс” (с Ема Томпсън, Том Ханкс и Колин Фърт), разказващ за живота й и за продължилата 18 години битка на самия Уолт Дисни с нея за правата за екранизиране на романа й. 

Вярвам, че не винаги филмите на коледна тематика са най-коледните и затова ви каня да гледате „Мери Попинз се завръща”. Не само защото вече има номинации за Златните глобуси (за най-добър филм комедия или мюзикъл, за най-добра женска роля в комедия или мюзикъл и за най-добра музикална тема), но и защото ще си вземете колкото искате красива енергия за празниците. Със сигурност! Обещавам ви!