Чакаме тази книга от известно време и я дочакахме. Автобиографията на Вивиан Уестуд, която в EVA винаги сме изписвали като Уестууд впрочем, е написана с помощта на Иън Кели. Идва в превод на Герасим Славов и Деян Кючуков. Представя вироглавата кралица на пънк модата на един събеседник разстояние или направо през нейните собствени очи. Иън Кели казва, че те винаги са ококорени и добавя към портрета й: „Любопитна. Отворена. Сърдита. Изобретателна. Някой път е груба. Друг път ти сгрява сърцето с преданост и любвеобилност. Вивиан е неуморима, а умът й е по-остър от карфиците в ръкава й.”

Не мога да забравя обаче поразително смешното описание на Уестууд, направено от кралицата на иронията Амели Нотомб в романа й „Петрония“ (издаден от „Колибри“ също като автобиографията на дизайнерката). Нотомб рисува еснафската версия на кралица Елизабет Първа, жена с „повехнала рижавост“ и удивително студена. Вивиан унижава всячески Амели, пратена за интервюто от френско женско списание. Накрая, след като не й дава никакво интервю, дори й нарежда да разходи пудела й Беатрис.

Наричат Уестууд „Коко Шанел на нашето време” заради чупенето на клишета и острия език, може би. Но Вивиан е твърде много британка. Все пак на коя французойка би й хрумнало да обшива тениски с капачки на бутилки и да изглежда като скитничка на някой плаж! Французойката би изгорила една дреха, нямаше да я прогаря с цигара. А и никога не би направила тишърт с Елизабет Втора със закопчана с безопасна игла уста. Както е известно, във Франция отдавна са затворили устите на кралете с помощта на една гилотина.

Книгата има много от ароматите на пънк епохата, атмосфера от едно от най-креативните ателиета на XX век, както и малко известни факти за Вивиан. Като например, че нейният и на пънк идеолога Малкълм Макларън син Джо Коре изкарва парите си, като – по собствения му израз - прави дантелени гащички. Просто Джо е създателят на марката за луксозно бельо Agent Provocateur.

– Пънкът – Вивиан изплюва думата с допълнителната тежест, която акцентът ѝ придава на гласната, – пънкът беше всичко за мен и Малкълм. Сега не говоря за него толкова, колкото хората смятат, че би трябвало, но това не е защото се срамувам или мисля, че е нещо старомодно, или нещо такова. Повече ме интересува това, което правя в момента, но трябва да обясня следното  – това, което правя сега, пак е пънк, пак е крясък срещу несправедливостта и принуждаване на хората да се замислят, дори да им причинява неудобство. В този смисъл винаги ще съм пънк. За мен, за Малкълм и в магазина пънкът се превърна в нещо като колаж, събиране на идеи. Събиране на хора…

Тя въздъхва и намества лентата си за глава с надпис „Хаос“. Поема дълбоко дъх с глътка билков чай и мъдро промълвява:

– Има неща в миналото ти, от които не можеш да избягаш. След Малкълм се опитах да избягам от всичко, но сега се гордея с ролята си на пънк, защото мисля, че е допринесла за позицията на много млади хора до ден днешен  – не вярвайте на правителството. Никога. Климатичната революция е пънк. Това, което направих на параолимпийските игри, беше абсолютен пънк. Пънкът е жив! Същото отношение, но с по-развити идеи, по-сериозни и, да се надяваме, по-способни да променят света, отколкото можахме първия път.

(...)

– Отначало изобщо не ставаше дума за дрехи. Малкълм беше силно повлиян от Патрик Кейси и започна да купува десетинчови плочи и такива на седемдесет и осем оборота. Хрумна му, че можем да събираме плочи и да ги продаваме, но после срещнахме рокаджии от втората вълна като Томи Робъртс, известен с магазина си „Мистър Фрийдъм“, и той предложи да потърсим сергия някъде на запад, може би пак на Портобело Роуд. Бях редовен клиент там, но не заради дрехите. Обичах нещата, които си купувах от там. Чувствах се като извънземна принцеса, с кадифени панталони на леопардови шарки и трубадурски ризи с купи и пики по тях, спомням си, или пък дълги като рокли тениски със звезди, шал за глава от „Улуъртс“ от блестящо ламе и пурпурно червило! Така че дори да казвам, че не е ставало дума за дрехи, естествено, че ме интересуваха. Системата с дрехите беше много проста. Най-напред Малкълм купуваше якета тип „Теди Бой“ от шивача Сид Грийн, а аз ги доукрасявах с разноцветни кадифени яки и други такива неща. После Патрик Кейси изнамери някакво класическо яке с цип, с крила на прилеп и една ивица, а аз го изкопирах. След това направих няколко дамски тениски на ивици. Всичко това обаче беше малко по-късно, когато имахме нещо повече от сергия…