Шейсет и шест годишният австралиец стъпва на голямата сцена, когато е само на 20 години. Израства в семейство на фермери в Бризбейн, а родителите му се разделят, когато е на 5 години. Актьор и продуцент, той е сред малкото в света, печелили тройната корона в актьорството – филмовата награда „Оскар“, телевизионната „Еми“ и театралната „Тони“. Джефри Ръш учи и пантомима в Париж известно време, а след това живее няколко месеца с Мел Гибсън, докато двамата играят в постановката „В очакване на Годо“ в Австралия. Години по-късно лицето му е на серия от пощенски марки заедно с най-популярните австралийски актьори като Кейт Бланшет, Ръсел Кроу и Никол Кидман. След като прекарва години на театралната сцена, прави няколко по-неуспешни опита да попадне в по-голяма филмова продукция и е доста обезсърчен от неуспеха си. Световният му пробив най-после идва през 1996 г. като пианиста Дейвид Хелфгот в „Блясък“, за който получава „Оскар“, както и почти всяка друга възможна актьорска награда. Ролите му във „Влюбеният Шекспир“, „Историята на Маркиз дьо Сад“ и „Речта на краля“ му носят още три номинации за „Оскар“.

От 1988 г. е женен за актрисата Джейн Менелоу, с която имат дъщеря на 25 и син на 22. С Джейн се запознават на театралната сцена, а тя решава да се посвети на майчинството, след като се ражда дъщеря им. През 2003 г. Джейн преживява операция заради рак на гърдата. Семейството продължава да живее в Австралия и след успеха на Джефри, а децата му често са заедно с него на снимачна площадка, като актьорът смята, че може би ще продължат професията на родителите си.

Последният му проект е телевизионен сериал, посветен на живота на Алберт Айнщайн – „Геният“, който се излъчва по National Geographic. Проектът проследява личните борби на Айнщайн, както и отношенията му с жените и двата му брака – с математичката Милева Марич и първата му братовчедка Елза Айнщайн. В техните роли са актрисите Саманта Коули и Емили Уотсън. Режисьор на първия епизод и продуцент на поредицата е създателят на филми като „Красив ум“ и „Аполо 13“ Рон Хауърд. Познатият ни от филма „Облаците на Силс Мария“ Джони Флин изпълнява ролята на младия Алберт.

Не си приел веднага ролята, защо?

Периодът, в който искаха да снимат първоначално, не ми беше удобен. Бях обещал на жена ми да редактирам сценарий, който тя беше написала. Бях прекарал много време на път с петата част на „Карибски пирати“, след това снимах един британски филм и играх в „Крал Лир“ на сцената в Сидни. Около 18 месеца все бях зает и тя ми каза в един момент, че е написала сценарий за телевизионен проект – а по същото време дъщеря ни започваше университет – и й предложих да отидем заедно до Лондон и да видим дали можем да намерим финансиране за проекта й. Беше планирано за август. Тогава дойде и предложението за „Геният“ и ми казаха, че започват да снимат през август. Казах им, че не съм свободен и за огромно мое съжаление трябваше да го откажа. Бях много добър съпруг в този момент! Две седмици по-късно Рон Хауърд звънна на моя агент и го попита дали все пак ще стане, ако снимките започнат през ноември. Това беше страхотно! За актьор като мен такава роля се случва веднъж в живота. Когато ти предложат ролята на Айнщайн, си е плашещо, защото можеш да се провалиш с пълна сила, но трябва да се пробваш. Невероятна роля е! Знаеш, че ще те предизвика на толкова много нива.

А какво правиш, за да влезеш в кожата на такъв герой?

Мислих много как да подходя към образа на Айнщайн – всички го познават като този човек със странна коса. Използвах като първообраз Граучо Маркс, който е много забавен. Алберт много се променя през годините – в един момент е суперзвезда за времето си и това променя начина, по който се облича и по който се движи. Той е наблюдавал всички и всичко около себе си. Ще цитирам Питър О’Тул за влизането в роля: „Това се случва на затворени врати!“ Трябва да прочетеш много информация, за да си представиш какво точно се е случвало през 1932 година в Германия. Много ми харесва това, защото по време на филм имаш около пет месеца с герой, който ти разширява кръгозора в определена посока. Понякога това е да се биеш със сабя в пиратски филм или да работиш с маймуна, страхотен опит е. В този проект имахме хора от целия свят – сръбски актьор, германски актьори, Винсънт Картайзър от сериала „Момчетата от Медисън Авеню“, Майкъл Макелътън от „Игра на тронове“. Такова нещо не ти се случва в театъра в Сидни! Просто е невероятно преживяване.

Какво ще кажеш за връзката на Алберт Айнщайн с жените?

Доста интензивна! Аз самият не знаех нищо на тази тема, нито за връзките му, нито за отчуждението му с децата от първата му жена Милева Марич. Това не са щастливи истории. Той не е бил точно женкар, по-скоро е подхождал наивно. Според мен гениалният му мозък не е приемал моногамията като естествено състояние.

Това си е страхотна реплика да сваляш жени! Връзката му с втората му жена Елза е толкова различна от тази с Милева! Четох всички сценарии на епизодите, дори сцените, в които ме няма. Срещата между Алберт и Милева е сблъсък на два невероятни мозъка и е много специална. Много е трагично, че бракът им се разпада. А Елза по-скоро иска да бъде мениджър на неговата кариера и живот, да го насочва в правилната посока.

С Елза са и роднини!

Първи братовчеди. Обществото не е одобрявало това, особено такава близка връзка, било си е кръвосмешение. Случва се и в произведения на Оскар Уайлд – сред висшата класа не е било изключение. В случая на Алберт и Елза те създават свои собствени правила. Има сцена в сериала и Емили Уотсън е брилянтна в нея като Елза, която казва на Алберт: „Не ми пука с кого спиш, но искам да имам уважение. Това е много важно за мен за партньорството ни.“ Това се случва през 1921 година и те са били толкова напред за времето си. Независимо че ние си представяме, че са били старомодни.

Как реагира, когато се видя с костюма и грима?

Винаги съм много активен в тази част на филм, по който работя. Готов съм да започна да пробвам перуки от първия ден! Задавам и много въпроси – колко перуки ще използваме, каква част от собствената ми коса ще бъде включена. Имам пет или шест перуки само докато Алберт е на 40 години, след това добавяхме и други елементи и в един момент поразително приличах на него от снимките. Дори в моментите, в които го играех с десет години по-възрастен, отколкото съм аз самият сега. Същото беше и с костюмите. Айнщайн е бил по-дребен и по-кръгъл от мен. Пробвахме подплънки и трябваше да неутрализираме толкова приятната ми V-образна фигура! Тръпка е, когато се видиш със завършен костюм и грим! Още когато отивах да пробвам костюми, поисках да ми дадат коркова тапа, изгорих края й и си нарисувах вежди и мустаци, за да мога да си представя костюма. Помолих дъщеря ми да ми помогне и с друго още преди да се съглася да бъда Айнщайн. Тя има приятел, който е страхотен фотограф и работи с фотошоп. Дадох й снимка на Алберт и моя, заснета от подобен ъгъл, за да ни смеси в едно. Косата не беше ок и в крайна сметка аз я довърших на ръка. Сканирах снимката и я пратих на Рон Хауърд. Казах му: „Мисля, че ще се справя!“ И разбира се, беше удоволствие да се порадвам на факта, че и Джони има бръчки за запълване, когато трябваше да играе 16-годишния Алберт!