Друг формат или шансът да си различен

В XXI век изискванията към външността рядко се ограничават с висок ръст и определени параметри. Моделите с ярка индивидуалност са все по-търсени

Свобoда Сидерова 30 June 2017

Стремежът за показване на красотата от различни ъгли разширява нечовешките рамки 90-60-90 и слага край на сравненията с Барби

Ако поне малко следите модата, сигурно сте забелязали, че напоследък моделният типаж се размива. Все по-голяма популярност придобива понятието diversity. На подиума излизат бивши аутсайдери. Не става дума само за андрогените (както казва Вивиан Уестууд – „елегантността е невъзможна без нотка на женственост“), но и за жените с характерна външност или на преклонна възраст, както и инвалиди с протези или пострадали от киселина. Примерът с едноокия индийски модел Решма Куреши е повече от кошмарен. Сюрреализъм по Кафка? Не, тенденция №1 – реализъм. А възторжените овации, с които посрещат смелото момиче, обезобразено от собствения си брат, доказват, че жертвите на нападения не са втора ръка хора. 

Безупречността вече не е на почит. Правилните черти на лицето, високите скули и дългите крака не струват и цент, ако не притежавате някой очевиден външен „дефект“ или просто сте различни
Лице на известна марка може да стане и plus-size модел, и трансджендър, и не много симпатична, но тиражирана дъщеря на известна личност, и дори 86-годишна монахиня, както в случая с нашумялата реклама на Nike. И никой няма да се изненада. Причината е, че в епохата на социалните мрежи ключово качество е медийността или способността за провокиране на дискусия, която да предизвика стотици коментари. Дали хейтват или лайкват потребителите – няма значение. Важното е да расте броят на посещенията.

Кардиналната „перестройка“ в модата и рекламата разклати и бюти индустрията. Визажистите продължават да налагат макиаж, който подчертава индивидуалните черти или поне не им пречи, създавайки сдържан и чист фон. Контурингът и стробингът отстъпват на грижливо поддържаната кожа, върху която личат и луничките, и бръчиците около очите. Всичко е максимално естествено. Както казва Дик Дейдж, артдиректор на Shiseido: „Макиажът е вашата кратка автобиография“. И всеки може да напише в нея нещо лично и необикновено, което дълго не се е осмелявал да каже. Nail артистите и коафьорите също ускоряват края на конвенционалните стандарти. Вместо френч – nude маникюр, вместо екстеншъни – вълни на сърфистка. 

Единен стандарт отдавна няма и това е супер. Асиметрично лице, особености на пигментацията, кожно заболяване, пищни форми, месест нос, стърчащи уши, разстояние между зъбите... Пропастта между външността на средностатистическата читателка на лъскаво списание и героинята от корицата му вече не предизвиква фрустрация (емоционално състояние при неоправдани очаквания или невъзможност за постигане на желана цел) и недоволство от себе си. Напротив, несъвършенствата, които са ви заставяли да се комплексирате в пубертета, са последен писък. Но това не значи, че идеята за разнообразна красота и приемането ни такива, каквито сме, ще се „прихванат“ така бързо и лесно, както ни се иска. В сравнение с кривогледата Брюнет Мофи съвършената Наташа Водянова с кльощава фигура след 5 деца и бебешко лице на 35 години изглежда предвидимо и... ужасно скучно. Въпреки това много Еви продължават да отъпкват пътя към пластичния хирург със снимка на своя кумир в ръка. С надеждата да изтеглят щастливия билет на красотата, който отново да ги унифицира. А трябва ли? Всеки идеал, както е известно, е субективен. Да не говорим, че не всички мъже харесват кифли със силикон и „патешки“ устни.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР