Една от мечтаните професии на всеки студент в моден институт е да успее да влезе в екипа на някой от диктуващите световната мода брандове. Или пък да застане начело на дизайна? Това не е чак такава утопия вече, защото, за щастие, големите имена в индустрията променят отношението си към избора на дизайнерите. Тенденцията е забелязана и от сайта Refinery29, които правят свое проучване по темата.

Нека започнем с една история – тази на Лора Ким. Тя е отличничка в „Прат“, любимка на професорите, студентката, която винаги печели всички награди – истинска звезда за обкръжението си. Затова никак не е учудващо, когато Съветът на американските модни дизайнери (CFDA) и Fashion Group International й дават стипендия за стаж в няколко модни къщи. Първо тя е в TSE Cashmere, следва Donna Karan и накрая – в Oscar de la Renta, където я назначават на пълно работно време през 2003. Издига се от асистент в дизайна до сътрудник, при това от най-близките двама на Оскар де ла Рента до кончината му през 2014. Логично всички очакват тя да заеме неговото място като дизайнер, още повече, че първата й почти самостоятелна колекция за бранда става най-продаваната. Но изпълнителният директор Алекс Боулин предпочита Питър Копинг пред нея, като по-известен и по-влиятелен тъй като той тогава заема много добра позиция в Nina Ricci и се радва на международен успех. Ким напуска и с нея си тръгва Фернандо Гарсия, с когото основават собствен бранд, а тя приема и консултантска позиция в Carolina Herrera, за да допълни доходите си.

Ако това се беше случило 10 години по-рано – през 2004, вместо през 2014, това щеше да бъде краят на историята. Но не, защото същата година Gucci назначават Алесандро Микеле за главен дизайнер. Вместо очаквания ход да бъде поканен някой много известен вече дизайнер като например Рикардо Тиши или Том Форд, директорът Марко Бидзари избира да рискува с таланта на непознатия Микеле.

Бам! Спусъкът е дръпнат и дупката отприщва потока.

Днес можем да отчетем забележителните успехи на Алесандро за Gucci – той модернизира изцяло наследствения луксозен бранд, страхотно увеличавайки финансовия му растеж.

През юли 2016 Боулън решава да се обади на Ким и в крайна сметка Копинг е уволнен, като на негово място идват тя и Фернандо Гарсия. Оказва се обаче, че раздялата й с Carolina Herrera няма да бъде толкова лесна. Лично Ерера й заявява, че никой не я познава и въобще никой не знае, че Ким работи за нея, заплашвайки я, че е много по-известна и има по-влиятелни приятели.

Този момент, когато дизайнер от А-листа каже на амбициозен и талантлив колега, че не става за тази работа, тъй като славата не съвпада с амбициите, освен преувеличеното „звездеене“ накратко обобщава и напрежението в луксозните къщи. Старата гвардия вярва, че модата, като форма на изкуство трябва да се води от големи личности с още по-голяма репутация. А новото поколение – че модата, като бизнес, трябва да се води от креативни хора, които разбират своето съвремие и какво искат клиентите в една дреха. Напрежението между ново и старо повдига фундаменталния въпрос: модата само изкуство ли е или повече е бизнес?

Случаите на Микеле и Ким не са единични и въпреки че все още са твърде нарядко задействат необратима промяна – модните къщи предпочитат все повече имена, достигнали до полезрението им със своята работа пред свръхизвестните. През последните 3 години тенденцията нараства – сред „непознатите“ са Наташа Рамзи-Леви за Chloе. „Второстепенният“ Серж Руфийо, работил с Раф Симънс в Dior, оглавява Carven, Marni наемат дясната ръка на Миуча Прада – Франческо Рисо, Mulberry взимат номер 2 в Phoebe Philo – Джони Кока и накрая Jil Sander, който наема съпрузите Майър – Люк и Луси. Идеята за обучение на бъдещите наследници в дизайна не е нова, въпреки явната склонност на много къщи да наемат известно име с изградена фен-база от също толкова или още по-известни приятели. Дружбата на Оливие Рустейн с клана Кардашиан със сигурност е помогнала на имиджа му като дизайнер в Balmain.

Спадовете в продажбите през 2008 бележат началото на нова ера в пазаруването – идват онлайн шопингът и бързооборотната смяна на тенденции. Икономическите и социални условия за модната индустрия се влошават още повече през 2016, въпреки че проведените проучвания сочат ръст в приходите на евентуалните им клиенти. С други думи – луксозните брандове губят все повече клиентела и промяната в маркетинга е неизбежна, особено в цените и начина на изработка. На първо време е смяната на човека, отговорен за дизайна, тъй като промяната в поведението на купувачите изисква изкусно изработена дреха, а не просто „изкуство с ръкави или крачоли“, особено с такъв ценови етикет. Брандовете вече не търсят толкова скъпи дизайнери, тъй като често възвръщаемостта не отговаря на очакванията. Например постоянните скандали на Джон Галиано около зависимостта му към наркотиците и алкохола доведоха до катастрофални последици както за него, така и за творчеството му. Индустрията позволява страшно високи компенсации, които обаче са наистина тежки за компаниите. Когато Никола Геские оглавява Louis Vuitton, Balenciaga бе компенсирана с 51 милиона долара, тъй като приетата от него покана за работа нарушава вече подписания договор и разбира се – плюс възнаграждението му, което никак не е малко.

Така първият, който прилага новите правила, става директорът на Gucci. Марко Бидзари осъзнава, че изобщо не им трябва звезда, за да имат страхотни колекции. Той наистина вярва в таланта на Микеле и го подкрепя. А опитът му в къщата е изключително полезен – той разбира философията и потенциала на марката, тъй като е работил с двама главни дизайнери – Фрида Джанини и Том Форд още от 2002. И Бидзари се оказва прав – Микеле наистина знае формулата за успех – оборотът на Gucci расте с всяка година, както и интересът към новите им колекции.

И все пак старата школа няма да изчезне напълно – Клер Уейт Келър замени Chloе с Givenchy, а слуховете, че любимецът на звездите в шоубизнеса Рикардо Тиши ще наследи Донатела Версаче стават все по-упорити. Раф Симънс, който сега е в Calvin Klein, е известен със затвореността си, никога не е учил в модно училище или бил стажант при друг дизайнер, обаче днес е едно от най-популярните и скъпоплатени имена. Той обича колаборациите и уважава помощта на дясната си ръка Питър Мюлие. За Раф казват, че е феноменално талантлив и един от талантите му е да има точно такива хора до себе си. Нека припомним грандиозното изстрелване на ракета от шоуто на Chanel за есен-зима 17 в Гран Пале, когато Карл Лагерфелд за пореден път направи незабравим спектакъл от мода и шоу. Въпросът тук е доколко въобще подобна екстраваганца ще успее да се трансформира в продажби и нужно ли е изобщо?