Mомичето Южен вятър

100% ЕVA

Адриана Попова 13 April 2017

Снимка: Манол Дончев

В превод собственото име на турската журналистка и писателка Мелтем Йълмаз означава Южен вятър. Родителите й, почитатели на английския романтик Уилям Уърдсуърт, я наричат на негов стих. Омагьосват я от малка с любимите си класически автори – Чехов, Толстой, Достоевски. Семейството живее в незабележително градче в Южна Турция, но духът им не е провинциален, вечер се обсъждат прочетените книги, дават възможно най-доброто образование на дъщеря си, водят я по музеи, записват я на курс по танци. Майката на Мелтем е учителка по биология, бащата е лекар ортопед. Никога не я спират в изборите й, подкрепят я, когато иска да следва английска филология, само когато решава да стане журналист, баща й поставя условия: Никога не притеснявай човека срещу себе си. Не го обиждай. Уважавай човешките предпочитания и нагласи. И журналистиката никога не трябва да минава пред човечността.

Мелтем Йълмаз беше в София, за да представи книгата си „Сорая“ (ИК „Софтпрес“) – историята на млада сирийка, попаднала в бежански лагер в Турция. В лагерите Мелтем влиза като журналист от опозиционната преса – преди е работила за вестник „Джумхуриет“, част от редакцията му сега се „премести“ в затвора, в момента пише за „Биргюн“. „Докато правих репортажите в бежанските лагери, в пограничните градове и дори по нощните улици, разбрах колко ужасно травмиращо е да се опиташ да оцелееш в чужда страна, особено ако си жена. Жените бежанци са продавани в нощни клубове, децата просят милостиня по улиците, а мъжете работят по 14 часа дневно за дребни суми. Всички тези истории, които чух, ме провокираха да направя нещо повече. Това „нещо повече“ беше романът.“ За него казва, че е една трета литература и две трети журналистическа истина.

За образа на Сорая Мелтем има и конкретно вдъхновение – момиче, което среща в един от лагерите и което се опитва да се измъкне от задушаващата му хватка, съгласявайки се на брак с непознат турчин. Оказва се, че това не е изключение. Много от сирийките стават втори или трети жени с благословията на ходжите, което може и да е незаконно в Турция, но все повече се толерира в източните й райони. Когато мъжете им, често с десетилетия по-възрастни от тях, им се наситят, могат напълно безнаказано да ги изгонят на улицата. И там – без документи, без права, те са човешки нули, не могат да се върнат в лагерите, които са напуснали нелегално, за властите на практика не съществуват, от тях се интересуват само търговците на плът. В книгата стои и още един ужасяващ проблем – омразата, с която жените се отнасят помежду си в желанието да запазят благоволението на мъжа в къщата. Жените се превръщат в примитивни машини за оцеляване в света на мъжа господар, „зад затворените врати“ те живеят само чрез него, чрез леглото му и тежко и горко, ако изпаднат оттам.

„Като журналист не спирам да обръщам внимание върху тази липса на солидарност – казва Мелтем. – В Турция непрекъснато се засилва миграцията към града, от селата идват жени, натоварени с много табута. Ако сред жените имаше солидарност, мъжете не биха си позволили да се държат така. Не можем да чакаме всичко от законите. Ние като жени трябва да създадем база да се изпълняват законите, трябва да се подкрепяме. В момента в правителството има само една жена министър. Всички останали са мъже, защо трябва да оставяме съдбата си на тях?“

Мелтем е изящна, руса и доста хубава. Но най-впечатляваща у нея е липсата на страх. Тя не се страхува да говори по теми, които са все повече табу в една все по-объркана в идентичността си Турция. Казва, че не е религиозна в страна, в която трендът е обратният. Че никога не се самоцензурира, въпреки че „всеки има приятели в затвора“. В Турция и да се страхуваш, файда няма, усмихва се тя. И още: „Не искам да се занимавам с политика, но сега се налага. Искрено се надявам, че политическата ситуация при нас ще се промени към по-добро и аз ще се върна към старите си теми – за „счупените“ хора, които обществото отказва да види, наркоманите, проститутките. Не смятам да си сменям страната. Искам да остана докрай, да се боря и да защитавам възгледите си.“ У нас би звучало като клише, но пък тук никой не рискува арест заради възгледи.

Мелтем е лицето на една може би отиваща си Турция, носталгия по онзи топъл вятър от юг, който сме усещали, разхождайки се край Босфора. Тя е част от все по-мачканата светска и европейски ориентирана прослойка в родината си, страна, в която един баща може да направи курбан, ако му се роди момче, но ако е момиче, да крещи за съпругата си: „Оная мръсна пу.ка напълни къщата с женски“. Цитатът е от „Сорая“, която е сред 11-те селектирани и представени като най-подходящи за филмиране книги на Berlinale Film Festival 2016.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР