В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Деяна Ангелова и "Нейните 7"

Дъщеря ми... и нейните „правила за спокойна медитация“ ме карат да се усмихвам цяла седмица. Тя е на шест, никога не е практикувала медитация (както и майка й между другото), но ако ще се включвате в нейния курс (всяка вечер от шест до седем в детската й стая), ще трябва да се съобразите със следното: „Винаги се обличай с хубави дрехи за медитация“, „Винаги пази равновесие“, „Прави спокойни лицеви опори“, „Ако се скара някой, не викай“, „Винаги яж със затворена уста“, „Бъди спокоен“, „Винаги прощавай“, „Винаги събирай пари за медитация“, „Танцувай с книга върху главата“...

Книгата... близка приятелка подари "Манго и Бамбам съвсем НЕ-прасе" на Поли Фейбър за дъщеря ми с думите: „Ще ми благодариш после“. Права беше. Рядко ми се случва докато приспивам детето с приказка да ми е толкова интересно, колкото и на нея. „Срещали ли сте някога тапир? Трябва да бдите за тях, когато сте навън; те са нервни животни, склонни да подскачат и да се крият, когато са изплашени. Човек трябва да е много специален, за да му се довери някой тапир" – казва Манго Всичкова, която среща тапира на една пешеходна зебра в забързания град със забързаните шофьори, в който да бъдеш зает е изключително важно...

Търпението... не мога да се похваля, че го владея в съвършенство и затова когато се сблъскам с някой търпелив човек, определено се впечатлявам. Тя се казва Юлия Коцева, българка е, но от малка живее в Швеция. Една вселена от милиони точици незнайно как се събират в уникална хармония, която само Юлия може да си представи, за да се роди крайният резултат, който ако не бяха видеата на самоуката художничка (която между другото е криминалист по образование), никой не би повярвал, че е безкрайно ръчно „бродиране“ с маркера върху белия лист. Една картина й отнема средно 200-250 часа, като рисува по 12 часа дневно. Всеки ден. Вижте я, харесайте я, подкрепете я. Малцина имат подобно търпение.

Сериалът... Джейми Дорнан ми дължи една безсънна нощ и един психо-шизофреничен ден, в който окървавената му физиономия ме преследваше навсякъде. От друга страна, сама съм си виновна, защото взех ударна доза от сериала “The Fall”, в който той е сериен убиец, и финалът беше убийствено... страхо-депресиращ. Затова не правете моята грешка. По-добре безсънна нощ след като сте го гледали в „Петдесет нюанса по-тъмно“, макар че играта му в “The Fall” определено е в пъти по-добра.

Музиката... и тази, и миналата седмица, и по-миналата седмица, и по- по- по-мината седмица последният албум на Ленард Коен „You Want It Darker“ е част от седемдневния ми саундтрак. И всеки път като го чуя, ми става ужасно мъчно, че ни напусна, защото знам, че няма как подобен творец да се роди втори път. Липсваш ми, Маестро!

Новото попълнение към седмичния ми саундтрак пък е новият сингъл на „Депеш Мод“. И не спирам да си припявам „Where's the revolution? Come on, people... You're letting me down...” Къде ви е революцията бе, хора!?

Стената... първото кандидатпрезидентско обещание, което Тръмп реши да изпълни, бе строежът на стената с Мексико и как да ги накара да си платят за нея. След това забрани на граждани от няколко националности да стъпват в САЩ, което също бил обещал. Тази седмица съдът в САЩ започна да мисли прав ли е или не е прав и след като излязоха с решение против забраната му, той заплаши със съд съдиите... По всичко личи, че накрая Тръмп ще се окаже в правото си да забранява каквото си поиска. Както изглежда, той ще е и първият политик, който държи на предизборните си обещания. Затова реших да се разровя из кандидатпрезидентската му кампания и знаете ли какво друго е обещал? Да закрие агенцията за защита на околната среда. Да спре харченето на държавни пари за проекти за изучаване на Космоса. Да ограничи и дори забрани абортите. Да депортира 11 милиона нелегални имигранти, но да издава временни визи за нископлатена работна ръка, защото иначе нямало кой да бере гроздето... “Where's the Revolution? Come on, people. You're letting me down...”

Зимата... си отива, време й беше. Нищо друго не ме впечатли толкова тази седмица, както пробилото облаците слънце и положителните пролетни температури в понеделник. Време им беше... Да, но след това ни връхлетяха няколко мрачни дъждовни дни с меланхоличното усещане за есен. Нямам представа къде им беше времето на тях, но пак започна да вали сняг, после паднаха и температурите и в крайна сметка стана ясно, че... зимата хич не си отива. Сега й е времето.