В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Адриана Попова и "Нейните 7"

1. През седмицата в Тайланд конфискуваха три тона люспи от панголин, „добити“ вероятно в Конго. Панголинът е вид мравояд и има доста праисторически вид, но е добродушно животно (не и ако питате мравките, разбира се). Люспите, с които е покрито тялото му, са изградени от кератин – като ноктите ни, но за тях в Китай и Виетнам са готови да плащат огромни пари, защото вярват, че помагат хем срещу импотентност, хем срещу рак. За това няма никакви научни доказателства, но пък кой вече се интересува от доказателства и то от най-лошия вид – научни?! Въпиющата нужда от още и още люспи е довела до ръба на изчезването добродушните мравояди. Преди да се смеем или ядосваме на китайците и виетнамците, нека да си припомним истерията по т.нар. бръмбари знахари у нас, които, погълнати живи, само леко доовкусени с айрян, помагали срещу рак и алергии, диабет и псориазис, високо и ниско кръвно, запек и диария, късогледство и челно оплешивяване, да не забравим за спина и грозния външен вид. Абе зависи от индивидуалните нужди. Затова си мисля, че за спасяването на добрите конгоански мравояди е достатъчно в Азия да се направи една добра рекламна кампания за лечебната мощ на бръмбарите, които в крайна сметка са много по-широкоспектърни като лекарство от панголинските люспи. Амин!

2. Страхове: Адриана= 1:0. Ето как се стигна до този резултат. От няколко седмици обмислям дали да не замина сама с кучето във ваканционното ни студио край морето, за да се наспя и да отслабна, спейки. Този метод съм го използвала с успех и преди, защото гарантирано, докато спя, не ям. Мисля, че се препоръчва и от диетолозите – за намаляване на стреса от гладуването. Проблемът е, че студиото ни е в необитавана през зимата сграда, която точно сега, насред ледените дни, ще е трудно да се стопли. Необитавана сграда и аз сама в нея... брр, как се спи нощем при това положение?! Дали някъде нямах лютив спрей? А бейзболна бухалка? Кучето отпада като пазач, защото не се отличава с особена храброст, а и да лае, там няма кой да го чуе и да се притече на помощ. Не че в градчето има престъпност, но знае ли човек. Остава и въпросът с трикратните разходки на кучето. Приятели ни бяха казвали, че през зимата чакалите слизали от хълмовете на Странджа и се разхождали по улиците с идеята да примамят някое куче и после сладко да го изядат. Значи не само ще треперя от студ и страх през нощта, но ще трябва и да се сражавам с чакали, за да си опазя кучето. Казах си – виж какво, сега е време да изправиш рамене като Атлас, да се отръскаш от страховете си, да се опълчиш със сурово лице срещу съдбата и обстоятелствата като герой на Айн Ранд или Рабочий+Колхозница, които всъщност винаги са ми се стрували страни на една монета. Но гадното вътрешно гласче се обади – чакай, ти да спиш, ерго, да отслабваш ли отиваш, или да се бориш? И ето ви едно на нула.

3. Мари Кондо започна да изхвърля ненужните вещи и стана икона на вси нюйоркчани и модерни млади хора. За да не изоставам от тенденцията и аз реших – ще изхвърлям. Ще изхвърлям, докато апартаментът ни не светне, което пък веднага ще въведе ред и хармония в мислите ми. Всеки ден по едно нещо. Започнах от хладилника. Мари Кондо препоръчва всичко да минава през ръцете ни и онези вещи, които не предизвикват у нас любов и трепет, да отидат на боклука. Да видим. Между кофичките с наченато кисело мляко, преполовени сладка и компоти, и стар хляб, който става за тостера, намирам една увехнала маруля. Взимам я в ръце, не, определено не предизвиква трепет, така че – сбогом, марульо! Една малка маруля за страничния наблюдател, една голяма крачка за мен. Утре продължавам!

4. Откритието ми през последните 7 дни се нарича Иван Юруков. Гледах го в Народния театър в постановката на Петринел Гочев „Майстори“ по пиесата на Рачо Стоянов. Съжалявам, че съм го пропуснала в сериала „Столичанин в повече“, но доколкото разбирам, той самият държи повече на театралните си участия. А в „Майстори“ беше еха! Точен, страстен, физически адекватен в ролята на отровения от любов Найден. Към актьорската му мощ приликата с Брадли Купър е само приятен бонус. Страхотна работа на режисьора Петринел Гочев, който към историята на любовното и професионално съперничество между двамата дърворезбари е насложил емоции от собствения си житейски път, патоса на Черноризец Храбър в „За буквите“ и автентични гласове от Възраждането. Мисля, надявам се за тази постановка да се говори.

5. Това наистина ме покърти. И вбеси. И ме накара да кълна наум (да, да, правя го понякога). Да обереш дневния център за деца, болни от епилепсия! Какво животно трябва да си, каква тения, амеба, чакал, бясно куче – да извиняват животните! И как спят майките на тези хора, които накараха едни други майки и бащи за пореден път да изпитат болка и гняв? Имаше едно филмче за приключенията на мечето Ръкспин, в което съществуваше Организацията на чудовищата и злодеите - ОЧЗ. Най-много точки за членовете й носеше, доколкото си спомням, да откраднеш бонбон от устата на бебе. Но в българската организация на чудовищата и злодеите нещата са много по-яки, разбира се. Наскоро Ирка ми разказа, че говорили с нейната приятелка Йошико за това дали има битова престъпност в Япония. И Йошико казала – да крадеш, това в Япония много долно. По-добре самоубие се. За разлика от японските, на българските крадци никога не би им хрумнало да се самоубият. Те са ни жизнерадостни, тези тъпи чудовища и злодеи. Не, честно, проклети да са.

6. Единственият сертифициран коминочистач у нас бил юрист. Е, кажете ми, това добра новина ли е или лоша?

7. Тази зима била най-студената от 53 години насам. С други думи е първата подобна зима в живота ми. Всеки има собствена колекция от първи неща. За първи път се раждаш, за първи път те заболява зъб, за първи път виждаш слон и си почти възмутена, че той е по-голям от татко, за първи път играеш карти с приятели и се правите на тримата мускетари, които са четирима, за първи път някой ти казва, че сте дотук и сърцето ти прескача един такт, за първи път се подписваш под „служител“, за първи път ти се ражда дете, за първи път се събирате с класа след 20 години, за първи път губиш дядо, баба, баща, за първи път си във Венеция. После за първи път умираш. Лично аз досега в колекцията нямах нито една зима, но вече да. Обаче, зимо, няма ли да си ходиш?