"Отвлечена съм!“ – написа във фейсбук профила си д-р Радина Денкова. Подаде сигнала от Терминал 2 на летище София, след като установи, че собственият й съпруг я е ”отвлякъл” от работа, за да отпразнуват 30-годишнината от сватбата им. Противно на очакванията й обаче той не я завел на ресторант, а с приготвения от него багаж я закарал направо на аерогарата, без да й обяснява къде и защо точно заминават.

Така най-неочаквано Радина била отведена в една старинна църква в Милано, за да се врече в любов и вярност на Симеон и пред Бога. Свидетели на светото тайнство станали снаха й, съпругата на сина й, и приятелят на дъщеря й, които също били поканени на церемонията тайно от нея. И после всички заедно направили сватбеното пътешествие до романтичните Портофино и Чинкуетере.

Въпреки че изненадите на съпруга й Симеон са негов стил и начин на поведение в брака им – за всеки празник той й подарява нещо, което крие до полунощ, този път Радина била наистина смаяна. Мъжът й накарал момичетата на рецепцията на нейната клиника Aesthe Clinic да й запишат фиктивни часове за дните, през които смятал да я „омъжи“ отново за себе си. Защото е все така влюбен в нея, както преди 30 години, когато я срещнал за първи път. А тя, въпреки че скоро се сдоби и с внучка, си е едно щуро момиче зад образа на най-търсения естетичен дерматолог.
Да, д-р Денкова наистина има външност на млада жена, но и енергията й е като на събудил се вулкан. Гледа света с широко отворени любопитни очи и няма насита на учене, приключения, любов, работа, удоволствия, приятелства.

Отбелязва, че и външността си, и възпитанието си, и характера си донякъде дължи на своите родители – майка й била красавица с високите си скули и порцелановата си кожа. Вярвала в аптекарската козметика, поръчвала на фармацевти кремчета с китова мас и разни други магии. „Съжалявам, че не можах нищо да й направя на мама, да я разкрася, отиде си на 69 години – казва сега д-р Денкова. – Но и баба ми на 93 беше с едни такива бузи като ябълки. Когато имаш хубава зигоматична кост, т.е. изпъкнали, хубаво очертани скули, в по-късен етап това ти върши много добра работа“. Англичаните наричат такива жени well boned. Естествено, че генът е основното, но човек ако не се грижи за себе си, не може да е с добра визия. Д-р Денкова, обаче, както казахме, има нещо повече от добър ген и добра визия. Тя има собствена светлина, която я озарява отвътре.

Невинни години

От майка си Радина е наследила и несломим дух, целият им род го притежавал, казва. Родителите на Радина и д-р Ильо Стоянов, пластичният хирург и неин по-голям брат, успели да създадат на децата си усещане за богатство, въпреки че не били богати. Радина си спомня прекрасно детство, ама съпроводено и с много четене. Родителите й издигнали образованието в култ, подтиквали децата си с цената на всичко да станат хора, да имат професия, да успеят. Медицината била на голяма почит в семейството им, тъй като бащата пострадал тежко в катастрофа в годината, в която се родил Ильо. Спасил го в ИСУЛ проф. Янакиев, който им бил и съсед в Бяла Слатина, само крака не успял да му върне, висял на кожа. Така цял живот таткото бил с протеза. А децата някак подсъзнателно се ориентирали към професия, която да е в помощ на всички като него. Радина искала по едно време да стане архитект, защото била много добра математичка, но нямала талант да рисува. Така че някъде към X клас загубила илюзиите си и решила, че ще последва по-големия си брат - в медицината. Макар че продължила да се вълнува от всякакъв вид изкуство, смята и модата за изкуство. 

Завършила Радина гимназия в Бяла Слатина, математическа паралелка. И се застягала за абитуриентския бал. Първо отишли до бивша Югославия да купят платове и аксесоари. Дългата рокля в бананов цвят с шевици, ушита от най-добрата шивачка в града, накарала Радина да се чувства като Царицата на чардаша. Един съученик, с когото и до ден-днешен са близки приятели, дошъл да я вземе с волга, най-скъпата за времето си кола. Още на следващия ден обаче седнала да чете за кандидат-студентски изпити.