Английските медии пък неведнъж са се шегували, че Елизабет II дели престола си с още две кралици: „желязната лейди“ Маргарет Тачър и пънк иконата Вивиан Уестууд. Е, тази година емблематичната първа дама на британската мода отбеляза своя 75-и юбилей. Чудесен момент да ни подари първата си автобиография, написана в съавторство с Иън Кели и лаконично кръстена „Вивиан Уестууд“.

Предлагаме ви кратък откъс от книгата „Вивиан Уестууд“ на издателство „Колибри“.

Парижката седмица на модата. Колекции пролет-лято 2014.
– Не ми говори сега, Иън, наистина съм много, ама много заета.
Пиша това, седнал под един щендер с дрехи, отрупан с рокли за деветдесет хиляди лири. От едната страна Вивиан Уестууд, с таке и вехта жилетка, реди някакви блестящи апликации по плетените дрехи и избягва въпросите ми. От другата страна полугол модел се поклаща на високи платформи. Намираме се някъде във втори арондисман. Часът е три сутринта.

Няколко неща, които трябва да знаете за Вивиан:
Явно е неуморима. Скоро ще съмне, а силите й не секват, работи като стажантите, които са с петдесет години по-млади.
Изглежда фантастично – „кожа като порцелан“, както ми я описа приятелката й Трейси Емин. Изглежда живее на ябълки и чай.
Страшно е умна – не се заблуждавайте от глуповатите й северняшки номера, умът й е по-остър от карфиците в ръкава й.
Малко не дочува. Допускам, че това е тактическа глухота. Помага й срещу заобикалящата я глъчка.
Но основното, което научих за Вивиан, е следното: тя е съхранила детето в себе си въпреки всички трудности. С ококорени очи. Любопитна. Отворена. Сърдита. Изобретателна. Понякога се докарва. Някой път е груба. Друг път ти сгрява сърцето с преданост и любвеобилност. Повечето пъти се държи добре. От време на време си го изкарва на някого.
Може да не ви се струва много достолепно за човек на седемдесет и три години. Не подхожда много на една дама на ордена на Британската империя, която оглавява глобална модна марка и е една от най-известните англичанки на планетата. Нито пък е уместно за член на френската камара за висша мода в Париж, за жена, която може да се възхищава на собствените си лаври или да почива на тях, „Коко Шанел на нашето време“, за жена, която в Далечния изток е по-известна от кралицата или от Мадона, в осмото си десетилетие да продължава всеки ден да ходи на работа с колело по Батърси Бридж Роуд.

В такъв случай тази история може да не е за вас. Ако мислите, че модата е само контене, или пък че седемдесетгодишните имат по-малко право, а не повече, да поучават света за неговото бъдеще или пък да отстояват каузите на миналото му, тогава можете да оставите тази книга. Както ми каза Вивиан онзи ден, „това ще съхрани няколко дървета“.

От друга страна, ако можете да издържите рундовете с тази пънк баба, която още е на ринга и се бори за това, което смята за правилно и намира за красиво, докато, нека си го кажем, повечето й връстници се задоволяват с креслото с висока облегалка и мемоарите си, тогава останете с нея. Предстои ви да бъдете толкова заслепени и да добиете толкова неочаквани представи за работата на един необикновен ум, колкото бях аз през тази една година с Вивиан. Моята вълшебна бляскава година. Защото тази история е много, много повече от мода, макар че е изтъкана от плат.
– Виж, Иън, имам предвид да не ми говориш в момента. Сега мисля. Иди да пийнеш нещо. Напитките са на разположение. Аз не съм.
Другото, което трябва да знаете за Вивиан, е, че може да е много забавна.