В крайна сметка той е като патриарх на една фамилия – все хора, които се обаждат с неговото фамилно име Самсонов. И част от тях се обръщат към него с „тати“, въпреки че не той е биологичният им родител. Преди да стигнем до челядта му нека ви разкажа кой е Мариел Самсонов. Като напишете името му в търсачката, със сигурност ще попаднете на списък с най-шантавите имена, сред които и неговото. Мариел все пак не е като Цоликофер Недялков, Изографил Яков или Ветлогин Колчев, но...

При две баби на име Мария второто дете в семейство Самсонови било обречено на традицията, нищо че пак било от мъжки пол. Така станало Мариел вместо Марий, Марио, Мариян. И било веднага взето на абордаж от по-големия си с почти 20 години брат Захари. Той, едва ли не на възраст да му бъде баща, водел малчугана със себе си, като свалял мацки, пробуждайки у тях майчински инстинкт. И всичко, което се случвало с него, със Захари, се запечатвало като жигосано в съзнанието на Мариел. Като това, че да пушиш е нещо лошо, затова и никога не пробвал. И доста по-късно разбрал, пак покрай брат си, че има нещо много по-лошо от пушенето. А именно доносничеството, което вкарало Захари Самсонов още като гимназист в затвора и по-късно в лагер заради убежденията му, различни от идеята за светлото комунистическо бъдеще, и белязало живота на цялото семейство Самсонови.

Богослов извън шаблона

Като изучил гимназията, Мариел разбрал, че има Духовна академия. Кандидатствал там и във ВИТИЗ. Второто – за да прояви артистичния си дух, нещо, което баща му не позволил на брат му. А първото – защото искал да бъде настрана от шаблона. 

Благодарение на религиозното си семейство и на кръга приятели Мариел въобще не гледал на богословското образование като на нещо непрестижно във времената на хардсоца. Разбира се, ученическата му любов го изоставила, след като се записал в Богословския факултет. Но Мариел смята това за единствения минус от цялата тая работа. Вярва и досега, че хората с интереси и желание да се образоват винаги намират начин да го направят. Неговият навремето е бил в Духовната академия. Без да си представя, че завършвайки, ще стане свещеник. Работел с баща си вкъщи, правели ръкавици – пред него въпросът с какво ще си вади хляба въобще не стоял. Нито преди, нито след завършване на висшето му образование. Живеел сравнително добре, имал време и да учи, и да работи и не искал да променя света, а себе си. Така стигнал до лодките. Мариел им казва лодки, но всъщност са ветроходни яхти.

Тази му слабост пак идвала от баткото. Захари приспивал братчето си, разказвайки му за океани, платноходи, ветрила и бури. Никога не бил плавал. Само няколко пъти били заедно на море.