Нейни винтидж тоалети може да бъдат видени на Оскарите, на наградите БАФТА и Еми. Колекционират ги Том Форд и Анна Сюи. Рокли, шити от Зандра, носят Сара Джесика Паркър в „Сексът и градът“, британската принцеса Ана, снимана на корицата на Vogue по случай годежа си, и още: принцеса Даяна, Хелън Мирън, Джаки Онасис, Парис Хилтън, Кели Озбърн, Елизабет Тейлър, Бианка Джагър, Анастейша, Лорън Бакол и Наоми Кембъл. Зандра създава костюми за постановки в оперите в Сан Диего, Хюстън и Лондон, освен това прави и интериорен дизайн, домашен текстил, бижута, опаковъчна хартия, порцелан, чадъри, картички, дори има лимитирана серия грим в партньорство с козметичната марка MAC.

Скулптура на Зандра Роудс има в Националната портретна галерия в Лондон. Тя е създателка на Музея за британска мода и дизайн от 50-те години насам. Има девет почетни степени от американски и британски университети. Удостоена е със званието „Дама на Британската империя“, еквивалент на „сър“. Наричат я Принцесата на пънка.

В момента косата й е розова, но е минала през всички цветове на дъгата. Очите й са щедро изрисувани със сини сенки, устните й – подчертани с тъмно червило. Роудс признава: „Никога не свалям грима си вечер. Спя с него, почиствам го сутрин и слагам нов. Това е единственият път, когато се поглеждам в огледалото. Аз съм собственият си експеримент. Обличам всичко, което ми е интересно да направя. Не разбирам дизайнерите, които не носят собствените си дрехи.“ Често я бъркат с Вивиан Уестууд. Зандра би искала да облече Лейди Гага. Тя е правила сценичните костюми на „Куин“ в началото на 70-те. „Фреди Меркюри и Брайън Мей ми се обадиха една вечер по телефона – разказва дизайнерката – и казаха, че искат да носят нещо мое на техен концерт. Поканих ги в ателието ми на Порчестър Роуд. То беше в една стара кооперация, пред срутване. Таванът на стълбите бе нисък и още си спомням как Брайън се качваше леко приведен с неговото дългунесто тяло. В ателието беше пълно с мои неща на закачалки. Наложи се момчетата да се съблекат, за да пробват, но по онова време нямах пробна. Бяха смешни. Смущаваха се донякъде, въпреки че единствената им публика бяхме аз и моите шевни машини. Фреди хареса костюм от бял сатен. Горната част беше с плисирани ръкави като крила. За да се уверим, че ще може да движи ръцете си свободно, го накарах да направи няколко движения, да усети дрехата и той се завъртя в кръг и затанцува, все едно е на сцена. После направих няколко скици и се разбрахме. Изпратих им дрехите, а те ме поканиха на концерт.“

Зандра се интересува от мода още от дете. Майка й преподава рисуване в училище, сътрудничи в модната къща на британския стилист Уърт, а по-късно изнася лекции в Арт колежа в Мидоу. „С баща ми не се разбирах – обяснява Зандра. – Беше шофьор на камион и никога не се постара да направи нещо повече със себе си. Но с майка ми бяхме близки. Тя беше много артистична и много работеше. По време на войната (Зандра е родена през 1940 г.) шиеше и караше линейка, за да ни издържа. След което започна да преподава в Арт колежа в Мидоу и аз започнах да уча там, а по-късно специализирах багрене на тъкани и щампи в Кралския колеж по изкуства в Лондон. Помня как английските производители на текстил възприемаха щампите за прекалено екстравагантни. И аз бях тази, която трябваше да спечеля хората за каузата. Бях самоука в кроенето и дизайна, така че дрехите се получаваха с много интересни форми, каквито не бих постигнала, ако имах подходящото образование.“