На корицата на юнския брой 2016 е херцогинята на Кеймбридж Кейт Мидълтън, съпруга на бъдещия крал на Великобритания. Снимана от млад фотограф (Джош Олинс) във велурен тренч, риза и шапка на Ralph Lauren на корицата и в широки джинси и карирана риза за страниците вътре, Кейт излъчва спонтанност и необичайна за една принцеса естественост. Vogue са си позволили да не изчистят фините бръчици около очите и по набръчканото от смях носле. Херцогинята е дошла сама на снимките, шофирайки колата си до провинциална ферма и конюшня в Норфолк, при това – с ролки на главата. Снимана е през студен януарски ден, без да прояви и капка нетърпение и каприз пред обективите. Целият екип, който е подготвил „за всеки случай“ и няколко вечерни рокли за сесията, е бил покорен от приветливото и семпло поведение и от естествената красота и сияние на херцогинята. Кейт е избрала джинси и риза, защото „така се обличам в свободното си време“.

Мдаа, когато създаваш стил 100 години, както Vogue, накрая можеш да откриеш невероятната красота на простите неща. Въпросът е да можеш да си позволиш този лукс. Защото луксът, както казва мадмоазел Шанел, не е обратното на мизерията, а обратното на вулгарността.

Vogue каза…

Ето и още сентенции, цитирани от Vogue в специалния юнски брой:
С едно изречение – не е важно какво носиш, а какво с какво носиш…( 1955 г.)
Ти си единствена, уникална в модата… Забрави правилата, ти ги създаваш и ти ги нарушаваш. (1970 г.)
Най-интелигентните женски бижута са големи като размери, малки като количество и безценни като качество. (1929 г.)
Не можеш да бъдеш красива, без да си личност. (1969 г.)
Годеникът е суров материал. Дори и заклетият ерген не е нещо повече от парче глина. А да направиш истински мъж от парче глина е най-висшето изкуство в човешката цивилизация. (1917 г.)

Кой е Конде Наст?

Мнозина мислят, че Конде Наст е просто името на тази издателска империя, която продава милиони броеве всеки месец, има 164 издания и 91 уебсайта в 26 страни, както и над 200 приложения за таблети и телефони. Но странното име Конде Наст принадлежи на един уникален мъж, създал хартиен свят, който преобърна живота на жените в цял свят. Син на франзуцойка и германец, роден в Ню Йорк, Конде Монтроуз Наст (1873-1942) е имал онзи рядък шанс, който съдбата дава само на изключително талантливите хора. Бил е на три, когато баща му напуска семейството и оставя майката сама с четири деца. Местят се в Сейнт Люис, Мисури, където малкият Конде расте като срамежливо, отговорно и много подредено момче. Неговата страст да изпипва нещата му печели нов живот в Джорджтаун, където учи в колеж. Ето как става това: един ден в Сейнт Люис идва леля му, готова да плати колежа на един от племенниците си, но само на един. Вижда лехите със зеленчуци в двора, които Конде и брат му са направили. Лехата на Конде е изрядна, красива, поддържана, а на брат му е запусната и обрасла. Ясно е какво е избрала лелята. А колежът пък дава на Конде приятелството със сина на издателя на Collier`s Weekly, където младежът започва работа като рекламен мениджър, след като завършва колежа през 1900 г. За десет години работа той успява да увеличи рекламните приходи на списанието от 5600 долара на година до 1 милион. Въоръжен с познанията си по икономика и най-вече със страстта си към успеха и амбициите си, младият Конде Наст купува загиващото вестниче Vogue през 1909 г. Оттам Vogue постепенно започва да поема от светския блясък, в който се потапя самият издател, да живее живота на шикозния нюйоркски елит, да наднича на най-лъскавите партита, за да обсъжда бижутата и тоалетите на жените. Много талантливи журналисти и писатели са започнали своята кариера във Vogue. Много талантливи художници, вероятно ви хрумва на първо четене самият Салвадор Дали, са рисували кориците на превърнатото в списание вестниче. Наст купува огромен апартамент на Парк авеню в сърцето на Манхатън, обзавежда го изключително елегантно и с вкус и прави своите прочути партита за каймака на американския и световния елит. На партитата хората идват облечени в дрехи, показани във Vogue, специална компания аранжира свежите цветя, разносвачът на лед идва в точния момент, а огромният салон на апартамента е превърнат в бална зала. „За да направиш добро парти, никога не трябва да каниш много красиви жени“ – обичал да казва домакинът.