В Пловдив паролата е 2019 – годината, в която той ще бъде Европейска столица на културата. Разбуден след летаргията на 90-те, градът, който се катери по тепетата вече четири хилядолетия, напоследък изглежда все по-жив и случващ се. И има достатъчно магия, за да ви държи с дни. Струва си да замръкнете в Пловдив, да осъмнете в Пловдив, да се шляете безотговорно (ако държите на терминологията – да бичите айляк), да изгаряте на ръкави под слънцето му, да влизате-излизате от магазинчетата му заедно с местните котки.

Обикаляме града с актрисата Ирмена Чичикова. Тя е родена в Пловдив и е учила тук до влизането си в НАТФИЗ, връща се в него винаги, когато може – заради баща си, роднини и приятели, заради спомените за майка си. Ирмена в ролята на леко носталгичен инсайдър ще ни помогне да претършуваме джобовете му за интересни хора, ще ни разходи по най-дългата пешеходна улица в Европа (Главната, как коя!) и из Капана, ще ни вкара в ателиета и артистични магазинчета, ще яде ашуре с нас, ще катери паважа на Стария град...

Ирмена слага жълтите си велурени обувки, които толкова подхождат на хлапашкия й чар, на нослето и дългата шия, слага ги и тръгваме.

Тед Кочеф беше тук – хотел 8½

Мястото, мястото, мястото му. Между Главната и римския Одеон, с балкони над малката улица, на която се намират две от най-приятните пловдивски заведения – изисканият ресторант Hemingway и италианската сладкарница Dolce Fellini.

Арт Гестхаус 8½ e бутиков хотел с общо 7 стаи и апартаменти в стил ар деко, от които не ти се излиза. Ръчно изработени мебели, красиви тъкани и детайли, които често се променят, променяйки облика на стаите, огромни удобни легла, побиращи и най-голямото его, пухкави кърпи и козметика Yves Rocher и Azzaro в баните делукс, ръчно направени трюфели за добре дошли. Хотелската закуска е симфония от наслади с всички предимства на пресните печива от сладкарската работилница на Dolce Fellini. Хлебчета тиджеле по италианска рецепта, кейк лемингтън, ванилов крем с манго, най-сетне истински добра бейби моцарела са сред изкушенията за вкуса, за очите са красивите индивидуални бурканчета с кисело мляко и микс от пресни плодове, бутилчиците прясно мляко.

8½ е вдъхновен от едноименния филм на Федерико Фелини и артистичното му ДНК привлича при гостуванията им в Пловдив висококаратови личности като носителя на Грами за джаз Кърт Елинг, боса нова певицата Розалия де Соуза и съвсем наскоро – режисьора Тед Кочеф.

Гордост без предразсъдъци

Арх. Христо Гинев е човек, с когото Ирмена не съвсем тайно се гордее. Той й е братовчед, но и вие да имахте такъв братовчед, щяхте да сте горди. Христо е от младите преторианци на Пловдив, които обичат града си, имат мнение за бъдещето му и помагат то да се случва – с идеи, лично време, знания и хъс. Той е от основателите на „Колектив кино Космос“. Какво още – придвижва се с колело, чудесен гид е и обикновено е много зает в архитектурното бюро. Сега ние за малко го отвличаме.

Кино „Космос“

Най-големият киносалон в България – с над 700 места, от 2001 г. тъне в разруха. През 90-те вегетира като дискотека, бар, компютърна зала, после животът в него съвсем замира. Появява се идеята да се събори и на мястото да се направи нещо хубаво и ново като... паркинг. Гражданска инициатива успява да се пребори с решението на общината. „Колектив Кино Космос“ продължава усилията през 2013 най-напред с голямо почистване, което прераства в частичен ремонт, а после в серия културни събития – занаятчийски работилници, концерти, изложби, прожекции, има фотографска школа „Космос“. Киното е построено през 1964 г. от арх. Любомир Шинков, Христо го определя като архитектурен шедьовър. Развежда ни из него, надничаме в огромната зала като в пещера. Столовете още стоят в дълги редици. Мирише на минало, но някак и на бъдеще.

За цигара време в Тютюневия град

„Пазете децата, оставете им някоя сграда.“ Докато четеш надписите, разлепени по стените на импозантните сгради, можеш да изпушиш една цигара на спокойствие – времето в Тютюневия град е задрямало. Или така изглежда, докато не стигнеш до ул. „Одрин“ 8. Инвеститорски интерес събори наполовина намиращия се там тютюнев склад и сега гредоредът му стърчи като скелет на гигантски мъртъв кит. Министър Рашидов заповяда възстановяването на сградата, но според арх. Христо Гинев по-добре би било тя да се консервира в полуразрушения й вид като метафора на времето. Върху строителните заграждения около нея има постери с архитектурни рисунки на хотела, който трябва(ло) да бъде построен тук.

Тютюневия град се ражда през 20-те години на ХХ век, когато богатите тютюнотърговци строят в района до жп гарата двайсетина 4-5-етажни масивни сгради за складове. Фасадите са в стил модерн, сецесион, неокласицизъм. Отвътре пространствата са огромни с мощна дървена конструкция. В едната от сградите има модерен фитнес като доказателство, че те могат да продължат да живеят. Уникална пловдивска забележителност. В крайна сметка много градове имат римски форуми, но тютюнев град си има само Пловдив.