Бриджит Бардо довежда камерите през 50-те години на миналия век и оттогава градчето не е спирало да позира. Тесните улички със сергии за захаросани бадеми и еспадрили спокойно съжителстват с ресторанти, в които сметката пристига без никакъв свян. Тук нищо не се случва бързо, а лятото следва добре познат сценарий – закуска до 9, плаж до обед, обяд до залез, а после вечеря, на която никой не поглежда часовника. Хората пристигат с яхти, но остават заради масите. Истинската валута тук е точната резервация за точния ден и всеки, който е бил тук поне веднъж, знае, че списъкът с добрите адреси тежи повече от всеки багаж. Тук четиричасовият обяд не е губене на време, а начин на живот.

Kinugawa е скрит сред боровете в Рематюел, само на 5 минути от плажа, но на светлинни години от логиката на резервационната система. Тук японската прецизност флиртува със средиземноморска лекота. Карпачо от жълтопера риба тон, севиче от лаврак с халапеньо са само малка част от задължителните неща в менюто. Мястото отваря само вечер, а градината с вековни маслинови дървета и с окичени фенери на клоните е толкова красива, че почти забравяш колко е трудно да влезеш вътре без връзки или без молитва. 

На самия плаж Памплон Loulou е парижкият внос, който през 2019 г. каца на пясъка и оттогава не ви оставя да мислите за нищо друго освен за перфектния залез. Естетиката е носталгичен поклон към 50-те години – бели дървени кабини и яхтени платна вместо сенници. Кухнята е италианска със средиземноморски акценти, а обядът има навика тихо да се превръща в парти с диджей до залез, без никой да е получавал официална покана.

В сянката на камбанарията в Стария град BanH-Hoï е ресторантът, решил да не избира между тайландска, виетнамска и японска кухня, затова просто предлага и трите. Тук се идва за къри, суши и мангово парфе, а двете художествени галерии със същото име подсказват, че собствениците имат амбиции далеч отвъд кухнята. Терасата на площад „Л’Ормо“ остава едно от малкото места, където можете просто да седнете и да наблюдавате как животът на градчето спокойно преминава покрай вас.

Gigi Rigolatto носи усещането за голямо семейно имение, което случайно разполага с ресторант, басейн, детски клуб и бутик. Менюто е щедро по замисъл – трюфелно ризото, спагети с омар, витело тонато и тънка пица, поднесена в духа, който италианците наричат alla grande или „не, наистина, вземи си още едно парче“.

В центъра на града, на площад „Де Лис“, Felino интерпретира италианската кухня по друг начин – по-тъмно, по-бляскаво, повече кадифе и месинг, отколкото плажен пясък. Пастата се приготвя пред очите на гостите с почти театрална сериозност. Тук не идвате толкова заради залеза, колкото заради нощта, която продължава дълго след десерта.

И накрая адресът, без който този списък не би бил пълен. Club 55 на плажа Памплон, роден през 1955 г. като импровизирана кухня за снимачния екип на филма „И Бог създаде жената“. Философията му е проста – клиентът не е цар, а приятел. Макар че сметката в края на обяда понякога кара това приятелство да звучи скъпо. Менюто е нарочно семпло – риба на скара и провансалски специалитети. Защото величието на масата не е в чинията, а в седемдесетте лета слънце, знаменитости и истории, попили в сините покривки.

И ако Мадрид не си ляга, докато не „убие“ нощта, в Сен Тропе никой не бърза дори с това. И ние ще се връщаме заради небрежната лекота, с която градчето продължава да живее по собствените си правила. Правила, които не се побират в кадър и благодарение на които дори прекалено скъпата вечеря оставя след себе си спомен, а не просто сметка.

Spaghetti Kitchen препоръчва/

Kinugawa - https://kinu-gawa.com/
en-ramatuelle.html
Loulou - https://www.loulou-ramatuelle.com
BanH-Hoï - https://www.banh-hoi.com/welcome.html
Gigi Rigolatto - https://gigi-restaurant.com
Felino - https://felinoristorante.com
Club 55 - https://www.club55.fr/
restaurant-en