Последни американски научни проучвания и клинични наблюдения развенчават мита за вредата от мазнините. Дотам, че нови норми на здравословно хранене залягат в U.S. Dietary Guidelines 2015-2020 г. – американската национална стратегия за правилно хранене

Истерията около животинските мазнини започва през 60-те години на миналия век, когато медицината предполага връзка между консумацията им и повишаването на риска от сърдечно-съдови заболявания. Постепенно това мнение се налага сред широката публика и от кухните по цял свят (с изключение на френската, разбира се) почти изчезват маслото и пълномаслените млечни продукти. Животинските мазнини повишавали LDL – лошия холестерол, наричан от медиите „мълчаливия убиец“. Дали е така обаче?

През последните пет години в САЩ се провеждат широкомащабни проучвания, проследяващи навиците на хранене и въздействието им върху здравето на над 500 000 души, и по-конкретно връзката между консумацията на наситени мазнини и коронарните заболявания. Обобщените резултати показват, че не съществува пряка взаимовръзка между мазнините и риска от сърдечно-съдови заболявания.

Какво означава това? Учените стигат до извода, че връзката между холестерола и инфаркта например, далеч не е толкова проста, колкото е представяна през годините и че повишеното ниво на LDL (лошия холестерол) е само един от индикаторите за риск. Много по-точен и важен показател е съотношението (индивидуално за всеки) между LDL и HDL (добрия холестерол). Консумирането на наситени мазнини в умерени количества може да повиши нивата на HDL, който от своя страна по биохимичен път сваля риска от сърдечно-съдови заболявания.       

„Когато сложим всички карти на масата, се оказва, че наситените мазнини не бива да бъдат демонизирани“, казва проф. Дариуш Мозафарян от Harvard School of Public Health, един от участниците в разработването на американската национална стратегия за хранене 2015 – 2020 г. Според него се налага изводът, че изключването на група храни в полза на здравето може да бъде поставено под съмнение. И напомня, че истерията на 90-те години на миналия век да се изключват наситените мазнини от менюто води американската нация до прекомерно консумиране на въглехидрати, а оттам и до затлъстяване.  

Експертът съветва винаги да гледаме „цялата картина“: прекалено много калории от какъвто и да било източник, независимо дали мазнини, протеини или въглехидрати, може да доведе до наднормено тегло. А по този въпрос учените са категорични – затлъстяването е сред основните рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания.    

Националната стратегия на САЩ

За периода 2015-2020 г. в нея е вписана една революционна промяна – а именно: храненето е здравословно, когато менюто за деня включва консумация на до 10% наситени мазнини (при средностатически прием на 2000 калории на ден). До този момент са препоръчвани не повече от 5%, които са приблизително 2 супени лъжици масло или 50 г сирене чедър например, на ден.

„Добрите“ и „лошите“ мазнини

Разбира се, никой не говори да започнем да се тъпчем с масло, свинска мас или пълномаслени млечни продукти, а да ги консумираме в умерени дози, вместо да ги отхвърляме напълно. Проф. Мозафарян не отрича факта, че ненаситените мазнини са по-полезни за здравето от наситените. (Ненаситените са течни на стайна температура и са предимно от растителен произход, а наситените са твърди на стайна температура и са предимно от животински произход, с изключение на кокосовото и палмовото масло). Сред ненаситените мазнини са ядковите масла – от орехи, фъстъци, бадеми, сусам, макадамия и др., които съдържат безценните Омега-3 мастни киселини и са идеалният избор за вегетарианците и веганите. Иначе нутриционистите наблягат на факта, че най-много Омега-3 мастни киселини (полезни за дейността на сърцето) се съдържат в сьомгата и рибата тон.