Не си спомням кой е първият филм, който съм гледала с него, но той е една от истинските филмови легенди, които са ме омагьосвали от дете с излъчването и присъствието си. Робърт Редфорд превзема сърцето ти веднага.

Актьорът с богата кариера, мъжкарско присъствие и разтапяща усмивка си отиде на 89 години, оставяйки огромно наследство след себе си. Освен киното, екологията е другата огромна негова страст. Вълнува се от промените на климата от дете. Признава, че процесите след Втората световна война изострят желанието му за по-добър свят.

В интервю с Кристиана Аманпур през 2018 година откровено споделя каква хищническа индустрия е Холивуд и какво се случва с жените там като част от сделката да си звезда. Стартирайки филмовия фестивал „Сънданс“, прави опит да предпази колежките си, да създаде ниша за разказване на други истории, да се създава независимо кино.Изключително щастлив е как нещата се променят в днешно време, как се говори открито и възрастта вече не е приемана като порок. 

Чарлс Робърт Редфорд-младши е роден на 18 август 1936 и е една от най-харизматичните личности от така наречената „Американска нова вълна“ в киното. По време на кариерата си, обхващаща над шест десетилетия, Редфорд спечели широко признание и множество награди, сред които „Оскар“, БАФТА, пет награди „Златен глобус“, почетната награда „Сесил Б. де Мил“. Звездната му слава изгрява с  ролите във филмите „Бос в парка“, „Буч Касиди и Сънданс Кид“, „Спускане“, „Кандидатът“ и „Ужилването“, последният му носи номинация за „Оскар“. Следват и други знакови филми като „Каквито бяхме“, „Великият Гетсби“, „Три дни на кондора“, „Цялото президентско войнство“, „Електрическият ездач“, „Естественият“ и „Далеч от Африка“, „Неприлично предложение“, „Всичко е загубено“, „Нашите души нощем“ и „Старецът и пистолетът“. 

Феноменалната му визия, усмивка и очи превземат женски сърца по целия свят. Никой друг не може да е по-добър Джей Гетсби. Романтичните му филми остават в историята като най-добрите в жанра. В „Каквито бяхме“ и „Далеч от Африка“ си партнира с две от иконите на американското кино и музика – Барбра Стрейзънд и Мерил Стрийп.

Барбра Стрейзънд и Робърт Редфорд имат различни подходи към актьорската игра. Стрейзънд предпочитала дълги репетиции, докато Редфорд разчитал повече на спонтанността. „Барбра ми се обаждаше всяка вечер в девет-десет часа и говорехме за работата на следващия ден – понякога час, понякога два – спомня си режисьорът Сидни Полак. – После тя идваше на снимачната площадка и искаше да обсъжда нещата, а Боб настояваше просто да започнем да снимаме. Колкото повече се говореше, толкова по-изчерпан се чувстваше той.

Тя пък имаше усещането, че той я пришпорва. Колкото повече репетирахме, толкова повече тя се издигаше, а той вече беше достигнал върха и започваше да губи интензитет. Така че аз бях като жокей, който се опитва да улучи точния момент, в който да включи камерата, така че да се получи синхрон между двамата.“

В интервю от 2012 г. Робърт Редфорд си спомня, че една от причините за убедителното романтично напрежение между Кейти и Хъбъл във филма е фактът, че у Барбра Стрейзънд постепенно се появили чувства към него извън екрана. Въпреки че не било така от негова страна, Редфорд осъзнавал, че тя прави изключително изпълнение, и бил решен да не позволи нищо да попречи на това. В крайна сметка решил, че най-добрият и деликатен подход е просто да се преструва, че не забелязва нейното увлечение към него.