Казват, че истински щастливи майки са тези, които имат дъщери. Защото с тях преживяват отново своите най-съкровени трепети, в тяхно лице виждат осъществени своите младежки мечти и копнежи, защото има на кого да предадат своите женски уроци. Защото само в гърдите на дъщерите бие горещо и разбиращо, преливащо от обич, прощаващо и нежно женско сърце.

EVA покани няколко известни и красиви дами да представят порасналите си дъщери – да застанат до тях и да говорят.

Гала за Мари

Още от съвсем ранна възраст исках да имам дъщеря. Даже името й бях планирала. По принцип съм човек, който не прави планове за живота и бъдещето си, но преди много години – в седми или осми клас – прочетох една книжка „Моята малка приятелка“. Героинята се казваше Мари. Майка ми е Маргарита и още тогава си помислих, че дъщеря ми хем на мама ще я кръстя, хем на Мари, приказната героиня.

У нея сега виждам себе си. Повтаря ме и в неща, които не харесвам. Но, слава Богу, е взела повече от добрите ми страни. Миротворец е тя. Тушира конфликтите. С нея се споделя много лесно. Може да пази тайна. Приятелите й непрекъснато я питат нещо, съветват се с нея. И аз съм такава в приятелствата си, вярна.

Не зная дали я смятам точно за приятел. Но мога да кажа, че всичко споделяме една с друга. От много отдавна нямам тайни от нея. Разбрала съм, че тя е човекът с по-верните решения по отношение на връзки и ситуации. За съжаление, е наследила моята неувереност. Иска ми се да е по-сигурна. Искам да я предпазя от всичко, имам чувството, че отвсякъде я дебнат опасности. Страхлива и притеснена майка съм. Въпреки това не й налагам ограничения и забрани. Тя пък е дете, което не иска прекалено много.

Не знам дали не е лошо това, че съм я научила всичко да прощава, да прави компромиси. За времето, в което живеем, не зная дали е добро...
Мечтая си да не разбият сърцето й така, както се случи с мен някъде на нейните години, Мари е на 19. Но знам, че това е част от порастването и съзряването й, урок, който е неизбежен. Иска ми се да я предпазя, но зная, че не е здравословно.

От Мари получавам и любов, и приятелство, и уроци. Тя изпълва сърцето ми. Но ме и учи непрекъснато. Върнах се към забравени неща с нейното порастване – да гледам по-волно живота, да се учудвам на неща, които бях спряла да забелязвам.