Рейналдо Ромарис е едър тъмнокож кубинец, висок около 1,90 м, с дълги, красиво извити мигли, естествени – както ме уверява, внимателно оформени вежди и сипаничаво лице. Много емоционален и топъл. Излъчва доброта. Той е от тези многоцветни птици, които те прегръщат, кокетират през цялото време и се разплакват по средата на разговора без очевидна причина.

Към всичко това ще добавим и прякора му, или името, с което го наричат галено – Рей, Кралицата. Рейналдо е дизайнер на тоалетите на кубинския балет „Тропикана“ и беше в София за фестивала „На жълтите павета“, посветен тази година на кубинска, латиноамериканска и карибска култура. Срещнахме се по време на творческите ателиета, в които Рей обучаваше студенти по мода, дизайн и сценография от Художествената академия и Нов български университет в техники за изработване на вариететни костюми.

Тоалетите на „Тропикана“
Костюмите на „Тропикана“ – обясни той – са в ярки цветове. Взимаме ги от знамето ни – червено, синьо и бяло, и от цветовете на тропическа Куба. В нея има много зелено като избуялите растения, много синьо заради ясното небе, ослепяващожълто като яркото слънце. Платовете внасяме от Канада, аксесоарите: перата, пайетите – от Мексико. Понякога, когато нямаме средства, се налага да рециклираме вече използвани костюми.

Принципът на моделите е да подчертаят танца – те или описват плътно мускулестите тела на танцьорите и танцьорките, или стърчат, падат, „крещят“ при всяко движение. Целта е тоалетите да блестят, защото „Тропикана“ оживява малко преди залеза и забавлява публиката, а клубът побира 1000 души през нощта. Между другото, казват, че кубинската публика се откроява от чужденците по това, че остава да танцува дори когато всичко приключи призори.

За различните танци има различни костюми. Например шоуто може да бъде открито с три песни, в продължение на които танцьорите са с едни и същи костюми, но при втория номер могат да си махнат жакета или сакото и да останат по трико, а балерините да си махнат шлейфа.

В екипа за забавления сме общо 100 души – с моделите, танцьорите, танцьорките, певците и певиците. Има два състава – единият гастролира, другият танцува в клуба. Но към „Тропикана“ има школа и оттам излизат все нови и нови танцьори и обновяват състава.
 
Загубихме Алфредо в Куба, за да го спечелите вие
Попаднах в „Тропикана“ в края на 80-те години. Работех в едно второстепенно шоу като модел. Показвах дрехи, дефилирах по котешката пътека. Дойде момент, в който си дадох сметка, че не мога да продължа повече като манекен заради възрастта. Тогава един от дизайнерите, с които бях работил – Раул Кастийо, ми предложи да остана да работя като дизайнер. Обучи ме Рафаел де Леон – главният дизайнер на „Тропикана“.

Започнах като негов помощник от 1994 г. Година преди това се запознах с Алфредо Торес. Тогава той завърши училището по танци и започна да работи в „Тропикана“ като част от балета. И много бързо, като пяна, изплува и стана солист. Той е много талантлив. И не го бях виждал до 2003 г. Срещата ни сега в София беше експлозивна. Много го обичам! Цяла седмица сме заедно, откакто съм дошъл. В Куба го загубихме, за да го спечелите вие.

Тази вечер ще се видя с Йорданка Христова и Бисер Киро(в) на концерт в зала 7 на НДК. Познавам и тях. Помня времето, в което пееха в „Тропикана“. Помня и Карел Гот, Кати Ковач. При нас се чувстваше силно влиянието на музиката от социалистическия лагер.

Задължителна сиеста
В Куба има много талантливи дизайнери. В Дома на модата в Хавана се правят модни дефилета всяка вечер. През ноември предстои фестивал на име „Изкуство и мода“, на който дизайнерите ще представят модели, вдъхновени от картини на кубински художници. В „Тропикана“ сме около 14 дизайнери. Имаме и помощници при правенето на костюмите. Те асистират и на балетистите да се обличат. Аз рисувам скиците вкъщи. След това по тях в шивашко ателие се изработват костюмите.

Денят ми започва рано. Отивам на пазар, купувам хляб, плодове, каквото е необходимо. Закусваме с майка ми и брат ми. Живеем в хубава триетажна къща, строена през 40-те години. Имаме тераса на покрива с много цветя и прекрасна гледка. Давам и стаи под наем на туристи. Много българи отсядат при мен. Понякога те се присъединяват към нас на закуска. Следобед задължително правя сиеста, защото съм потомък на испанци. Ставам от сън в 16 ч. и се приготвям да отида в „Тропикана“, където работя до полунощ. Ако имам време, ходя на театър. Или гледам телевизия вкъщи. Обичам да гледам телевизия. Понякога рисувам.

Елегантният кубински мъж
Ще познаете елегантния кубински мъж по парфюма, часовника и обувките. Специално на мен хората, които ме познават добре, ми подаряват парфюми. Любим ми е L’Eau D’Issey на Issey Miyake, който един холандски приятел ми подарява винаги. Много ми отива и Solo на Loewe. Обичам модата и се старая да се обличам красиво. Харесвам бялото или цвят теракота. Съобразявам дрехите си с това, че все пак съм на 53 г. Роден съм на Коледа, на 25 декември, в един ден с майка ми. Обикновено празнувам рождения си ден с приятели в бар. Любимото ми питие е тъмен ром Havana Club със спрайт.

Мечтая за толкова много неща, че няма да ми стигне времето да се случат. Но най-много като че ли бих искал да имам свой бизнес. Да бъда директор на танцова трупа. Да имам собствен проект с танцьори, танци, музика и да пътувам. Това е. Всеки ден, като се събудя, поглеждам слънцето и благодаря на Господ, че съм жив. Това е благословия за мен.