Тротинетката на Симеон Денков

Тротинетката има едно огромно предимство – можеш да пиеш вино и да „караш“, без да броиш промилите

eva 17 October 2015

Тротинетката в разбита София е лукс, който човек може да си позволи в комбинация с кола, мотор или здрав гръб. Симеон Денков използва и трите, за да „кацне“ с нея в центъра, където снове насам-натам, движейки бизнеса си – центрове за естетична хирургия, нашумели заведения и заложни къщи.

Симеон Денков е мъж, след когото жените се обръщат наум (защото жените никога не се обръщат след мъже наистина). Точно както не се обръщат след Джеймс Бонд, но образът му на перфектен джентълмен със силни челюсти, ослепителна усмивка и загорели бицепси ги тревожи в сънищата наяве. Можем да го представим и като бизнесмен, голфър, бивш шампион по джудо и състезател по бойни изкуства, скиор и сноубордист, адвокат по образование, свободен човек по призвание. Но можем да го представим и така: съпруг на най-търсената дерматоложка, специалист по естетична медицина – д-р Радина Денкова, абсолютна чаровница и една от десетте най-добре облечени жени в София. Можете да ги видите на летището, на концерт на Роби Уилямс, на купони, винаги усмихнати и с една особена хармония помежду им, която чак преминава в цветовете на облеклото. А още по-често не можете да ги видите, защото са хванали пътя я към Филипините (любимо място!), я към Ушуайя, на света накрая (още по-любимо), я към водопадите Игуасу. Тръпката като страст към живота, ако някой може да я превърне в графичен знак, би била техният семеен герб.

Тротинетката има едно огромно предимство – можеш да пиеш вино и да „караш“, без да броиш промилите и никой няма да те накара да „духаш“ за алкохол (макар че Симеон Денков не е от типа мъже, които ще се възползват от това предимство). Плюс факта, че това возило предполага да изглеждаш различен и много интересен – може би с жълта папийонка, с часовник CVSTOS, №22 от 100 бройки в света, с навити африкански гривни urakami около китката. Точно като него. Да, Симеон Денков не обича конфекцията, серийните бройки и клишираното мислене. А, да, забравих да спомена и чантата му – от изкуствена кожа с кеширани стари вестници „Работническо дело“. Ръчна изработка, разбира се.

Фотография Светослав Караджов
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР