„Марсианецът” е дело на Ридли Скот, който през 1979 г. направи култовия научно-фантастичен екшън хорър „Пришълецът” (с незабравимата Сигърни Уивър – висока, ужасяваща, с гола глава, настръхвам като се сетя) и заедно с Джордж Лукас и неговите „Междузвездни войни” (1977 -) дадоха старт на големия холивудски купон в космоса, който се вихри и до днес.

Сега обаче в "Марсианецът" Ридли Скот не е заложил на „ефектния” страх от слузооделящи инопланетяни, а на по-дълбокия, атавистичен човешки ужас от това да си сам в необятното, в космическия океан. Мат Деймън е в ролята на астронавт от НАСА, който при катастрофален инцидент по време на мисия на Червената планета, е зарязан от екипа си, понеже всички са убедени, че е мъртъв. Когато идва на себе си той разбира, че е сам. Сам на Марс. Спасителен екип може да дойде за него най-рано след четири години – за толкова време нашите космически средства преодоляват това разстояние. Той обаче има вода, въздух и храна за не повече от 30 дни. И започва битката с непознатата земя – трябва да си отгледа растение, трябва да си „произведе” кислород, вода и прочие. Обожавам решението на Ридли Скот да направи филма повече приключенски в чистия смисъл на думата и не чак толкова екшън. Всъщност гледаме за пореден път историята на Робинзон Крузо, който обаче не e на самотен остров, а на самотен Марс. Човекът срещу извънземната природа, която той трябва да култивира, за да я пригоди за себе си. Ужасно интересно и вълнуващо ми се видя! Между другото по абсолютно същия начин ме развълнува и филмът „Корабокрушенецът” с Том Ханкс.

Разбира се, учените определиха голяма част от случващото се във филма като пълен абсурд. Според тях например е невъзможно при тънкия атмосферен слой на Марс  да има буря като тази във филма, дори и ако е предизвикана от взрив. Най-бурният марсиански вятър прилича на лек бриз, казват те. Освен това гравитацията на Марс не би позволила на Деймън да си ходи най-спокойно по повърхността, а ще го накара да подскача и т.н. Кой обаче се интересува от всичко това? "Марсианецът" не е научно-популярен филм все пак.

Въобще - Марс е на мода. Широко разгласеният проект Mars One, при който доброволци се подготвят, за да заминат за Марс след четири-пет години с еднопосочен билет и да създадат там човешка колония, върви с пълна сила, а съвсем наскоро НАСА официално обяви, че е твърде вероятно на Червената планета да има течаща вода. Така че „Марсианецът” си е съвсем в тренда.

Без особена връзка с филма, но знаете ли кой е проф. Порфирий Бахметиев? Сигурна съм, че много малко ще отговорят положително. Аз лично също не знаех. Напоследък обаче непрекъснато се ровя за информация около гореупоменатия експериментален проект Mars One, и прочетох, че едва ли не в съвсем близко бъдеще дългите пътувания на човека в Космоса няма да са кой знае какъв проблем, особено при наличието на метода на анабиозата. При този метод чрез замразяване се постига почти пълно прекратяване на жизнената дейност, което обаче е напълно обратимо при определени условия. Това състояние в природата се среща при пеперудите и други насекоми, които при минусови температури през зимата изпадат в анабиоза, а когато дойде пролетта постепенно започват да се връщат към живота. В края на 19 – началото на 20 в. професорът по физика Порфирий Бахметиев открива, че този специфичен „механизъм за оцеляване” може да се използва и при хората. И тук идва интересното. Той е първият професор в България, руснак по националност, женен за българка, който живее и работи около 23 години в Софийския университет и именно тук е направил най-големите си проучвания и открития. Във всички световни научни енциклопедии е определян като откривател на анабиозата като научен метод  и като баща на криобиологията, изключително актуална и бързоразвиваща се наука. Та исках просто да споделя с вас „новината”, че в Софийския университет е работил и преподавал световноизвестен учен и че името му е толкова тясно свързано с България, а ние толкова не сме чували за него. Все едно сме паднали от Марс.