Часът е 18,03, когато по телефона чувам точно това: „Здравей, аз съм Роби Уилямс“. Познавам гласа му от толкова много интервюта, концерти, постове в социалните мрежи, реклами. Малко по-нисък е може би, по-пастелен. Уютен. Вибрациите в стомаха ми, които резонират от 24 часа насам заради вълнението от предстоящия разговор, се отпускат и стопяват в леката умора, която улавям у Роби, в топлината и отношението му

Говоря с един от най-големите музикални изпълнители, който има дори рекорд на Гинес. Но можем ли да мерим таланта му с награди и слава? За мен той се измерва с емоции, с възторга, който ме изстрелва на дансинга, когато чуя музиката му, с липсата на парче, което да мога да изслушам, без да пея едновременно с Роби, въпреки че толкова харесвам гласа му.

Това е първото интервю, преди което не мога да спя от радост. Той е машина за шоу – съвършен и нечовешки прецизен на сцената. Толкова разнообразен, див. Енергията, свободата, артистичността, желанието му да провокира са заразяващи. Час преди да се обади, се чувствам като пред излитане с ракета.

Обратното броене отмерва безкрайни минути. Изпивам три литра вода от вълнение и се правя на хладнокръвна, когато чувам: „Здравей, аз съм Роби Уилямс“. После се успокоявам. Гласът му от другата страна на слушалката не е на машина. Говори възпитано, внимателно, човешки. Забравям, че е Роби Уилямс. Имам чувството, че говоря с приятел в ранната сутрин на края на дълъг готин купон, в онзи специален момент, в който сърцата се отварят и разговорите стават дълбоки и искрени.

Отговарям: Здравей, Роби. Толкова съм щастлива, че имам тази възможност.
Благодаря!

Знаеш ли, преди няколко години пътувах в Северна Англия близо до Манчестър и една нощ сънувах, че правя интервю с теб. Слушах отговорите ти много внимателно и мислех за следващите въпроси. Колко е хубаво, че ми се случва в действителност. Ти какво сънуваш, когато си на турне?

Сънувам стрес! И напрежение. Често сънувам по време на турне. Непрекъснато бързам, тичам за някъде в сънищата ми. Мисля трескаво какво имам да правя, искам да съм перфектен и се страхувам, че няма да бъда. Или се оказвам на сцената и е празно. Изпитвам ужас!

Боже, какво се случва в деня след такива сънища? Пиеш ли чай в 5 следобед?

Хаха. Не. Денят ми изглежда пак като тичане по бързата лента. Концертите ми са един след друг, будя се уморен, имам нужда да се възстановя. Общуването с публиката вечерта е и много зареждащо, но отнема много енергия. Ритъмът е много сериозен. Не успявам да си почина. Онзи ден се появи възможност да отида на фитнес, но не успях да намеря енергия в себе си. Това правя – възстановявам се, репетирам, пея и се забавлявам и забавлявам.

Притесни ме това, което каза за сънищата си. Умееш ли да си почиваш?

Браузвам в интернет разсеяно, гледам телевизия... Почивам си с жена ми Айда, която много обичам, и с децата ми, които обожавам. Те са голямата ми радост.

Роден си в Стоук он Трент – град, в който музиката, изкуството и футболът са много важни и ценени. Какъв беше саундтракът на твоето детство?

Детството ми беше цялото в музика. Тя се чуваше отвсякъде, като започнеш с Ела Фицджералд, Франк Синатра, джаз, ню инглиш, рап, хип-хоп, прибави Duran Duran, футболни химни... Имаше по много от всичко това.

Колко много и различни цветове. На какво се дължи според теб фактът, че в Англия се ражда толкова велика музика и такива големи таланти като теб, Фреди Меркюри, Бийтълс, Стоунс, Елтън Джон, Джордж Майкъл? Кое ви създава – въздухът, който дишате, земята, по която вървите, или причината е в английската бира?

Английската бира? (Смее се.) Много ти благодаря за това, което казваш за мен. Наистина. Да, Островът е земя на големи музиканти и изпълнители. Може би наистина въздухът е по-специален. Какви таланти изброи само...

Аз обожавам Фреди Меркюри. Той е артист и певец, на когото се възхищавам. Никога не съм бил на негов концерт като фен. Но за мен е невероятен. Той е толкова мащабен и различен. Много харесвам музиката му и таланта му да забавлява.