Слаба, елегантна, с прическа и лек грим. Смее се, разказва за това, през което е минала: рак, аборт, девет месеца бременност на легло. Не е давала интервюта отпреди година. И оттогава по вестниците и в интернет пишат за нея най-различни неща 

Звездата й изгря преди вече 20 години в Нова телевизия, когато се появяваха новите частни медии. Винаги е била перфектен новинар и водеща. Завършила е основното си образование в Хелзинки, средното – в Класическата гимназия. Следва журналистика в СУ, специализирала е в Ройтерс и BBC.

Паралелно със следването си, признава, е била барманка в култов бар до баня „Мадара“, „нещо като клуб за алтернативни софийски чешити“. Обича живота. И може да се виждаме рядко, но когато се случи, имам чувството, че я познавам от векове. И много я харесвам – с ума й, интелигентността й, стила й, купонджийския й характер, бохемското й сърце. Миа е хулиганка. Когато говори за бившите си гаджета, казва: „Бог да ги прости“. И е смела да бъде, каквато е.

Миа, малцина знаят, че се пребори с рак. Знам, че е деликатна тема за теб. Би ли разказала как се случи?

При мен се появи за една нощ. През август 2009-а се събудих с бучка на гърлото. Помислих: „Боже, това пък сега какво е?“ И – от лекар на лекар. Един казва: „Това са глупости“, друг: „Всичко ти е наред“. Заминах във Варна при моя приятелка и тя ме заведе при нейна позната ендокриноложка. Лекарката ме пипна и каза: „Моето момиче, веднага отиваш при проф. Сечанов в София“.

Бях шокирана. Отидох и професорът, Господ здраве да му дава, веднага насрочи операция. Оказаха се две злокачествени образувания на щитовидната жлеза. Отстрани я цялата. И сега до края на живота си съм на поддържаща терапия...

Разказвам го, защото дълбоко вярвам, че личната ми история би могла да бъде подкрепа за други, минаващи по този път. Това не е тема, която афишираш самоцелно, но всяка споделена лична история може да помогне и допълни всяка следваща.

Стрес, нерви, съдба... След като напуснах Нова телевизия, имах сложен период. Отидох в друга телевизия, която беше обещаваща, имаше планове за развитие на новини и публицистика, но я продадоха и от днес за утре ни казаха: „Благодарим ви! Довиждане!“ Озовах се в безизходица – чисто емоционална и професионална.

След 13 години сериозна работа останах навън. Питах се: „Божичко, сега как ще се справя?” Не знаех накъде да тръгна... Беше трудно и може би това провокира болестта. Ракът е провокация, която те кара да осъзнаеш пътя до тук. Болестите се появяват, за да ни правят по-силни.

Какво правеше, като остана без работа?

Нищо. Чаках. Но ми беше тежко, защото съм свикнала да работя непрекъснато. После се появи списание Madame Figaro! Бях въодушевена, събрах добър екип, с който искахме да направим интелигентно издание. Да избягаме от жълтото и просташкото, което вече превземаше медиите. Но, уви, оказа се, че за това няма пари!

И после попадна в TV7.

Което съвпадна с най-добрия период на телевизията – на подем, на много възможности. Бареков в това му амплоа, подчертавам, защото за след това не коментирам, събра много качествени хора. Даде ни пълна свобода в добрия смисъл на думата. Предаването ни се получи – различно, интелигентно, гледано.

Две години и половина, докато правехме „Уикенд с Миа Сантова“, ставах в 3,30 ч. сутринта и събота, и неделя, което е убийствено, но си заслужаваше. Въпреки здравословното ми състояние, работата ми винаги е била стимул за живот. И тогава Съдбата ти дава шанс. Забременях, а в телевизията започнаха процеси, които не искам да обсъждаме.   

Сега е моментът да разкажеш за приятеля ти Светослав. Такава тайна е, че и фамилията му не е известна, и снимки не намерих никъде.

Светослав е човекът, когото чаках доста дълго... Историята ни е филмова. Невероятна. В края на едно лято пътувахме заедно в самолета от Бургас за София. Аз не го забелязах, но той ме загледал, без да ме познае. Бях в най-ужасния вид, който може да си представиш.

Връщах се от купон, цяла нощ танци, сутринта се изкъпах в морето и тръгнах към летището. Оказахме се на две съседни седалки. Сложих си слушалки, пуснах музика. По едно време улових, че гледа в една точка, извадих от чантата сп. „Тема“ и Newsweek и му предложих. Избра „Тема“. Даже не си казахме „довиждане“, когато пристигнахме. Прибрах се с такси. И докато си търсех ключовете, до нас спря кола.

Към мен се приближи непознат мъж. Малко се поуплаших, но той се оказа приятел на Светослав. Каза ми: „Моят приятел е пътувал до вас в самолета. Тук е в колата, обаче му е неудобно. Идвам от негово име. Ако може да ми дадете ваш номер или някакви координати.“

Обясни ми, че Светослав много би искал да знае как може да се свърже с мен. Разсмях се. Стана ми мило. И му дадох визитната си картичка. После, разбира се, забравих за случката. След пет дни ми се обади. Видяхме се и на първата ни среща си говорихме над два часа, неусетно. И така вече 4 години... В телефона си съм го записала като „Самолет“... Виж!

Какъв човек е...

Стойностен. Добър, търпелив, толерантен, можещ да обича безусловно. Тежащ на мястото си и в дома, и в работата си, без да се взима на сериозно. Спокоен и свестен човек. Това се среща веднъж на един милион. Минал през нелеки изпитания на съдбата – загубил е първата си жена, но пък има великолепна голяма дъщеря, която го ощастливи с още по-великолепно внуче. Не очаквах, че ще ми се довери. Всеки ден благодаря на Господ, че ми го изпрати...