Събудихте ли се с усмивка? Усещате ли радостно предчувствие за нещата, които ще ви се случат днес? Винаги се събуждам рано и с усмивка. Индия ме научи на това. Така беше и по време на седмичния ми престой във Варкала, божествената част на най-южния й щат Керала

Някой ти носи цвете!

Ранното утро е тихо и тъмно. В тишината чувам само моето дишане и това на морето. Морето издишва вълната и след това я вдишва обратно. Заслушвам се. Не след дълго започваме да дишаме в синхрон.
Започвам деня си с йога на специалната покрита тераса на покрива на хотела. Светлината бавно събужда новия ден.

Час по-късно, когато слизам от терасата, изневиделица се появява малка маймунка. Изненада ме и даже малко ме изплаши, защото в целия щат почти няма маймуни. А тя не само дойде съвсем близо, но беше и захапала между малките си зъбки красиво цвете.

Обхождайки Индия, съм се натъквала на много маймуни – мили, нахални, агресивни, мързеливи, крадливи, но такава малка и с цвете – никога. Та останахме с това същество за миг заедно. Тя ме гледаше с хитрите си очички, а аз се усмихвах и се чудех кой ли я изпраща при мен. И то с цвете! Денят започва обещаващо.

Да посрещнеш слънцето…

… в самото море! След йогата се отправям към близкото плажче, покрито с черен пясък, до което се слиза по стръмни камъни. Няма я маймунката, но пък ме следват две кученца индийска порода, които тук са навсякъде. По пътя прескачам дълбоко заспал индиец в странна поза и подозирам, че най-вероятно е прекалил с алкохола (в Керала се изпива 80% от алкохола, който се консумира в Индия и може би това се дължи на множеството индуси християни, на които религията не им го забранява).

Вече съм на малкия плаж. Влизам във водата. Силна вълна ме поваля. Изправям се. Трудно отварям очи, защото солта люти и залепва клепачите ми, но когато успявам, виждам слънцето, което сякаш премества огромните листа на палмите, за да проникне оттам. Водата блести от разтвореното злато. Стоя на златната пътека, обръщам цялото си същество към него и поемам топлината му.

Аюрведичното сърце на Индия

Варкала е място, което има колкото хотели, толкова и аюрведични центрове, неслучайно наричат това място аюрведичното сърце на Индия. Слагам специалния халат и отивам в центъра на моя хотел. Всяка терапия започва с молитва и пеене на мантра. Терапевтката поставя цветя в купата с вода пред образа на бога на аюрведата Дханвантари.

Там гори огън и тя взeма част от него в шепите си. След това помазва с лечебното и заредено с огън олио главата, дланите, ходилата и областта на сърцето ми. В стаята е приятно топло, влажно и тъмно като в утроба.

Дългият масаж с топло олио, който не пропуска нито част от тялото ми, завършва с погалване на кожата с върховете на възглавничките на десетте пръста, които сякаш се превръщат в перца. Настръхвам и започвам да усещам всяка клетка, която започва да вибрира от удоволствие и радост. Лицето също не е забравено. Всички бръчици по него, издълбани от годините и любовта ми към вятъра и слънцето, се чувстват поласкани и като че ли се опитват да се загладят.

Почивам 10 минути, завита, потопена в блажената влажна тъмнина на стаята и заслушана в тихите напеви на мантри, които озвучават целия център. Тихичко си пея и аз – шанти, шанти, шанти ом...

След почивката следва изненада, която няма да е единствена в този бюти аюрведа сеанс. Парна баня с мляко! О, Боже! Заслужила съм да се чувствам като принцеса. Влизам в специалната кутия тип гардероб, в която има стол и е така конструирана, че когато седнеш, главата ти остава да стърчи навън. Клетките, които допреди малко вибрираха от радост, сега започват да пищят от щастие. И така 20 минути.

След блажената почивка в топлата хавлия в стаята внасят съд с големи резени диня, манго и папая. Успявам да ги зърна, преди да сложат две ледени резенчета краставица на очите ми. И след секунди плодовете, току-що извадени от хладилник, започват да вливат соковете си в клетките на тялото ми. Усещам аромата им, усещам студа, настръхнала съм за пореден път и ми се иска да крещя от удоволствие.

Бързо, за да не се стоплят плодовете, размазват всичко по мен. Леко се облизвам и усещам вкуса. Всички сетива работят на пълна пара. Нищо не е пощадено!

Закуската, която следва, е огромна купа плодове. Същите като тези, които вече бяха нахранили клетките на кожата ми. Усещам как соковете на живота текат в тялото ми като пълноводна река, усещам се като цвете, което разцъфва.