Индия винаги е способна да извади нов заек от шапката си и щатът Нагаланд е поредното доказателство. Нагаланд прилича на индийски „остров“ с  тропичен и субтропичен климат, запокитен с още 6 щата отвъд Бангладеш на границата с Мианмар. До 2000 г. на практика е недостъпен – със статут на забранена зона.

Населението му се състои от 16 монголоидни племена, вероятно дошли от Китай или Монголия. 90% са християни, повечето – баптисти. Официалният език е английският, но той се говори от по-младите наги, които ходят на училище. По-възрастните не обичат да си спомнят много-много за отминалите времена, когато християнските пастори още не им били обяснили, че да си ловец на глави, не е чак толкова престижно занятие.

Двама български фотографи – Петя Чавдарова и Георги Вълчев, тръгват за Нагаланд, привлечени от многото неизвестни около него. Летят с прекачвания до единственото летище в щата – в най-големия град Димапур, хаотичен както подобава на Индия.

После вземат такси до Кохима, столицата. Таксито е вид обществен транспорт, тръгва, когато се съберат пътници. 70-те километра разстояние им коства 3 часа люшкане и подскачане по пътища, на фона на които българските изглеждат като германски магистрали. Успяват след доста лутане и пазарене да си намерят местен гид от племенната група, която искат да снимат – коняк (ударението е на о). Гидът има чудесното име Янгпанг и им струва 25-30 долара на ден. С него обикалят племената, като всяко село има анкх – вожд или крал. Някои вождове са по-могъщи – като краля на Лонгуа, който е суверен на цели 55 села на коняк.

Петя и Георги не пазят много топли спомени за кралските аудиенции, първо, че били задължителни, второ, че на всеки крал трябвало да се плати такса и да му се дават подаръци. Двамата снимат по-възрастните конякчани, някои от които пазят буквално върху лицата си белезите от отминалите времена на лов на глави. Преди 60 години отделните племена в Нагаланд все още враждували помежду си, а главата на враг била най-желаният трофей от битките.

Онзи, който се сдобиел с глава, бил татуиран по лицето – все едно получавал свидетелство за пълнолетие. После дошли християнските пастори, обяснили на коняк, че враговете трябва да бъдат обичани ведно с главите им. Построили църкви, в които местните днес се молят много пламенно, и дори ги убедили, че трябва да заровят в земята колекциите си от черепи. През 1969 г. е последният регистриран случай на лов на глави.

Петя и Георги спят в къщите на местните хора, в които единствените мебели са дървени одъри. Ядат храната им, в която преобладават ориз, просо, боб, яйца и сладките корени ямс. Нашите пътешественици са вегетарианци, така че логично не са опитали месо от пилета, кучета, котки и плъхове, които са част от обичайното меню в Нагаланд.

Водата е дъждовна, събира се в големи варели и за пиене се изварява. Освен препоръчителните дезинфектанти двамата използват като антиболестно средство ракия, която си носят от България. В земите на коняк нямат и един ден „болнични“, въпреки че дори не са си сложили ваксини преди пътуването до Индия.

Подготвят организма си само с имуностимулатори – прополис, екстракт от семки на грейпфрут, орехова тинктура. Връщат се с впечатляващи портрети на местни хора, всеки от които правят за около четвърт час, и които бяха показани в изложбата „Портрет на коняк“ в галерия „Фотосинтезис“ в София.

Добре е да знаете, че:

- Фототаксата за снимане на човек в Нагаланд е 8-9 долара. В най-туристическото село Лонгуа обаче се сърдят, ако им оставите само 10 долара.
- Най-големият етно фестивал е Хорнбил – на името на изтребената вече птица носорог, който се провежда от 1 до 7 декември в Кисама, на 12 км от град Кохима. Представя типични за щата песни, танци, храни и занаяти и е идеално място за фотопопадения.
- Най-удобно до Нагаланд е да се лети през Дубай.
Добре е предварително да се проучи визовият режим в Индия, който позволява еднократно влизане в страната. Визи се получават само от посолството в София.
- Фотографската техника е най-добре да се носи като ръчен багаж. Проблем е, че у нас никой не застрахова фотографска техника при пътуване.
- В земите на коняк има режим на тока и най-честото осветление вечер е от огнището в стаята.
- Не се заблуждавайте – Нагаланд е екстремна дестинация, но пък рай за екзотични фотообекти.