Когато преди шест години Юлияна Дончева обяви връзката си с ММА боеца Станислав Недков и края на брака си, ми каза, че се чувства като във филм, в който някой е разпределил ролите и мести актьорите в кадъра. Филмът за нея тогава беше приказка – беше влюбена, беше очарована от мъжа, спечелил сърцето й.

Казваше ми, че той е способен на такива жестове в израз на чувствата си, че се страхува да ги разкаже, за да не предизвика завист. Казваше, че като всяка жена е уязвима за романтично поведение и за една нежна дума или жест е готова на всичко. И го направи: раздели се със съпруга си след 20 години брак, омъжи се за 16 години по-младия от нея Стъки, роди му дете на възраст, в която повечето от жените не биха и помислили, че е възможно.

Сега, на прага на своята 50-годишнина, красавицата, бизнес дама, телевизионна водеща и майка Юлияна Дончева прави равносметка на живота си пред списание ЕVА. Приказката продължава и през следващите 50, „по-интересните“, както смята Юлияна.    

Юлияна, сравняваш ли майчинството си сега, малко преди да навършиш 50, с майчинството на 30, когато си родила първия си син?

Разбира се. Сега съм повече фокусирана в детайлите. Но детето е изключително спокойно. Докато беше с нас на Нова година в ресторанта, си се приспа сам с някаква песничка и никой не разбра, че има бебе на шест месеца. За по-добро дете не може да си мечтае човек.

Дали не би се решила на още едно бебе? Така ще ти отива едно момиченце!

Е, и по-големи от мен са ставали майки. Така че, живот и здраве, ще видим. Сега наистина се чувствам прекрасно, обградена от четирима мъже, които обичам – брат ми, съпруга ми и двамата ми сина. Брат ми играе ролята на баща, той е 11 години по-голям от мен. Родителите ми отдавна не са сред живите. Така че няма нещо, което да не съм споделила с него. Първо него запознах със Станислав и безрезервно ценя и уважавам мнението му.

Още ли са толкова силни и свежи чувствата ви със Стъки като в началото, когато се събрахте напук на всичко и всички?

Сега, като се роди детето, той трепери и над двамата. Осъзнах, че щях да извърша голямо морално престъпление, ако не си бях дала последен шанс да родя. Все бях се отказала...

Не съм ги броила, нещата са се проваляли няколко пъти в различна фаза. И се отказах. Но по стечение на обстоятелствата, като бях на едно интервю при Дани Колева – беше водеща в bTV, тя ми каза: „Заради мен опитай още веднъж!“ и ме свърза с д-р Петра Семерджиева. И този опит се оказа сполучливият.

Казват, че и при асистираната репродукция нещата са Божа работа както при естественото зачеване.

Абсолютно! Поне при мен е така. Ние, хората, не сме тези, които трябва да съдим кой трябва и кой не трябва да има дете. Това е по повод годините, на които забременях. Единствено Господ решава дали ще имаш, или не дете. Но ти ме питаше за отношенията ни със Станислав. От двама човека, които гледаха себе си – оглеждахме се в очите на другия, се превърнахме в двама, които се оглеждат в очите на малкия.

Значи си още по-сигурна сега, че Стъки е твоят човек!

Да. Той беше толкова плътно до мен и когато раждах – държеше ми ръката, първи пое бебето. Ако не беше с мен по време на секциото, много трудно щях да се справя психически. Беше ме страх. Но Станислав ми даде емоционалната сила.

Все си мисля, че той по-силно от теб е искал това дете, все пак ти вече имаш големия си син, а за него е сбъднато желание да види продължението си.

Абе една майка си изживява всяко дете като за първи път. За мен в тази бременност имаше друга емоция. Бях притеснена дали ще мина успешно през всички етапи на това, което ми се случваше за първи път, всяка стъпка беше малко страшничка.

Може би заради насажданото мнение, от сугестирането, че на тази възраст всичко е много рисково, бях обременена допълнително. А всъщност раждането със секцио се оказа по-леко, отколкото първия път по естествен начин. Сега и деца се гледат далеч по-лесно, отколкото преди 20 години, всичко е измислено...

Кърми ли?

Много малко, аз съм категорично за, но и с първото дете не можах, явно не ми е дадено. Пробвах всички възможни варианти, за да имам кърма, но няма и няма.