Досега EVA канеше за вечеря на свещи качествени мъже, които имат какво да кажат за живота, любовта, храната, виното и истините, скрити в тях. Но на последните избори бяхме впечатлени от появата на „единствения мъж в българската политика“ – Татяна Дончева. И така, за да спазим правилото мъж-жена, поканата за вечеря към г-жа Дончева отправи известният гримьор и наш приятел Слав Анастасов. Мястото е ресторант-градина Once upon a time, където за храната се грижи любимата готвачка на Татяна Дончева – Елица Котева от екипа на Гала.

Имам малък подарък за вас...

Оооо, кактус! Много добре, много стилно!

Казаха ми, че обира негативните лъчения от компютъра. Вие как се справяте с негативните излъчвания в работата си?

Аз съм позитивен човек, старая се да си създам вътрешна радост с неща, които ме кефят – хора, пътувания. Не мисля, че аз самата излъчвам нещо, с което натоварвам хората, но и не вярвам, че отнемам от тях това, което носят като тежест. Когато човек носи негативизъм, не може да бъде спасен. Каквото и да правиш, той всеки път ти обяснява, че „това е положението“. Което е тъпо!

Кампанията ви за изборите направи впечатление със слоугъна „Единственият мъж в българската политика“. Това не е ли сексизъм с обратен знак?

Няма никакъв буквален сексизъм, но закачка има. Смисълът на рекламата, както и на политиката, не е да се харесаме на всички. Но да направим впечатление – да! Мъжете от дълго време се оплакват, че жените ставали груби, прекалено агресивни... Същевременно не познавам мъж в политиката, който да е поел отговорност вместо някоя жена, за да й спести неприятности. В някои страни, които смятаме за трети свят, е много по-лесно да пробие една жена, отколкото тук. Ние бяхме с най-висок процент жени в листите си – 58%. Нашата подкрепа е изключително от женски вот – 70%.

Вижте София. Направете паралел между Бойко Борисов и Фандъкова. Тя е по-успешният кмет, градът очевидно има по-голям напредък при нея. А тя никога не е парадирала с претенции и финтифлюшки. Съвестен, подреден, акуратен човек. Личи си, че София има стопанка.

Между другото, проблемът на България в момента е хаосът. В много сфери проблемите са така оплетени, че си казваш – това няма оправяне. По-добре да си хванем шапките и да си ходим. А една жена разбира, че когато къщата е в пълен хаос, трябва да я подреди стая по стая. Мъжете нямат такъв подход, те ти говорят за философия, за макрорамка... А нещата са много по-прозаични и е нужно единствено сериозно отношение и работа, не високопарни фрази.

Вие винаги сте в позицията на голямата уста, на провокатора. Докога истината ще е слагана в клишето на скандалното? Кога ще стане модерна?

Има много народи, минали през криза, десетки години са били назад като място в света – Китай, Виетнам, Грузия. Норвегия, ако щете, която сега знаем на какво е символ, до 60-те години е била последна дупка на кавала. После откриват нефта... Приемете го философски. Господ праща изпитания, защото народите са го заслужили. Ние непрекъснато правим неща, които предизвикват всеки морален човек. Не от сега. Нали помните Ботевите стихове – „свестните у нас считат за луди“? Освен това българите не сме трудолюбиви! Не сме свикнали на организирани усилия.

Какво ви разсмива и забавлява?

Много се забавлявам с жълтите вестници. Умират да ти приписват любовни истории. Четеш и се чудиш откъде ги измислят. Имам едни приятели, които, като идват вкъщи, питат къде е белият гардероб. Бяха написали, че любовник ми е подарил бял гардероб, защото имал фабрика за мебели. Или съчиняват любовна история, а на снимката стои друг човек. Скоро срещам един актьор, който ме пародира, и му казвам: „Абе, човек, това, че ме имитираше две години – добре, ама защо така бездарно го правиш, имаш толкова по-добри роли. Поне един път ми уцелете походката, изказа, други несъвършенства“. Той милият започна да се извинява (смях).

Самоиронията не ви е чужда.

Жената в различни възрасти прави различни неща. До някое време сваля гаджета, до някое време й опяват да се жени, след което я оставят на мира, обикновено след петдесетгодишна възраст. Тогава тя е абсолютно освободена от необходимостта да лицемерничи. И да общува с когото си иска и както си иска, без да дава обяснения. Аз съм на този етап. Единственото ми условие е да не ми приписват грозни и глупави любовници (смях). Трябва да има класа, дори и в измислиците трябва да има класа. Не може всичко да е на каруцарско ниво.

Откъде според вас е този нездрав интерес, насочен под завивките на известните?

Всяка публична личност според мен сама намира начини да го стопира, но се смайвам как има хора, които искат да се съдят с вестници.

Не е ли това част от правовия ред, правото на защита срещу клевети?

А според вас опозоряващо и обществено неудобно ли е да имаш любовници?

Какви невидими за хората неща криете в сърцето си?

Когато искаш да постигнеш в личния си живот ниво, също като в кариерата си... Приемаш, че Господ нещо ще ти даде, а друго не. И както в църквата – смиряваш се! Което не е да се примиряваш. Аз ще продължавам да общувам с различни хора, да се кефя, да си ходя напред-назад. Но това не значи, че във всички области съм постигнала това, което искам. Мога да кажа, че нещата, за които наистина съм мечтала, не са били постигнати.

Имате ли отговор на митичния въпрос какво искат жените?

Имам чувството, че жените сега, тези преди 25, тези преди 50, 100 години, са искали различни неща. Вижте една Мария Кюри, която се съизмерва с Пиер Кюри във време, когато много малко жени се занимават с физика. За да се наложи в този свят една жена, се искат постижения, много по-високи от тия на мъжете. Във всички времена е имало жени, които са имали потенциала и таланта да правят неща със световно значение, и това слага отпечатък върху личния им живот.

Има и жени, които се оправят сами, без усилия. Но и без да мачкат мъжете, разбирайки, че трябва да им спестят едно или друго. Има и жени, които не могат без мъж до себе си поради страх дали ще се справят сами. Имам приятелки, които чакат мъжът им да им купи рокля. Също така не разбирам защо трябва да чакаш мъжа ти да завинти крушките или да оправи чешмата, която капе (смях).