Пътуването ми започва от Коломбо, най-голямото пристанище на остров Цейлон в Индийския океан. Към сърцето на джунглата, където са старите столици с паметници под егидата на ЮНЕСКО. Животът е край пътищата, по които трудно се разминават дори и най-малогабаритните коли. Пътни знаци няма, маркировка – никаква. Но всички се движат с необяснима поне за нас, българите, толерантност, използвайки клаксоните. Първото спиране е за банани – от всички видове, провесени по сергиите край пътя, най-сладки и ароматни са дребните прави жълти плодове с тънка кожица. Наслаждаваме им се докато не сме опитали местните ананаси – едри, сочни и медени, топят се в устата. В сравнение с тях тези, които сме яли някъде в Европа, изглеждат като кръстоски с ряпа. Купуваме ги нарязани в найлонови пликове, като продавачът предлага да ни ги поръси със сол и чили. То и така става, но по-добре е без подобрители на вкуса им. Солидно подкрепени, пропускаме пазара на кашу – тук се ражда най-доброто.
Замаяни от 32-градусовата жега, пристигаме в град Дамбула. Целта ни е скалният храм на Буда, подарен от един местен цар (и да напиша името му, няма да го прочетете, ще ви се върже езикът) век преди Христа на местните монаси. Уникално вкопан в няколко пещери, той е пълен със скални рисунки (на площ над 2000 кв.м.) и статуи на Буда. До входа му се стига по немногобройни, но непосилни за един дъх в жегата стъпала. Още от самото им начало ни налитат търговци, просяци и маймуни, последните са на власт и почит и в самия двор на храма. Един 14-метров полегнал Буда е изсечен от самата скала. В подножието му – лилави лотоси, купчини жасмин, цветове от франджипани, които поклонниците купуват по пътя нагоре. Притичваме като нестинари към чехлите си, които оставихме както си му е редът тук, на отговорно пазене пред вратите на храма. Търговците ни емват по пътя надолу и с всяко следващо стъпало свалят от цената на стоката – фалшиви антики, сетове с образци от всички полускъпоценни и обикновени камъни, добивани тук, статуетки на слонове и на Буда от дърво. Накрая, вече пред вратите на автобуса, го удрят на молба – оказва се, че поради политическата нестабилност много са го закъсали откъм туристи. Така се сдобиваме с първите покупки в Шри Ланка. И с първите кадри, на които сме редом с прародителите си (според Дарвин), от които тук се срещат три вида – малко, но достатъчно. Иначе от фауна – има от всичко по много – и птици, и насекоми, и влечуги, и слонове не само в резерватите.
Изпълнени с възторг, продължаваме към Сигирия – мястото е толкова красиво, колкото и името му. Базалтова скала, висока 200 м, на върха й – дворец, в подножието й – дворец и градини, край тях – град за поданиците, ограден с два рова, в единия от които подозирам, че и сега се въдят крокодили. Цялата тази прелест е дело на сатрапа Кашяпа в 5-ти век след Христа, който след като убил баща си, се спасил тук в обкръжението на 500 жени. Дали е бил щастлив, не зная, докато са го разнасяли нагоре-надолу по 2000 стъпала, но завършил със самоубийство само на 49 години. Останали фреските „Божествените девойки“ върху скалите, радвали окото му с разголените си гърди.
Юрваме се сред напиращия дъжд към хотела си. Пристигаме в тъмна-тъмница и не можем да се нарадваме на живота, който кипи в откритите коридори към стаите – жаби с различна големина и цвят, прилепи, нощни пеперуди. Не подозираме близки срещи от третия вид в луксозните стаи – от таваните виси по някой гущер, а на вратите към терасите има предупреждение: не оставяйте отворено, влизат маймуни. Хайде холан, чак пък да влизат, мисля си, но за всеки случай си спя на затворено.
Утрото нахлува внезапно със сиянието на езерото Камалама под прозорците. И със семейство ранобудни маймуни, насядали по парапета и по масичката и столовете. Друга внушителна компания седи на дървената скара и виси по лианите, които се спускат пред стъклената стена на банята – неудобно е някак си да се къпеш пред внимателния им поглед, май са мъжки. Малко по-късно усещам защо е този техен интерес – докато се преобличам да плувам в един от трите открити басейна на хотела, един макак донася червено горнище на бански на балкона ми. Сюжет за снимка, не е за изпускане. Само че докато снимам, цялото стадо нахлува в стаята, най-ловката гадина ми открадва ябълката, която съм свила на закуска. Тези, които не се сбиват с нея за плячката, се юрват да търсят друго за крадене. По-късно един от нашата компания разказва как станал свидетел на фатално отмъкване и разглобяване на фотоапарат. Те са навсякъде – малките крадци. Попийват вода от басейна и чакат да видят къде ще си оставя ключа от стаята, зер не мога да плувам с него.
С огромна мъка напускаме райското кътче Kamalama Heritance със спа център на Sixth Sense, една от най-добрите спа вериги спа в света. Тук е перфектното място за пълен релакс в лоното на природата с десетки глезотии от сорта на летене с въздушен балон например. На колебанията дали не е опасно, цитирам една сърцата българка от групата: „По-добре един ден внуците ми да кажат баба умря на балон, отколкото баба умря на мивката!“ На раздяла не пропускаме обаче да изтъргуваме с подобаващ пазарлък от бутика по един скъпоценен камък – Шри Ланка е известна с добива на сапфири, рубини, котешко око, александрит и повече от над 60 вида полускъпоценни камъни, поради което тук е най-евтиният им пазар.
Евтино дават и изделията от абаносово дърво – във втората столица на Шри Ланка, Полонаруа, част от световното културно наследство, буквално не можем да чуем кое от руините е храм, кое е тронната зала на двореца от търговците, които крещят „ебани, ебани“. Няма как, отнасяме фигурки на слонове, рибари, Буди в количества за малка сергия в София. Пусто „ебани“ тежи като желязо. Далеч по-добре е да напълним куфарите с ефирни копринени сарита в цветовете на дъгата, с курита – мъжки препаски, които подозирам, че се носят вместо гащи или спуснати до земята, или запретнати над коленете с нещо като възел отпред. Да, ама не – и по пътя обратно, по който спираме на паркинг за слонове, за да пояздим някое кротко добиче, или да снимаме пресичащата пътя огромна игуана – продължаваме да купуваме слон след слон. От най-малките с размер на напръстник, до масивни с човешки бой, които ще получим след три месеца на пристанище Бургас. Ей така, да си ги турим вкъщи и да си спомняме за джунглата с електрически проводници покрай пътя, които ги спират от набези. За оризищата и нагазилите в тях хора, не много свещени крави и безброй чапли. За сервитьорите в ресторанта на хотела, препасани с кури и шляпащи по капли по мраморните подове. За мамещите сенки на палмите под яростното слънце. За приказните плажове по южната част на острова и ласкавите води на океана, който ни доведе и който отново ще ни отведе оттук. Само дето душата ми остана да броди в Шри Ланка по сламени чехли...
Досие Шри Ланка
Вариант да стигнете
с три полета през Атина, Доха (Катар) и Кочин (Индия), а после с кораб до Коломбо
Език да се разберете
английски, макар островът да е бил задълго холандска и португалска колония, местните езици са синхалски и тамилски
Богове да се помолите
Буда, 16% от населението изповядва хиндуизъм, по 7% - християнство и ислям
Дрехи и козметика
леки, памучни, по възможност не много разголени, чехли или гуменки, задължително шапка, слънчеви очила и слънцезащитен крем, както и средство срещу ухапване от насекоми
Какво да си купите
бижута или шлифовани скъпоценни и полускъпоценни камъни, сувенири от тиково, санталово, абаносово дърво
Какво да опитате
тигрови скариди, всички тропически плодове, растящи тук, особено ананаси
